Съществен проблем в строгия подход в Европа към борбата с финансовата престъпност на практика е липсата надзорни правомощия на наднационално ниво. Мащабите на скандалите в прибалтийските републики, както и в Западна Европа от последните години, доминиращи заглавията в комплайънс сферата с месеци, разтърсиха Европа и ценностите й. Нещо повече, скандалът около неплатежоспособния доставчик на платежни услуги Wirecard от изминалите дни показва, че сериозни пропуски в надзора от страна дори на немския регулаторен орган BaFin са възможни. Бяха извадени наяве липсата на правоприлагане и ефективен надзор дори в страни-членки, смятани за най-големите отличници. 

Още в началото на мандата й през изминалата 2019 г. стана ясно, че за настоящата Европейска Комисия борбата с прането на пари и финансовата престъпност ще бъде сред основните приоритети. Разпознавайки сложността на трансграничната и фрагментирана финансова система, която благоприятства появата на рискове от използването й за изпиране на пари и финансиране на тероризъм, изпълнителната власт на ЕС подсказа, че предвижда създаването на контролен орган на европейско ниво. 

Продължете четенето

Това, че офисът е празен, не означава, че финансовата престъпност е в режим на покой. Напротив, вследствие на коронавирусната инфекция, бизнесът е изправен пред редица предизвикателства от комплайанс перспектива – от сигурността на данни при работа в домашни условия до финансови схеми и търговия с вътрешна информация. Представяме някои от потенциалните заплахи, с които професионалистите по риск и нормативно съответвие се сблъскват в контекста на Covid-19, както и някои от мерките за превенция.

В сегашната ситуация, при която една трета от населението в глобален мащаб се намира в някаква форма на изолация или карантина, вече е налице промяна и в поведението на престъпните групи.

Факторите, които допринасят за това са увеличеното търсене на определени стоки като маски и медицински продукти, към което се добавя и намалената подвижност и поток на хора през граница. Гражданите остават по домовете си, работейки от вкъщи било то на личен или служебен компютър, като същевременно с това прекарват времето си в мрежата, разчитайки на дигитални услуги. С увеличаването на дните на изолация, страхът и притеснението се у хората се засилва, особено сред най-уязвимите групи като възрастни хора и такива със здравни усложнения. Всички тези фактори допринасят за засиления риск от експлатация на страховете на хората и нови модели на престъпност .

Продължете четенето

Коронавирусът (Covid-19) е повод за притеснение в глобален мащаб. Преди да са ясни пълните последствия върху световната икономика в резултат на извънредните мерки в сила както у нас, така и на всички останали държави-членки на ЕС, вече е ясно, че те ще бъдат огромни както за бизнеса и потребителя, така и за фискалната стабилност като цяло.

Във финансовия сектор можем да отбележим до голяма степен координирани наздзорни действия от Европейската централна банка и Европейската система за финансов надзор. Редица мерки се взимат с цел поддържане на стабилността на пазара като цяло, нормалното предоставяне на финансови услуги от всички участници на финансовия пазар в извънредни условия, както и защита на интересите на инвеститорите. Настоящата статия представя общ преглед на основните регулаторни уведомления и задължения, касаещи бизнеса във финансовия сектор на европейско ниво в контекста на Covid-19 към днешна дата.

Европейската Централна Банка обяви, че отлага стрес-тестването в Европа до 2021г., за да позволи на банковия сектор да се фокусира върху поддържането на дейността си в сегашната затруднена ситуация.

Сред безпрецедентните мерки, препоръчани от ЕЦБ в банковия сектор, са отлагането на изплащането на дивиденти и бонуси в периода до месец октомври тази година. Суровата мярка, която безспорно не би зарадвала акционерите и служителите, би спомогнала за увеличаването на капиталовите им резерви и ликвидност при сегашните несигурни условия. Въпреки, че някои банки вече обявиха съгласие с приемането на тези мерки, позитивната реакция далеч не надхвърля липсата на такава.

С оглед правилното фунциониране на пазара в тази обстановка, ЕОЦКП наблюдава ситуацията и влиянието на епидемията върху европейските капиталови пазари и издаде редица препоръки и мерки. Те целят да осигурят нормално фунцкиониране на пазара, защита за инвеститори и кредитори. Във време на финансова нестабилност, от изключително значение е осигуряването на прозрачност и своевременна информация.

Продължете четенето

Екипът на изследователски център VUZF Lab изготви кризисен оперативен план за преодоляване на икономическите и социални последици от разпространението на епидемията от COVID-19 в България, който е изпратен до Министерски съвет, Народното събрание, компетентните държавни институции, работодателски организации, професионални асоциации и синдикати.

В Кризисния оперативен план  екипът на VUZF Lab предлага система от мерки, които могат да бъдат приложени от държавата и финансовите институции, с цел да се запази жизнеспособността на българската икономика, без това да повлияе негативно върху държавния бюджет.

Основните препоръки могат да бъдат обобщени в следните направления:

1. Подкрепа за осигуряване на стабилност на финансовата система и въвеждане на подходящи механизми за финансово подпомагане на засегнатите сектори;

2. Разсрочване на задължения към държавата за подпомагане на засегнатите бизнес дейности, при спазване на разумни граници и без застрашаване на бюджета;

3. Насърчаване на производството на жизнено важни сектори;

4. Осигуряване на финансова подкрепа за болниците в борбата им срещу епидемията;

5. Гарантиране на подходящи и навременни административни механизми, включително и надеждно управление на фондовете за финансиране по линия на ЕС;

6. Въвеждане на мерки за насърчаване на заетостта в условията на криза;

7. Стимулиране на капиталовите пазари и използване на механизмите на застрахователните дружества.

Предложените в този документ мерки и механизми за справяне със социалната и икономическа криза не са изчерпателни. Те имат препоръчителен характер и биха могли да се ревизират и адаптират според динамиката на ситуацията в страната, развитието на събитията в национален и глобален мащаб, както и според интензитета на социалноикономическите последици. Предложените мерки са съобразени с насоките на Европейската Комисия и Европейските надзорни органи за справяне с кризата.

Прочетете целия текст тук.