Заключенията показват, че режимът за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма изглежда добре „на хартия“, но има значителни пречки за неговото реално приложение. Резултатите са незадоволителни и не служат за ефективната превенция на финансовите престъпления. Прави впечатление невъзможността на органите на досъдебното производство да използват финансово-разузнавателната информация за успешно наказателно преследване.
Национална оценка на риска съдържа добър първоначален анализ на заплахите от изпиране на пари и финансиране на тероризма, пред които е изправена България; обаче липсата на изчерпателни статистически данни за отделните сектори остава значителна пречка за надеждна оценка на риска в България. Възможността за разработване на ефективни политики и стратегии за борба с изпирането на пари/финансирането на тероризма е възпрепятствано от липсата на разбиране на риска и изисква подобрение. Съществуват предизвикателства по отношение на междуведомственото сътрудничество, което е особено възпрепятствано от липсата на необходимите инструменти.
Липсата на изчерпателна статистика ограничава разбирането на властите и тяхната способност за реагиране на рискове. Статистически данни, получени при финаново разузнаване, наказателно преследване на изпиране на пари и тероризъм и свързани с тях предикатни престъпления, конфискацията и международното сътрудничество са особено ограничени.
Финансовото разузнаване и свързаната с него информация се използват при разследвания и за събиране на доказателства във връзка с изпирането на пари/финансирането на тероризма и основните предикатни престъпления само до известна степен.
Използването и обмена на финансово-разузнавателна информацията е възпрепятствано от няколко технически и процедурни ограничения. В допълнение, сегашната система за докладване на съмнителни трансакции не гарантира бързина на докладване във всички случаи и създава потенциални проблеми с известяването. Общото качество (и обем) на доклади за подозрителни трансакции, подадени от някои сектори, особено от определени нефинансови предприятия и регулирани професии, е недостатъчно.
Броят на разследванията за изпиране на пари, наказателните преследвания и присъдите и тежестта на наказанията за изпиране на пари като цяло са ниски в сравнение с броя на регистрираните предикатни престъпления и не е съизмерим с идентифицираните рискове за изпиране на пари в страната. Нито агенциите , нито прокуратурата считат изпирането на пари за приоритет.
Ефективността на системата е възпрепятствана от високия праг при доказването, необходим за започване на официално досъдебно производство, сложна и излишна институционална рамка, технически и процедурни ограничения, липса на обучени магистрати и опит.
Няма правно или друго задължително изискване конфискацията да се използва като инструмент. (напр. чрез рутинно започване на паралелни финансови разследвания или анализи). Редица технически проблеми възпрепятстват конфискацията и няма механизъм на разположение за активно управление на конфискувани активи.
Държавните органи имат затруднения с ефективното установяване, наблюдение и възстановяване на виртуални активи въпреки честата поява на такива активи в практиката.
Като цяло слабо разбиране на рисковете от финансиране на тероризма от страна на задължените лица, с изключение на банки, платежни институции, институции за електронни пари, което води до нискокачествени сигнали до финансово-разузнавателните органи, генерирайки нискокачествени оценки на риска.
Органите на разследването и прокуратурата не са показали, че прилагат ефективен и систематичен подход за изследване и разследване на финансовите аспекти на извършените престъпления, свързани с тероризма. България няма национална система за противодействие на тероризма или специфична стратегия за превенция финансирането на тероризма.
България прилага целеви финансови санкции без забавяне чрез комбинация от наднационални и национални механизми. Няма установени и замразени активи до момента. НАП поддържа някои анализи за НПО като сектор, идентифицирайки го като уязвим спрямо финансиране на тероризма до известна степен, обаче данните, събрани за целите на оценката на риска, не позволяват цялостен анализ на уязвимостите на НПО.
Въпреки че надзорните органи подобряват своите базирани на риска модели за надзор на финансовите институции, има проблем в надзора и правоприлагането, който касае други категории задължени лица. Това може да се припише на значителна липса на ресурси в някои надзорни органи. Липсата на мерки за предотвратяване на финансови престъпления и разкриване на действителния собственик в сектора на наедвижимите имоти и регулираните професии и доставчици на услуги за виртуални активи (VASP), доставчиците на доверителни и фирмени услуги; както и обменните бюра и секторът на хазарта, буди безпокойство.
Що се отнася до разкриването на действителния собственик, България все още не е изчерпателно запозната с рисковете и уязвимостите на различните видове юридически лица и правни образувания. Това намалява способността на компетентните органи за изпълнение на по-целенасочени мерки за осигуряване на прозрачност на юридическите лица. Повдигнати са значителни опасения във връзка с точността на информацията за действителните собственици, вписана в официалните регистри.
