Една година след началото на военниете действия, изглежда, че санкционният режим на ЕС се е провалил в постигането на своите цели (също и в сравнение с санкционния режим на САЩ). Сред общественото мнение битува виждането, че ефективността на санкционните режими се измерва с това доколко техните адресати са променили своите политически цели или своето противоправнио поведение. В интерес на истината мнозина в Брюксел и редица дипломати на държави-членки никога не са вярвали, че икономическите санкции реалистично ще спрат войната.
Прагматично погледнато санкциите са само един от инструментите на външната политика и международните икономически отношения. Логичната стъпка от това предположение е да се разглежда как ограничителните мерки се вписват в по-широка система от инструменти, вместо да се мисли, че санкциите сами по себе си могат да определят промяна в поведението или постигане на поставените външнополитически цели.
Санкционните режими имат три аспекта – принудителен, ограничителен и сигнализиращ. Третият аспект е най-пренебрегваният в публичното пространство, но се оказа и най-ефективният.
Усилията на ЕС постигнаха целта си що се отнася до репутационния аспект на международните санкционни режими – показване на ангажираност, политическа съгласуваност, подчертаване значението на нормата в международните отношения и поставянето под социална стигма за неспазването на тези норми. Пример за това е изключването на Руската федерация от всички значими международни организации и инициативи – най-скорошното от което е прекратяване не членството във FATF.
Тънката червена линия на политическите интереси на държавите-членки
Въпреки противоречивите и често егоистични политически интереси на държавите-членки, всъщност европейският санкционен режим се оказа очудващо ефективен. Европейската комисия беше изправена пред нелеката задача да балансира интереси и да предложи ограничения, които да окажат въздействие на икономиката на Руската федерация, без да засегнат необратимо Единния пазар и икономиките на държавите-членки. Пример за това през последната година беше темата за диверсификацията от риския газ, а също и петрол и нефтени продукти. Страхът беше от студена и гладна зима, но изглежда, че европейците успяха да се справят.
Санкциите на ЕС са безпрецедентни, тъй като за първи път имаме санкциониране на икономика, която е от системно значение както за ЕС, така и за международната търговия. Така тънката червена линия винаги ще бъде доколко държавите-членки са готови на понесат негативния ефект от ограничаването на икономическите отношения.
Бъдещите санкционни пакети едва ли ще забранят търговията с ядрено гориво или ще наложат забрана на трансакции с Росатом. Интересно е да се спомене, че Великобритания тук направи много сериозна стъпка – добавяйки лицата, които управляват Росатом, в ограничителните си списъци.
Може с голяма степен на вероятност да се каже, че ЕС ще продължи с индивидуалните ограничителни мерки срещу лица, който подкрепят политически и икономически военните действия. Така че темата за руските олигарси и замразяването на техните активи ще бъде много актуална. Също така ще се наблюдава унифициране на финансовите санкции срещу Русия и забраната за вноса и износа на все повече технологични и индустриални продукти. Ембарго или забрана на търговията с хранителни продукти едва ли ще има.
Истинският проблем с европейския режим е неговото ефективно правоприлагане.
Ефективността на международните санкционни режими зависи от действителното и навременно прилагане на съответните мерки. Европейската комисия през последната година използва всички налични инструменти да унифицира правоприлагането в държавите-членки, като предложи дори Директива, която да криминализира заобикалянето на европейския санкционен режим.
Без да има централизиран орган ЕС разчита на често разпокъсаните действия на регулаторните органи на държавите – членки и предоставя на финансовите институции ролята на „пазители“, които да спират транзакции към блокирани лица и да събират информация за всеки конкретен случай. Европейската комисия чрез Главна Дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ осигурява насоки и координира спазването на европейския санкционен режим. Санкциите на ЕС създават правни задължения за всички граждани на ЕС, за всички юридически лица, учредени в ЕС и всяко бизнес начинание, извършвано в рамките на единния пазар.
Много от специалистите по превенция на финансовите престъпления продължават да твърдят, че ЕС изостава в превенцията и реалното разкриване на нарушения на санкционните режими поради най-малко следните причини:
- Разлики в законодателството и правните традиции в държавите-членки, вариращи от липсата на процесуални механизми за разкриване и разследване на подобен вид финансови престъпления до пълното отсъствие на изрично законодателство по въпроса.
- Липсата на централизиаран орган, подобен на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) или Office of Financial Sanctions Implementation (OFSI) във Великобритания, който да притежава реални правомощия за разследване и наказване на нарушителите на санкционите режими. Към това трябва да се прибави и недостатъчната подготовка и ресурсна обезпеченост на финансово-разузнавателните и разследващи органи в държавите-членки.
- Липсата на разбиране от страна на бизнеса относно рисковете от заобикаляне на санкционите режими, както и недостатъчната подготвеност на служителите съответствие (compliance) на местно ниво, които трудно разпознават схеми за нарушаване на международните санкционни режимчеи.
- Недостатъчна междусекторна взаймовръзка между превенция изпирането на пари и спазването на международните санкционни режими.
Въпросът за ефективността на международните санкционни режими е комплексен и не бива да бъде използван за влияние върху общественото мнение. Санкциите действат в дългосрочен план, така че прибързаните заключения не трябва да бъдат насърчавани.
