Европейската комисия прие пакет за цифровите финансови услуги на 24 септември 2020 г. С него на потребителите ще се предоставят по-голям избор и възможности в областта на финансовите услуги и съвременните плащания, като същевременно се ограничат потенциалните рискове що се отнася до защитата на инвеститорите, изпирането на пари и киберпрестъпността.
Темата за устойчивост на оперативната дейност на организациите във финансовия сектор е в центъра на вниманието днес повече от всякога. През месец март тази година, всички организации, независимо от сектора, бяха принудени да променят коренно начина си на работа в следствие на коронавирусната инфекция, която се превърна в част от ежедневието ни. Нещо повече, те трябваше да намерят решение как да продължат дейността си изведнъж, без предупреждение, на момента, виртуално и от разстояние.
Някои сектори се справиха по-добре от други, а играчите в предоставянето на финансови услуги, може би изненадващо за някои, изглежда сякаш са сред отличниците. Това е така благодарение на технологиите на разположение днес. Едва ли бихме имали същите резултати и бизнес непрекъснатост, ако подобна криза беше ни сполетяла десетилетие по-рано.
Какви обаче са тактическите, стратегически и практически предизвикателства за бизнеса в осигуряването на непрекъснатост и устойчивост на оперативната дейност? Какви са очакванията на финансовите надзорни органи от бизнеса и ще доведе ли сегашната обстановка до нови мерки в регулацията на сектора що се отнася до устойчивост на дейността?
Настоящата статия има за цел да хвърли светлина върху тези въпроси.
За пореден път, последното разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти (ICIJ) – така наречените Досиета FinCEN, има голям отзвук в световните медии.
Повече от 2500 топ-секретни документи, предимно доклади за подозрителна дейност (Suspicious Activity Reports/ SARs), изпратени от повече от 90 финансови институции към американската агенция за борба с финансовите престъпления FinCEN, изтекоха в публичното пространство. Проследени са транзакции, обработени от банки в почти всички краища на света. Голям брой видни политически и медийни фигури и лица с висока нетна стойност на активите, свързани с подземния свят, измами, пирамиди, пране на пари и други финансови престъпления, излязоха на светло.
Какво е българското участие в тези разкрития?
Големите победи в борбата с финансовите престъпления се случват обикновено, когато тайна информация излезе „на светло“ с помощта на вътрешни лица и/или разследващи журналисти.** 2020 е годината на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Докато европейските регулатори се опитват да създадат ефективна регулаторна рамка, налагайки строги наказания и почти непосилни задължения за бизнеса /особено за по-малките играчи/ – се оказа, че големите банки продължават да управляват огромни потоци от „мръсни пари“, без да носят отговорност за това. Те не се притесняват, дори пред перспективата юридическото лице да понесе отговорност /наказателна или административна/, плащайки огромни по размери глоби на регулаторите.
FinCEN Files разкриват потайния свят на международното банкиране, за да покажат как системата работи и как се проваля Развитието на дигитални плащания и транзакции, което наблюдаваме особено в последното десетилетие, налага по-задълбочено разбиране на това как физически лица биват идентифицирани по електронен път в конктекста на предоставянето на финансови услуги. Електронната идентификация отговаря на въпроса „Кой си ти?” – тя е нашата самоличност в дигиталното измерение. Доставчикът на финансови услуги следва да събере необходимата информация, да я верифицира и по този начин да установи, че клиентите, които обслужва са тези, които те казват, че са. Едва тогава, клиентът следва да получи акаунт и достъп до предлаганите финансови услуги, както и съотвените данни за достъп.
Financial sector regulation has grown significantly, both in terms of scale and complexity, since the global financial crisis. Specifically, during the last ten years, regulation has become more comprehensive, it has become broader in scope and supervisory reporting has become far more granular. While post-crisis regulatory reforms were necessary to increase the resilience of financial institutions, restore financial stability and rebuild trust in the financial system, businesses claim that frequent changes to financial regulation and its growing complexity is placing a disproportionate burden on them. This study provides high-level estimates of the (incremental) costs incurred by businesses to comply with EU financial legislation, particularly the costs of meeting supervisory reporting requirements. It also provides an analysis of the main determinants and drivers of compliance costs. The study is based on a thorough review of available literature, detailed interviews and a survey of a sample of businesses drawn from the following sectors: banks and financial conglomerates; investment banks; asset managers; insurers/re-insurers, financial markets, financial advisors; and pension funds.
Доскоро вниманието на сектора на финансовите услуги беше фокусирано върху заплахата от кибер измами и закрилата на личните данни. Въпреки това, рисковете от пропуски във вътрешните системи за детекция и превенция на изпирането на пари непрекъснато нарастват. Според Ройтерс от 2009 г. насам регулаторите са наложили имуществени санкции за над 342 милиарда долара за пропуски в предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на финансовия сектор. Едно такова наказание e тежко за голяма финансова институция, но има потенциал да убие стартираща Финтех компания. Следователно дружествата трябва да избират разумно своите доставчици на KYC/AML услуги.
На пазара в световен мащаб има множество AML/KYC продукти, превръщайки превенцията на изпирането на пари в печеливша индустрия. Изборът на подходящия доставчик за бизнеса е сложно и отговорно начинание. Целта на тази статия е да помогне в структурирането на процеса на търсене на доставчици, да даде примери за правилните въпрси за оценката на доставчика на AML/KYC решения и в крайна сметка – да доведе до намаляване рисковете за съответствието при аутсорсинг на AML процеси.
На фона на бързо променящите се социално-икономически условия, безпрецедентните нови рискове и нарастващата сложност на организациите, Институтът за вътрешни одитори (IIA) обяви това лято важна актуализация на своя широко приет от години „Модел на трите линии на защита“. Залозите при функционирането на ефективна вътрешна система за управление и контрол са твърде големи, като провалът може да доведе до сериозни загуби за бизнеса. Всъщност, големите корпоративни скандали, които наблюдаваме, винаги са предизвикани от недостатък във вътрешната система за управление и контрол.
Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление. Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.
На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10 от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.
В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Продължете четенето
Съществен проблем в строгия подход в Европа към борбата с финансовата престъпност на практика е липсата надзорни правомощия на наднационално ниво. Мащабите на скандалите в прибалтийските републики, както и в Западна Европа от последните години, доминиращи заглавията в комплайънс сферата с месеци, разтърсиха Европа и ценностите й. Нещо повече, скандалът около неплатежоспособния доставчик на платежни услуги Wirecard от изминалите дни показва, че сериозни пропуски в надзора от страна дори на немския регулаторен орган BaFin са възможни. Бяха извадени наяве липсата на правоприлагане и ефективен надзор дори в страни-членки, смятани за най-големите отличници.
Още в началото на мандата й през изминалата 2019 г. стана ясно, че за настоящата Европейска Комисия борбата с прането на пари и финансовата престъпност ще бъде сред основните приоритети. Разпознавайки сложността на трансграничната и фрагментирана финансова система, която благоприятства появата на рискове от използването й за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, изпълнителната власт на ЕС подсказа, че предвижда създаването на контролен орган на европейско ниво.
План за действие: ще затвори ли „вратичките“ новото „куче-пазар“ на ЕС?
1
Икономическата несигурност задвижи перфектната буря от взаимосвързани рискове, описани в миналогодишния Риск на фокус, в нови посоки през 2023 г. Сега организациите се борят с…
Изтегли whitepaperОтговарят ли ESG инициативите на очакванията, сроковете и поетите ангажименти? Обменят ли се данни последователно между заинтересованите страни и звена? Едно ESG решение може да…
Изтегли whitepaperMarta AndreevaGlobal Compliance Program ManagerElina KarpachevaFounder of the European Compliance Center