В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:

1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).

2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.

3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.

В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов, I част 

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето

Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета.

От една страна, организациите биват мамени от своите служители, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче –  организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации. 

На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.

С фокус върху икономическата престъпност, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от пет статии.

Продължете четенето

Вземането на подходящите управленски решения стои в центъра на понятия като съответствие (compliance), управление на риска и корпоративно управление. Докато съответствието означава преди всичко хората, разполагащи с властта да вземат решения в организацията, да не злоупотребят с нея (да не подкупват, да не изипрат пари, да не укриват данъци, да не извършват измами…и т.н.), то корпоративното управление е с обратен знак – какви да бъдат целите на предприятието и каква стратегия би довела до тяхното постигане.

В ситуация на криза, Европейската комисия стартира консултация, задававайки въпроса как ЕС може най-добре да насърчи трансформацията на европейския бизнес с оглед постигането на по-устойчива икономика, гарантирайки, че екологичните и социалните интереси са включени в бизнес стратегиите. Подобна инициатива е очакван резултат от промяната на нагласиите и теорията на корпоративното управление към вземане предвид на интересите на всички заинтересовани страни (stakeholder theory).

Продължете четенето