Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.
С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]
Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.