Санкции и комплайънс проблематика след преврата на талибаните в Афганистан (част 1)

На 15 август талибаните се завърнаха на власт в Афганистан след почти двайсет години, което съвпадна и с годишнината от атентатите от 11 септември 2001 г. Това шокира международната общност. Месеците август и септември бяха изпълнени с турбулентни събития, които навяха смразяващ полъх на спомени от миналото, които всички смятаха за отдавна погребани. Талибаните са войнствено-ислямистка организация, която мнозина смятат за терористична. Събитията в централна Азия обособиха една изключително деликатна и усложнена обстановка не само за гражданите на Афганистан, но и за международната общност като цяло. Територията на Афганистан е смятана за център на много престъпност, а наблюдатели се страхуват, че сега би могла да се превърне и в развъдник на тероризъм. 

В отговор, Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации проведе спешна среща, на която международната общност поиска обединение с цел предотвратяването на превръщането на Афганистан в убежище за тероризъм и с цел осигуряване на достъп до хуманитарна помощ за населението на Афганистан. Към днешна дата, ситуацията в региона остава нестабилна, а големите държави в различни региони на света са притихнали в очакване и обмислят следващите си по-конкретни стъпки. 

Ситуацията има последствия и за комплайънс професионалистите в сферата на финансовата индустрия и управлението на риск. В противодействието на престъпност и тероризъм чрез финансовата система, има две измерения. Първото е сферата на санкционния режим на високо ниво. Второто принадлежи на финансовия сектор и професионалистите в сферата на риска и съответствието. Настоящата статия разделяме на части в две последователни седмици, в които разглеждаме последователно и двете измерения в контекста на събитията в Афганистан.

Първо измерение: санкционният режим и ефективен ли беше той?

Какво направи преврата на талибаните възможен?

По-малко от две седмици бяха необходими на талибаните да вземат контрол над цяла страна. За да бъде възможно такова начинание, без съмнение талибаните са се радвали на солидно и непрекъсващо финансиране, с което да се сдобият с необходимите оръжия и военно обучение. Още през 2011 г. в доклад на ССООН, годишните приходи на талибаните са изчислени на повече от 500 милиона долара. В по-ново изследване от месец юни тази година, ССООН изчислява, че годишният приход на талибаните е възможно да достига 1.6 милиарда долара. За страна като Афганистан, това е около една трета от приходите на правителството. Как е възможно това? 

Парите не растат по дърветата. Според скорошно изследване, основните източници на финансиране на талибаните са престъпни дейности като отглеждането на опиев мак, наркотрафик, изнудване на местния бизнес, отвличания и откупи и други. Другият източник на приходи за талибаните, въпреки санкционния режим в сила, са дарения от неправителствени организации, частни лица и други източници извън територията на Афганистан. 

Тази картина показва, че в последните години, въпреки наложения санкционен режим и усилията на организации като Специалната група за финансови действия FATF, потоците на мръсни пари не са били ограничени до степен, отговаряща на изискванията. 

Международен санкционен режим 

Към настоящия момент, Афганистан не в черния или сивия списък на FATF. В същото време, някои страни вече предупреждават техните органи за финансово разузнаване за рисковете, които потоците на пари към и от територията на Афганистан носят. 

Афганистан е предмет на санкции от 1999 г. насам съгласно два отделни режима, наложени от ССООН. Първият е насочен към противопоставянето на тероризма съгласно резолюция 1267 относно Идил, Ал-Кайда и свързаните лица и организации. Вторият режим е съгласно резолюция 1988, който беше наложен в резултат на атаките от 11 септември 2001 г. срещу талибаните. Санкционирани са определени физически и юридически лица, включително определени лица, които влязоха в състава на новото правителство на Афганистан, обявено от талибаните. 

Санкционният режим на ССООН е целеви такъв, а не общ и всеобхватен. На практика това означава, че ако дадено лице не е упоменато в списъка, то то не подлежи на санкции. Важно е да отбележим, че талибаните като групировка не са предмет на санкции. 

Тези режими налагат пълнo и глобалнo замразяване на активи и финансови средства, забрана за пътуване и оръжейно ембарго. Тъй като ССООН не издава оперативни и подробни указания за това как отделните страни членки да прилагат санкционния режим и да прокарат законодателни мерки на национално ниво, предстои да видим какъв ще бъде отзвука на събитията от последните месеци и до каква степен ще видим промени в досегашния международния санкционен режим. 

Санкционен режим на САЩ

Доста по-различна е ситуацията що се касае санкционния режим срещу Афганистан в САЩ. На първо място все пак е редно да изясним, че афганистанското правителство и министерства, централната банка и други държавни агенции не са предмет на американски санкции към този момент. 

Талибаните не са определени от САЩ като престъпна организация с терористична цел (Foreign Terrorist Organisation (FTO), но въпреки това са предмет на санкции като групировка, за разлика от режима на ССООН. Определени физически лица също са персонално таргетирани. Санкционният режим на САЩ блокира за талибаните всякаква собственост, която попада под юрисдикцията на САЩ, както и всякакво финансово, материално и технологично подпомагане. 

В същото време, режимът на САЩ има и екстратериториален ефект, което на практика означава, че санкциите са приложими не само пряко на американска територия и от американски органи, но и в кореспондентски банкови отношения с чуждестранни финансови институции, навсякъде където има връзка със САЩ. Тази връзка би могла да бъде засегната дори при транзакция, осъществена в американски долари. 

Доскоро службата за контрол на чуждестранни активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) не беше публикувала указания по прилагането на санкционния режим в сегашната ситуация в Афганистан. Това постави много от участниците на финансовите пазари и други заинтересовани страни пред голяма несигурност. Някои обявиха дни след смяната на режима, че спират дейност в страната и прекратяват паричните потоци към нея. На 18 август компании като MoneyGram International Inc и Western Union обявиха, че изтеглят дейността си оттам, като от началото на септември, те подновиха бизнес операциите си, тъй като получиха зелена светлина от американските власти, че личните парични преводи, които те обработват са от първостепенна важност за населението.

На 24 септември OFAC публикува кратък документ, който разяснява позицията на Службата що се касае хуманитарна помощ, но обстановката се мени с всеки изминал час. За съжаление следва да отбележим, че е възможно средства от неправителствени и хуманитарно-насочени организации в района да бъдат усвоени по неправомерен начин и да не достигнат до тези, за които са предвидени и които се нуждаят от тях.

Извън спецификата на хуманитарната помощ, според Bloomberg, само за няколко дена САЩ са замразили активи, собственост на талибаните, за почти 9.5 милиарда долара в Централната банка на Афганистан, Da Afghanistan Bank (DAB) и са спрели износа към страната.

Въпросът, който набира сила, е ако талибаните, които, както споменахме, са предмет на санкции като групировка за САЩ, поемат властта и създадат свое редовно правителство, ще попадне ли то под тежестта на санкциите. Ясен отговор на този въпрос от американските власти за момента липсва, но вероятният отговор е „да“. А това би поставило Афганистан в черния списък като държава-спонсор на тероризма, което би имало разрушителни последствия за икономическото и социалното положение на страната и нейното население.

Какви са предизвикателствата за комплайънс специалистите в този контекст и какви са някои от начините да идентифицираме поддръжници на радикални движения и организации, които потенциално биха могли да участват във финансиране на престъпни дейности, включително с терористичен характер, разглеждаме следващата седмица в отделна част.