Автор: Николай Стоянов, старши правен съветник в Обединена българска банка, част от групата на KBC

Част I

Дигитални портфейли и карти, електронни пари, незабавни преводи (познати още като „blink“) – все термини, които навлязоха светкавично бързо в съвременния дискурс. Под диктата на технологиите регулациите нямаха друг избор, освен да се опитат да наваксат с информационния прогрес. Бумът на картовите и дигиталните разплащания усили и измамните атаки към потребителите. Почти няма лице, което пряко или непряко да не е било обект на опит (без значение успешен или неуспешен) на phishing измама, целяща узнаването на неговите пароли за електронно банкиране и карти.

PSD2 е съкращение, произхождащо от втората директива за платежни услуги (на англ. ез. Payment Services Directive 2) и има същата цел като PSD1, а именно да създаде правна рамка за по-прости, по-бързи и по-сигурни плащания в ЕС.[1] Първата Директива за платежни услуги (PSD1) бе приета през 2007 г. Това законодателство осигури правната основа на единния пазар за плащания в ЕС, за да се предоставят по-безопасни и по-иновативни платежни услуги в ЕС/ЕИП. Целта е трансграничните плащания във валутата на дадена държава членка да станат толкова лесни, ефикасни и сигурни, колкото и „националните“ плащания в рамките на определената държава членка.[2]

Продължете четенето

Комисията приветства приемането от Съвета на 10-и пакет от санкции срещу Русия и срещу тези, които я подкрепят в нейната незаконна агресия срещу Украйна. 24 февруари бележи една година от мащабното нахлуване на Русия в Украйна и 9 години от началото на незаконното нахлуване и окупация на украинска територия от страна на Русия. С пакета се увеличава натискът в отговор на бруталната война на Путин, ожесточено насочена и срещу цивилното население и критичната инфраструктура. За да се повиши допълнително ефективността на санкциите на ЕС, в днешния пакет се съдържат нови вписвания, както и търговски и финансови санкции, включително допълнителни забрани за износ на стойност над 11 милиарда евро, които лишават руската икономика от критични технологии и промишлени стоки. С него също така се засилват мерките за правоприлагане и за борба със заобикалянето на мерките, като се включва ново задължение за докладване на активите на Руската централна банка.

Пакетът от санкции съдържа следното:

Още санкционирани лица и образувания

ЕС добави около 120 лица и образувания към списъка си със санкции, включвайки в него руски политици, висши правителствени служители и военни лидери, съучастници във войната срещу Украйна, както и незаконни органи, създадени от Русия в окупираните територии в Украйна, наред с останалите. Списъкът включва и лица с ключово участие в отвличането на украински деца в Русия, както и организации и физически лица, които разпространяват дезинформация в публичното пространство, с което към военната намеса водят и информационна война. Предприети са мерки и срещу лица в Иран, които участват в разработването на дронове и компоненти в подкрепа на военните сили на Русия. Освен това санкциите са насочени също към членове и поддръжници на руската наемническа група „Вагнер“, както и към нейните дейности в други държави, като Мали и Централноафриканската република.

Допълнителни забрани и ограничения на износа на ЕС

Бяха въведени нови ограничения върху износа на чувствителни технологии с двойна употреба и усъвършенствани технологии, които допринасят за военните способности и технологичния напредък на Русия въз основа на информацията, получена от Украйна и нашите държави членки и партньори. Това включва допълнителни електронни компоненти, използвани в руските оръжейни системи (дронове, ракети, хеликоптери, други превозни средства), както и забрани за конкретни редкоземни метали и термокамери с военно приложение. Освен това в списъка са включени и 96 допълнителни образувания, свързани с руския военно-промишлен комплекс, с което общият брой на военните крайни потребители, обект на санкции, достига 506. За първи път са включени седем ирански образувания, които използват компоненти от ЕС и доставят на Русия военни дронове „Shahed“ за нападение на гражданска инфраструктура в Украйна. Важно е да се отбележи, че работим в тясно сътрудничество с партньори и добавяме Австралия, Канада, Нова Зеландия и Норвегия към списъка на нашите държави партньори.

Продължете четенето

Почти една година след като Русия започна военната агресия срещу Украйна, икономиката на ЕС навлезе в 2023 г. в по-добро състояние от прогнозираното през есента. Според зимната междинна прогноза перспективите са за по-висок растеж през тази година — 0,8 % в ЕС и 0,9 % в еврозоната. Очаква се и двете зони да избегнат с малко техническата рецесия, която се очертаваше за началото на годината. Освен това според прогнозата очакваните стойности на инфлацията както за 2023 г., така и за 2024 г., са леко занижени. След силния растеж през първата половина на 2022 г. темпото на БВП се забави през третото тримесечие, макар и малко по-слабо от очакваното. Въпреки извънредните сътресения, икономиката на ЕС избегна свиването през четвъртото тримесечие, предвидено в есенната прогноза. Годишният темп на растеж за 2022 г. се оценява на 3,5 % както в ЕС, така и в еврозоната.
Продължете четенето

В Европа има таланти. Но талантите трябва да бъдат насърчавани, особено като се има предвид, че ЕС е в процес на сериозен демографски преход. Това е още по-необходимо в регионите, които страдат от намаляваща работна сила и нисък дял на лицата с висше образование, както и в регионите, засегнати от напускане от страна на младите хора. Ако не се предприемат мерки, този преход ще доведе до нови и нарастващи териториални различия, тъй като регионите остаряват и изостават по отношение на числеността и уменията на своята работна сила. Това може да промени демографската картина в Европа, като възпрепятства устойчивостта и конкурентоспособността на ЕС. Гарантирането, че регионите, изправени пред „капан за развитието на таланти“, стават по-устойчиви и привлекателни, е от решаващо значение за ангажимента на ЕС нито един човек и нито едно място да не бъдат пренебрегнати. По тази причина Комисията стартира „механизма за насърчаване на таланти“. Този механизъм ще помогне на регионите на ЕС, засегнати от ускореното намаляване на населението в трудоспособна възраст, да обучават, задържат и привличат хората, уменията и компетентностите, необходими за справяне с въздействието на демографския преход.
Продължете четенето

Влезе в сила политическата програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“ — механизъм за наблюдение и сътрудничество за постигане на общите цели в областта на цифровата трансформация на Европа до 2030 г. За първи път Европейският парламент, държавите членки и Комисията определиха съвместно конкретни цели и задачи в четирите ключови области — на цифровите умения, на инфраструктурата, включително свързаността, на цифровизацията на предприятията и на обществените услуги онлайн, във връзка с Европейската декларация относно цифровите права и принципи. За да могат да бъдат осъществени до 2030 г., целите и задачите ще бъдат подпомогнати от стартиращия днес цикличен процес за сътрудничество, чрез който ще се проследява напредъкът и ще се определят междинни цели. Програмата също така създава нова рамка за многонационалните проекти, която ще даде възможност държавите членки да обединяват усилията си в областта на цифровите инициативи.

Продължете четенето

Днес Комисията предлага нови правила за засилване на използването на предварителна информация за пътниците. Предложението е едно от ключовите действия, набелязани в Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност. ЕС продължава да укрепва своята цялостна архитектура за сигурност, която има за цел подобряване на защитата на гражданите на ЕС, както е демонстрирано и в петия доклад за напредъка на Съюза на сигурност. В доклада се изтъква значителният напредък по изпълнението на стратегията за Съюза на сигурност през последните три години. Описани са важните действия, предприети за укрепване на защитата на критична инфраструктура от физически атаки, кибер атаки и хибридни атаки, както и в борбата с тероризма, радикализацията и организираната престъпност.
Продължете четенето

Комисията призовава Съвета да вземе без по-нататъшно забавяне необходимите решения, за да се даде възможност на България, Румъния и Хърватия да участват пълноправно в Шенгенското пространство. В приетото днес съобщение Комисията прави преглед на стабилните резултати, постигнати от трите държави членки при прилагането на шенгенските правила. От години тези държави членки допринасят значително за доброто функциониране на Шенгенското пространство, включително по време на пандемията и в последно време, когато все още сме изправени пред безпрецедентните последици от войната в Украйна. Въпреки че трите държави членки вече са частично обвързани от шенгенските правила, контролът по вътрешните граници с тези страни не е премахнат и следователно те не се ползват с пълните предимства, които произтичат от това, че са част от Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници. Тези държави членки са задължени да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство и поради това следва да им бъде разрешено да го направят, при положение че отговарят на условията.
Продължете четенето

Комисията и върховният представител представиха днес съвместно съобщение относно политиката на ЕС за киберотбрана, както и план за действие относно военната мобилност 2.0, за да се предприемат мерки предвид влошаващата се ситуация в областта на сигурността вследствие на агресията на Русия срещу Украйна и да се увеличи капацитетът на ЕС за защита на неговите граждани и инфраструктура. C новата си политика за киберотбрана ЕС ще засили сътрудничеството и инвестициите в киберотбраната с цел по-добра защита, откриване, възпиране и отбрана, насочени срещу нарастващия брой кибератаки. Киберпространството няма граници. Извършените неотдавна кибератаки срещу енергийни мрежи, транспортна инфраструктура и космически активи показват рисковете от тях както за гражданското население, така и за военните. Поради това са необходими повече действия за защита на гражданите, въоръжените сили, гражданските и военните мисии и операции на ЕС срещу киберзаплахи.   Продължете четенето

Днес Комисията прие законодателно предложение, съгласно което незабавните плащания в евро трябва да бъдат на разположение за всички граждани и предприятия, притежаващи банкова сметка в държавите от ЕС и ЕИП. Целта на предложението е да се направи така, че всички незабавни плащания в евро да бъдат достъпни на поносима цена, сигурни и безпрепятствено обработвани в целия ЕС. Чрез незабавните плащания хората могат да преведат пари по всяко време на деня в рамките на десет секунди. Те са много по-бързи в сравнение с обичайните кредитни преводи, които се получават от доставчиците на платежни услуги само през работно време и достигат сметката на получателя едва на следващия работен ден, като това може да отнеме до три календарни дни. Чрез незабавните плащания значително се повишават скоростта и удобството за потребителите, например при плащане на сметки или получаване на спешни преводи (както при неотложните медицински случаи). Освен това те спомагат за съществено подобряване на паричните потоци и водят до икономии на разходи за предприятията, особено за МСП, в т.ч. търговците на дребно. С тяхна помощ се освобождават парите, които сега са блокирани при движението си във финансовата система (това са т.нар. плаващи преводни средства) и които ще може да бъдат използвани по-бързо за потребление или инвестиции (всеки ден по такъв начин се блокират около 200 милиарда евро). В началото на 2022 г. обаче само 11 % от всички кредитни преводи в евро в ЕС са били незабавни. Целта на това предложение е да се премахнат пречките, които възпрепятстват по-широкото разпространение на незабавните плащания и ползите от тях.

Продължете четенето