В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:
1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).
2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.
3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.
В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.
Продължете четенето