Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.

С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]

Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.

Продължете четенето

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД ЗППЦК) предвижда въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503, който цели установяване на еднакви, пропорционални и пряко приложими изисквания за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на услуги за колективно финансиране, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, както и изисквания, свързани с прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на услуги за колективно финансиране в ЕС. Принципът е закрила на инвеститора и запазване интегритета на финансовите пазари. В широк смисъл Регламентът е част от регулациите, целящи премахване на нелоялни или противозаконни практики в сферата на crowdfunding.

Продължете четенето

Европейската комисия прие преглед на банковата уредба на ЕС – Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания. С тези нови правила ще се увеличи устойчивостта на банките в ЕС спрямо потенциални бъдещи икономически шокове и същевременно ще се допринесе за възстановяването на Европа от пандемията от COVID-19 и ще насърчи прехода към неутралност по отношение на климата. С днешния пакет се финализира прилагането в ЕС на споразумението „Базел III“. Това споразумение бе постигнато от ЕС и неговите партньори от Г-20 в рамките на Базелския комитет по банков надзор, а целта му е да се увеличи устойчивостта на банките на потенциални икономически шокове. Предложенията са последният етап на тази реформа на банковата уредба.
Продължете четенето

Комисията предлага да се актуализират правилата за пътуванията от трети държави до ЕС. Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс каза: От началото на пандемията Комисията е напълно ангажирана в намирането на решения за гарантиране на безопасното свободно движение на хората по координиран начин. С оглед на последните развития и научните данни внасяме предложение за нова препоръка на Съвета. Въз основа на нашия общ инструмент — цифровия COVID сертификат на ЕС, който се превърна в истински стандарт, преминаваме към подход, основан на индивида. Нашата основна цел е да се избегнат различаващите се мерки в рамките на ЕС. Това се отнася и за бустерните дози, които ще бъдат от съществено значение за борбата с вируса. Наред с други мерки днес предлагаме Съветът да постигне съгласие за стандартен срок на валидност на сертификатите за ваксинация, издавани след основната ваксинационна серия. Постигането на съгласие по това предложение ще бъде от решаващо значение за следващите месеци и за защитата на безопасното свободно движение на гражданите.
Продължете четенето

Европейският съюз инвестира над 1,1 милиарда евро в 7 широкомащабни иновативни проекта по линия на Фонда за иновации. Чрез безвъзмездните средства ще се подкрепят проекти, насочени към комерсиализацията на революционни технологии в енергоемките отрасли, в сектора на водорода, в улавянето, използването и съхранението на въглерод и в енергията от възобновяеми източници. Проектите се осъществяват в Белгия, Италия, Финландия, Франция, Нидерландия, Норвегия, Испания и Швеция.
Продължете четенето

Икономиката на ЕС се възстановява от предизвиканата от пандемията рецесия по-бързо от очакваното. С напредването на кампаниите за ваксинация и с постепенното премахване на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи, без да отслабва, през лятото благодарение на повторното отваряне на икономиката. През прогнозния период се очаква икономиката на ЕС да продължи да отбелязва растеж въпреки засилващите се предизвикателства и да постигне темп на растеж от 5 %, 4,3 % и 2,5 % съответно през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Очаква се темповете на растеж в еврозоната да бъдат същите като тези за ЕС през 2021 г. и 2022 г., а през 2023 г. темпът на растеж се очаква да бъде 2,4 %. Тази прогноза зависи в голяма степен от два фактора: развитието на пандемията от COVID-19 и темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.
Продължете четенето

На Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (COP26) в Глазгоу председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и Бил Гейтс — създателят на инициативата „Революционна енергия“, заедно с председателя на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер, официално встъпиха в пионерско партньорство, с което ще се стимулират инвестициите в ключови технологии в областта на климата. Подписването днес на меморандума за разбирателство се явява следствие на първоначалното съобщение, направено през юни тази година по време на Конференцията на министрите от инициативата Mission Innovation („Мисия за иновации“). Партньорството между Комисията, Европейската инвестиционна банка и програмата „Катализатор за революционна енергия“ ще мобилизира до 820 милиона евро (1 милиард щатски долара) между 2022—2026 г. за ускоряване на внедряването и бърза пазарна реализация на иновативни технологии, които ще спомогнат за постигането на амбициите на Европейския зелен пакт и на целите на ЕС в областта на климата до 2030 г. Всяко едно евро публични средства се очаква да привлече три евро частни средства.  Продължете четенето

Днешното устно представяне на решението, постановено от полския Конституционен съд, предизвиква сериозна загриженост във връзка с предимството на правото на ЕС и компетентността на Съда на Европейския съюз. Комисията твърдо застава зад и потвърждава основополагащите принципи на правния ред на Съюза, а именно: правото на ЕС има предимство пред националното право, включително пред конституционни разпоредби; всички решения, постановени от Съда на Европейския съюз, са задължителни за органите на всички държави членки, включително и за националните съдилища. Продължете четенето