С бързото развитие на финансовите иновации, предотвратяването на икономическите престъпления се превръща в предизвикателство. Online разплащанията стават за секунди, преодолявайки географски граници и юрисдикции, а поради високото ниво на анонимност (напр. що се отнася до криптовалутите) верификацията на самоличността, произхода на средствата и действителния собственик може да се окаже „Мисия невъзможна“. Регулаторите налагат строги имуществени санкции, но разчитат на частния сектор и по-специално на звената „Съответствие“, да разкриват и предотвратяват престъпните схеми, превръщайки задължените лица в „пазачи“ на финансовата система. Какво е нужно за ефективен контрол на рисковете? Как работи един ръководител „Съответствие“ в днешната дигитална ера?

За всичко това д-р Елина Кърпачева разговаря с Виолета Колева – опитен комплайънс професионалист в сферата на онлайн разплащанията, онлайн залаганията, форекс и търговията с криптовалути, сформирането и ръководенето на екипи.

Продължете четенето

Както е известно, на 3 септември 2018 г. беше постигнато извънсъдебно споразумение от 775 милиона евро между ING Bank и прокуратурата на Холандия. Накратко, банката беше санкционирана за това, че в периода 2010- 2014 е позволила на свои клиенти да използват своите сметки за изпиране на пари. Разследването показа, че ING е извършвала плащания, свързани с небезизвестния случай на чуждестранен подкуп – VimpelCom. Този сетълмент сякаш доведе до затишие и банката плати имуществената санкция.  С други думи, акционерите платиха за противоправното поведение, а мениджмънтът избегна наказание.

Казусът обаче отново се заплита. Междувременно стана известно, че Апелативният съд в Хага е на мнение, че бившият главен изпълнителен директор на ING, г-н Ралф Хамерс, трябва да бъде съден. Сега Ралф Хамерс е новият CEO на швейцарската банка UBS. Очевидно скандалът не беше повлиял на репутацията на изпълнителния директор – или, кой знае, дори го беше направил по-търсен от големите банки.

Ние от Risk & Compliance Platform Europe се замислихме как швейцарският регулатор FINMA е провел оценката за пригодност на титулярите на ключови функции“fit and proper test“ и зададохме няколко неудобни въпроса в писмен вид на регулатора.

Продължете четенето

Европейският банков орган вече има правомощията да надзирава дейността и да координира сътрудничеството между компетентните органи на държавите- членки за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Това стана в отговор на финансовите скандали, които разтърсиха Европа през последните години – Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING – които показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският банков орган (ЕБО) публикува на 17 декември своята методология за извършване на оценки на риска на дейността на компетентните органи на държавите-членки съгласно член 9а от ревизирания Регламент № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган). Тези оценки на риска са част от новата роля на ЕБО да ръководи, координира и надзирава противодействието срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма на ниво ЕС.

Продължете четенето

Днес Комисията представя нова Програма за борба с тероризма, чрез която ЕС ще засили борбата с тероризма и насилническия екстремизъм и ще повиши своята устойчивост спрямо терористични заплахи. Като се основава на извършената през последните години работа, програмата има за цел да подкрепи държавите членки за по-добро предвиждане, предотвратяване, защита и реагиране на терористичната заплаха. Агенцията на ЕС за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) ще предоставя по-добра оперативна подкрепа за разследванията на държавите членки в рамките на предложения днес преразгледан мандат.  Продължете четенето

Автор: Константин Балев

На 20.06.2020г. Съдът на Европейския Съюз (СЕС) постанови дългоочакваното решение по делото C-311/18 – Facebook Ireland и Schrems, известно повече като Schrems II. Пет месеца по- късно специалистите по обработка на лични данни са изправени пред преките резултати от него, Брекзит и други политически турбуленции. Решението на СЕС беше сериозен удар върху трансфера на лични данни между Европа и САЩ, като практически отмени споразумението „Privacy Shield“ между ЕС и САЩ и даде ясен сигнал, че всички останали решения за адекватност на обработването на лични данни в трети страни извън ЕС потенциално могат да бъдат атакувани.

Накратко това решение на съда е породено от валидната хипотеза в американското законодателство държавни структури на САЩ да изискват информация от компании, които са ситуирани в САЩ, като могат да изискват всички съхранявани данни на лицата, за които поискат информация. Това разбира се, включва и европейски граждани и съответните им лични данни. За пълнота на изложението ще посочим че облачните доставчици Амазон, Майкрософт, Гугъл и други са задължени да се съобразят с тези норми. Резултатът от критичния анализ на съда е, че се установи по тази причина, че споразумението не може да гарантира сигурния обмен на лични данни. От гледна точка на историческите отношения между САЩ и ЕС в тази област е резонно да се спомене, че Първото дело на Schrems (по името на Max Schrems б.а.) доведе до обезсилването на други принципи за адекватен обмен на данни известен като „US-EU Safe Harbor Principles“. Обобщеният резултат от решението, постановено през юни 2020г. обаче е, че трансфериращите данни извън ЕС следва не само да следят за спазването на механизмите в GDPR, но и да правят оценка на местното законодателство в страните на получаването им в насока дали тези данни могат да бъдат предоставяни на държавни структури.

Продължете четенето