Обхваща ли Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране първичното предлагане на крипто монети?
Рецитал 15 от Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейските доставчици на услуги за колективно финансиране сякаш изключва крипто токените от своя обхват: „Въпреки че първоначалното предлагане на монети има потенциал да финансира МСП, иновативни стартиращи и разрастващи се предприятия и може да ускори трансфера на технологии, техните характеристики значително се различават от услугите за колективно финансиране, уредени съгласно настоящия регламент“. Подобно заключение обаче би било прибързано – не всички крипто токени остават извън обхвата на Регламента.
Английската версия на законодателния акт използва терминът Initial Coin Offering – „първоначално предлагане на монети“ или ICO. Начинът, по който едно предлагане на монети може да бъде структурирано, варира както технически, функционално, така и като бизнес модел. Общото е, че се случва издаване на токени (виртуални монети) при използване на блокчейн технологията. В зависимост от бизнес модела и функцията токените могат да бъдат три вида: utility tokens (полезни токени), security tokens (токени за сигурност/жетони за ценни книжа) или валутни токени в обща употреба (cryptocurrencies). Нека да обясним тези понятия и тяхното развитие.
ICO в исторически план
В повечето случаи ICO представляват предлагане на полезни токени в замяна на определени продукти или услуги, предоставяни от създателите на стартиращ проект. Подобни ICO са предназначени за набиране на средства в нерегулирана среда. Повечето основатели и проекти твърдят, че разпространяват потребителски токени за достъп до техните децентрализирани приложения (DApps) или собствени платформи. Основната логика тук е, че целта на тяхната монета е използване, а не спекулация. Няма бариера за влизане както за купувачи, така и на продавачи. Успешното ICO често изисква само добре изпълнена дигитална кампания, а някои ICO позволяват анонимно участие.
Подобни характеристики предоставят възможността за спекулации и финансови измами. Ето защо още през 2017г. Комисията по ценните книжа и борсите (US Securities and Exchange Commission) започва да санкционира предлагания на токени, които функционално и в бизнес аспект представляват нерегулирано предлагане на ценни книжа. И до днес американският регулатор използва т.нар. „тест Howey“ за определяне дали дадена сделка може да бъде квалифицирана като „инвестиционен договор“ и следователно да попада в обхвата на Закона за ценните книжа от 1933 г. и Закона за борсите за ценни книжа от 1934 г. Съгласно тестът Howey съществува инвестиционен договор, ако има „инвестиция на пари в общо предприятие с разумно очакване печалбите да бъдат извлечени от усилията на другите“. SEC не се колебае да прилага и екстериториално своето закнодателство спрямо крипто активите.
Активността на американските регулатори доведе до промяна на бизнес нагласите спрямо крипто в световен мащаб. На първо място, други юрисдикции приемат регулации, които да отразят спецификата на блокчейн технологията и крипто жетоните като инвестиционна възможност. На следващо място се появяват т.нар. STO – security token offerings (предлагане на маркери/токени за сигурност), които вече оперират в регулирана среда и отразяват основни принципи на финансовите пазари – защита на инвеститора и разкриване на информация. STO са следващото поколение ICO. Предлаганията на токени за сигурност се различават по своята процедура от своя предшественик, като стъпките напомнят традиционното предлагане на ценни книжа – напр. с изискването за подготовка на проспект. Самите маркери за сигурност имат разширени технически параметри за въвеждане на информация относно законовите разпоредби. При STO инвеститорите придобиват токенизирани активи, които извличат стойността си от нещо друго – напр. от акции, REIT фондове, облигации.
Кои токени са обхванати от Регламент (ЕС) 2020/1503?
Регламент (ЕС) 2020/1503 се прилага по принцип за услугите за колективно финансиране. Определението на crowdfunding е: „посредничество, при което доставчик на услуги за колективно финансиране, без да поема собствен риск, обслужва публично достъпна цифрова платформа с цел свързване или улесняване на свързването на потенциалните инвеститори или заемодатели с търсещи финансиране предприятия. Такова финансиране може да бъде под формата на заеми или придобиване на прехвърлими ценни книжа.“ Следователно, предлаганията на токени, които по своя бизнес модел и функционалност представляват заем или прехвърляема ценна книга (маркер за сигурност) чрез краудфъндинг платформи, попадат в обхвата на Регламента.
Полезните токени (utility tokens) не попадат в концепцията за заем, тъй като собственикът на проекта не поема безусловно задължение да върне тази сума на инвеститора, заедно с натрупаната лихва, а единствено да предостави достъп до стоки/услуги. Според решение на Федералния орган за финансов надзор (BaFin), по принцип е възможно да се проектират всички видове ценни книжа под формата на токени за сигурност.
Сравнителноправен план и българското законодателство
Американското законодателство позволява предлагане на крипто чрез crowdfunding кампании. Необходимо е провеждане на оферта чрез специална платформа за краудфъндинг (регистрирана от SEC и FINRA). Максималният размер на инвестицията е ограничен. Само компании, регистрирани в САЩ, могат да кандидатстват за провеждане на STO чрез crowdfunding платформи. Инвеститорите трябва да са граждани единствено на САЩ.
Ако вземем предвид немското законодателство, върху което е базирано нашето търговско право – при предлаганията на токени за ценни книжа (STO) се публикува проспект по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/1129. Съществува и специален режим по немския Закон за проспектите за ценни книжа – изготвяне на информационен лист за ценни книжа – при локални предлагания за не повече от 8 мил. евро. Тези задължения сега се допълват, когато става дума за токени за сигурност, разпространявани чрез платформи за колективно финансиране.
Трябва да се заключи, че за предлагане на токени за сигурност чрез доставчици на услуги за колективно финансиране (crowdfunding) ще бъдат приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) 2020/1503. В България при предлагане на токени за сигурност посредством краудфъндинг кампании трябва да се вземе предвид предстоящото изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа с оглед европейския Регламент, като например освобождаването от задължението за публикуване на проспект с праг до 5 000 000 евро.
