Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

Продължете четенето

Спомняте ли си симпатичните сини герои от популярния комикс и детски анимационен филм „Смърфовете”? В представите на къмплайънс специалистите, този образ има двустранна конотация. Индустрията на „смърфовете” и днес продължава да генерира милиони долари всяка година, но този път тя е управлявана от криминални групировки и подпомага изпирането на „мръсни” пари с криминален произход.

Какво е общото между прането на пари и смърфовете?

В сферата на банковото дело и предоставянето на финансови услуги, жаргонът „смъфт” или „финансово муле” се отнася за практиката, при която физически лица биват използвани за транспортни и трансферни операции на незаконно придобити „мръсни пари”, като за тази дейност получават комисиона. Практиката не е нова и оригинално е била използвана десетилетия по-рано в трафика на наркотични вещества зад граница.  В днешно време, приложението й е много по-разнообразно и широко разпространено, благодарение на широкия достъп до интернет и социалните мрежи, от една страна, и електронните плащания, от друга.

Една от тенденциите в сферата на финансовата престъпност и къмплайънс, които се засилиха през 2020 г. в следствие на Кодид-19, е именно повишеното ново на набиране на „смърфове”. Чрез тази практика, организираните криминални групи се възползват от затрудненото положение, в което пандемията постави хиляди хора, и хаоса, който породи.

Настоящата статия разглежда спецификата на схемата за изпиране на пари чрез набиране на „смърфове” или „финансови мулета” от престъпниците, които ги вербуват, които ще наричаме „престъпни работодатели” за целите на дискусията. Продължете четенето

Доскоро вниманието на сектора на финансовите услуги беше фокусирано върху заплахата от кибер измами и закрилата на личните данни. Въпреки това, рисковете от пропуски във вътрешните системи за детекция и превенция на изпирането на пари непрекъснато нарастват. Според Ройтерс от 2009 г. насам регулаторите са наложили имуществени санкции за над 342 милиарда долара за пропуски в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на финансовия сектор. Едно такова наказание e тежко за голяма финансова институция, но има потенциал да убие стартираща Финтех компания. Следователно дружествата трябва да избират разумно своите доставчици на KYC/AML услуги.

На пазара в световен мащаб има множество AML/KYC продукти, превръщайки превенцията на изпирането на пари в печеливша индустрия. Изборът на подходящия доставчик за бизнеса е сложно и отговорно начинание. Целта на тази статия е да помогне в структурирането на процеса на търсене на доставчици, да даде примери за правилните въпрси за оценката на доставчика на AML/KYC решения и в крайна сметка – да доведе до намаляване рисковете за съответствието при аутсорсинг на AML процеси.

Продължете четенето

Вече е в сила приетата на 30 май 2018г. Директива (ЕС) 2018/843 за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (т.нар. Пета директива относно борбата с изпирането на пари). В тази връзка, в България, директивата беше транспонирана в националното законодателство на 29 ноември 2019г. чрез изменение и допълнение в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

В най-опростения си вариант, въпросите в основата на борбата с изпирането на пари са кой притежава финансовите средства и накъде отиват те. Затова Петата директива залага на допълнителни мерки за гарантиране на повишена прозрачност на корпоративните и други правни образувания и на финансовите сделки, вече заложени в Четвъртата директива, както и разширяване на спектъра от засегнати лица, досега попадали извън обхвата на досега съществувалата законодателна рамка.

Продължете четенето