Научните изследвания в областта на икономическата престъпност представят организацията като меч с две остриета.
От една страна, организациите биват мамени от своите служители, дискриминирани от корумпирани държавни служители и биват обект на кибератаки, от друга страна, обаче – организациите са извършителите на престъпления – те укриват данъци, мамят клиентите си и своите конкуренти. Докато финансовите измами, корупцията, престъпленията срещу интелектуалната собственост и други форми на икономическа престъпност причиняват огромни загуби както на отделни организации, така и на обществото като цяло, много от тези престъпления са извършени от самите организации.
На 4 февруари 2021 г. се проведе онлайн „Вторият зимен симпозиум за икономическа престъпност: Организациите: отвъд жертви и извършители“ (2nd Winter Economic Crime Symposium – Organizations: Beyond Victims and Perpetrators), организиран от Centre for Counter-Fraud Studies на Университета в Портсмут. Събитието имаше за цел да изследва сложната мрежа от взаимоотношения вътре и между корпоративните структури и как ролята на организациите в икономическата престъпност не бива да се свежда единствено до категориите жертви и извършители.
С фокус върху икономическата престъпност, изявени професионалисти изнесоха основни презентации по редица теми като ефективнитe програми за съответствие и контрол, подкупването на чуждестранни държавни служители и престъпленията срещу интелектуалната собственост. Risk & Compliance Platform Europe беше медиен партньор на събитието. Нашата редакция проследи за вас и обобщи най-интересното от симпозиума в поредица от пет статии.
Шестте слоя извършители
Питър Й. Солмсен (небезизвестният бивш ръководител съответствие на Siemens, понастоящем председател на комисията на International Bar association (IBA) по извънсъдебни споразумения по дела за подкупи в чужбина) изнесе презентация относно съответствието в областта на межднародната корупция и по специално – даването на подкупи на чуждестранни държавни служители от страна на корпорациите. Той започна с един силен пример. Ако погледнете жертвите и извършителите при корпоративната корупция, когато отлепите слоевете, ще откриете, че всички се оказват жертва и че не можете да намерите извършители. Това, което той искаше да каже, е, че често никой не се смята за извършител и че много извършители биха се възприемали като жертви. Питър Солмсен категоризира шест слоя извършители:
Първи слой: Физическото лице, което дава подкупите и участва в дейност, пряко свързана с корумпирания държавен служител, например служител „Продажби“ или „Обслужване на клиенти“;
Втори слой: Директор „Продажби“, който контролира дейността на служителя продажби;
Трети слой: Висшият мениджмънт, отговорен за управлението на компанията
Четвърти слой: Членовете на съветите на директорите;
Пети слой: Самата корпорация/ организация като юридическо лице;
Шести слой: Акционерите, които носят известна отговорност за дейността на корпорацията;
Според Петер Солмсен, когато погледнете всички тези шест слоя извършители, всички те могат да се считат за жертви. Помислете за първия слой – служителя, който е платил подкупа или е договорил сделката. Това лице би се оправдало, че по никакъв начин не е виновно, защото това, което е извършило, изпълнявайки трудовите си задължения, е било в интерес на дружеството. Този служител не се е облагодетелствал от подкупа по никакъв начин, а го е направил като част от стратегията и плановете на корпорацията, например за спасяване на работни места. Разбира се, случаят невинаги е такъв, но това би ви казал най-често служителят „Продажби“, платил подкупа. Всъщност реалността е, че парите често отиват косвено в неговия джоб. Питър Солмсен добави, че корупцията омърсява всеки, който се доближи до нея и че човекът, който според вас е най-вероятно извършителят, ще твърди, че всъщност е жертвата.
И така, достигайки до втория слой, директорът по продажбите ще ви каже, че е платил подкупа по принуда, тъй като планираните нива на продажби са нереални и не могат да бъдат изпълнени. Директорът би казал, че единственият начин да се посрещне обемът е чрез плащане на подкупи. Петер Солмсен заяви, че не приема нито една от историите за загуба на продажби, подбна на тази, че държавният служител така или иначи ще вземе подкуп, но от конкурентна компания. Освен това той заяви, че по-бедните предприятия често използват местната корупция като оправдание и казват, че правят най-доброто, което могат при наличните обстоятелства.
Изпълнителни директори и членове на съвети на директорите – няма да откриете пръстовите им отпечатъци върху нищо
След това достигате до третия слой, където стои висшият мениджмънт – главен изпълнителен директор (CEO), финансов директор (CFO), ръководител „Съответствие“ и т.н. Питър Солмсен заяви, че щом нещо се обърка, всички в корпорацията искат да държат отговорен именно висшия мениджмънт. Изпълнителният директор ще се оправдае, че са създали вътрешна система за съответствие и контрол, наели са най-добрите професионалисти и са направили всичко възможно, за да предотвратят противоправното поведение. С други думи, те биха заявили, че правят всичко, което се очаква от ръководната позиция, което понякога е така, заяви Петер Солмсен.
Стигайки до четвъртия слой, където имате членовете на съветите на директорите, Петер Солмсен заяви, че те ще се оправдаят: нашата работа е да надзираваме и ние направихме всички необходими препоръки. Той заяви, че историята, която можете да чуете от неизпълнителните директори, е доста подобна на историята на главния изпълнителен директор в третия слой. Често директорите биха използвали следната поговорка: „Няма да намерите моите пръстови отпечатъци върху нищо“, което според Питър Солмсен се оказва вярно, което от своя страна затруднява тяхното наказателно преследване.
След това стигаме до петия слой, където стои самата корпорация. Петер Солмсен е на мнение, че корпорациите не са хора (нямат своя воля) и в резултат на това не могат да бъдат наказателно преследвани. Корпорациите не са нищо повече от лиценз за извършване на точно определени дейности и да бъдат възприемани (от някои юрисдикции) като физически лица е non sense.
И накрая, идва шестият слой, където стоят акционерите. Питър Солмсен обясни, че има микроикономически разходи за корпорацията, която е хваната да плаща подкупи, за да проникне на определен пазар. Той спомена, че акционерите ще обърнат внимание на това колко добри са дружествата в предотвратяването на корупционните практики.
Нулевата толерантност към подкупите няма математически смисъл
Петер Солмсен формулира основния въпрос: „Какво да направя с противоправното деяние, след като го открия и как мога да се справя с това по отговорен начин?“ Той отбеляза, че трябва да има нулева толерантност към финансовите престъпления, което обаче противно на очакваното няма математически смисъл, т.е. престъпността не е възможно да бъде 0%. Следователно, коректният въпрос е: „Как да намалите престъпността до много ниско ниво и как да предотвратите, откриете и накажете престъплението, след като веднъж вече е било извършено?“
Връщайки се към шестте слоя извършители, Питър Солмсен припомни, че всички слоеве имат правдоподобен аргумент защо те не са лицето, което трябва да носи отговорност и да бъде наказано. Той посочи как всеки има някаква вина и че никой не понася сам целите последици, дори бедният акционер (към когото може да изпитвате известна симпатия), и изглежда, че противоправното поведение е било извършено от глупост, а не от слабост.
И така, естествено читателят си задава въпроса: „Какво може да бъде направено?“ Е, Петер Солмсен отговаря, че един основен подход е създаването на подходящи стимули от правоприлагащите органи и диалога с тях. Под стимули, Петер Солмсен има предвид даването на ясни индикации на служителите „Съответствие“ и на адвокатите, че случаят си заслужава да бъде разследван. Към това трябва да се прибави и наличието на обучени специалисти „Съответствие“, които ще засекат противоправното/неетично поведение, ще разрешат случая и ще предотвратят престъплението в зародиш. Това е единственият ефективен път за предотвратяване на престъпността. Според Питър Солмсен някои корпорации имат ресурси, които далеч надхвърлят тези на правителствата да засичат и откриват сигнали за престъпления.
Заключение
Като последен, интересен коментар относно международните подкупи, Петер Солмсен обясни как никой не иска да вземе участие в корупцията, защото се заплаща скъпо. Той каза, че печалбата благодарение на дадения подкуп трудно може да покрие последващите загуби. Подкупът може да доведе до разрушаване на кариери и опетняване репутацията на дружествата. Днес вече съществуват много малко стимули и предимства за извършването на подобна престъпна дейност и често подкупите не започват в рамките на организациите.
Питър Солмсен обобщи основната си идея, че е много трудно да се намерят извършителите и че решението е ангажирането на корпорациите, които да работят заедно с правоприлагащите органи за предотвратяването и разкриването на финансовите престъпления.
