Автор: Иван Димитров
На 07.12.2020 г. Съветът на Европейския съюз окончателно прие текста на два ключови документа, които създават нова рамка за целенасочени мерки от страна на Европейския съюз в отговор на тежки нарушения на правата на човека в световен мащаб. По-конкретно това са Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека и Решение (ОВППС) 2020/1999 на Съвета относно ограничителни мерки срещу тежки нарушения на правата на човека. Тези актове на Съвета бяха шумно рекламирани като европейски еквивалент на т.нар. Закон Магнитски, приет в САЩ. Предвид това е важно да бъдат очертани основните прилики и разлики между американския закон и новата нормативна рамка в Европейския съюз. Нужно е и да се маркират възможните перспективи пред Регламента и Решението на Съвета.
Законът Магнитски и Глобалния Закон Магнитски
Предисторията на американския Закон Магнитски е свързана с руския одитор Сергей Магнитски. През 2007 г. той прави разкрития, уличаващи в многомилионна измама предстветели на руската полиция, съдебна власт, данъчна система и мафията. През 2008 г. Магнитски е задържан от полицията. Той е държан в ареста 358 дни, където е подложен на побой и мъчения според свидетелства на неправителствени организации. Магнитски умира в ареста на 37 годишна възраст, а причината за смъртта му е обект на спекулации.
Случаят Магнитски провокира реакция от страна на световната общественост. Това довежда и до първата законодателна инициатива, представляваща директен отговор на смъртта на руския одитор. През 2012 г. Конгресът на Съединените Американски Щати приема Закон за отговорност за спазването на принципите на правовата държава по повод случая Сергей Магнитски („Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act“). Конгресът като взема предвид, че Съединените щати се стремят към взаимоизгодни отношения с Рускатака Федерация, базирани на зачитането на човешките права и върховенството на правото, взима на прицел две групи лица. В най-общи линии това са:
-
лица, свързани с престъпленията, разкрити от Магнитски, както и лицата, отговорни за задържането, малтретирането и смъртта на Магнитски;
-
лица, отговорни за извънсъдебни екзекуции, изтезания или други груби нарушения на международно признати човешки права, извършени срещу лица, (а) изобличаващи незаконна дейност, извършвана от служители на правителството на Руската Федерация; или (б) защитаващи или насърчаващи международно признати човешки права и свободи;
Разбира се, помагачите на гореописаните лица също са таргетирани от Закона Магнитски.
Конгресът дава възможност на Президента на САЩ да определи кои са конкретните лица, които следва да бъдат санкционирани. Възможните санкции, които Президентът може да наложи са свързани с ограничаване на достъпа до територията на САЩ (забрана за издаване на визи или отмяна на вече издадени визи), както и със замразяване на активите на лицата, включително забрана за извършване на сделки с тях. В следствие на този закон са санкционирани 18 лица.
През 2016 г. американският конгрес надгражда идеята на създадения през 2012 г. Закон Магниткси, като приема т. нар. Глобален Закон Магнитски (“Global Magnitsky Human Rights Accountability Act”). Той значително разширява обекта на засегнатите лица. Отново Президентът има право да наложи санцкии на лица, отговорни за извънсъдебни екзекуции, изтезания или други груби нарушения на международно признати човешки права, извършени срещу лица, (а) изобличаващи незаконна дейност, извършвана от държавни служители; или (б) защитаващи или насърчаващи международно признати човешки права и свободи. Този път обаче няма ограничения, свързани с руската държава, т.е. Глобалният Закон Магнитски е насочен срещу нарушителите навсякъде по света. Другата ключова новост в Глобалния Закон Магнитски е, че той е насочен не само срещу нарушителите на човешки права, а и срещу държавни служители, които са отоговорни или участват в актове на значителна корупция, включително например в областта на обществените поръчки.
Конгресът отново дава възможност на Президента на САЩ да определи кои са конкретните лица, които следва да бъдат санкционирани. Възможните санкции са сходни със санкциите, посочени в Закона Магнитски от 2012 г. – ограничаване на достъпа до територията на САЩ и блокиране на активи. Към настоящия момент в изпълнение на Глобалния Закон Магнитски са санкционирани над 500 лица, като списъкът постоянно се разширява.
Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета и Решение (ОВППС) 2020/1999 на Съвета
Новата нормативна рамка в ЕС е фокусирана върху нарушаването на човешките права. Възможните нарушения, които могат да доведат до санкции са неизчерпателно изброени и между тях са: геноцид; престъпления против човечеството; тежки нарушения на правата на човека като изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и др.
Предложение за налагане на санкции може да прави Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и всяко една държава членка на Съюза. Решението за налагане санкции се взима от Съвета на Европейския съюз с единодушие. Съветът съобщава на засегнатите физически или юридически лица своето решение, включително основанията за него. Любопитно е да се отбележи, че се дава възможност на засегнатите лица да предяват възражения. Ако такива бъдат представени, то Съветът следва да ги разгледа и отново информира съответните лица.
Възможните санкции за нарушителите на човешките права са в три посоки:
-
Замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси
-
Забрана за предоставяне пряко или косвено на всякакви финансови средства или икономически ресурси
-
Предотвратяване на влизането и преминаването през териорията на ЕС
Към настоящия момент, предвид съвсем новата нормативна уредба, все още няма санкционирани лица по силата на Регламента.
Прилики, разлики и очаквания
Предвид гореизложеното, можем лесно да очертаем някои разлики между уредбата в САЩ и тази в ЕС. Очевидно е, че и при двете нормативни рамки защитата на основните човешки права е изведена като ключово основание за налагане на целенасочени санкции. Това, което прави сериозно впечатление, е че в новата европейска уредба не са предвидени санкции за лица от държавния апарат, които са замесени в актове на сериозна корупция. Това е основна разлика с уредбата в САЩ и съществен недостатък в новоприетите актове на ЕС. Систематичната корупция ерозира доверието на обществото в демократичните институции, върховенстовото на правото, както и в самата защита на човешките права. В този смисъл оставянето на лицата, извършващи сериозни корупционни актове, извън новата нормативна рамка, не допринася и за постигането на целите на самите Регламент и Решение на Съвета, а именно: укрепване и подкрепа на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международното право.
Процедурите за вземане на решения за прилагане на американската и европейската нормативна рамка също правят впечатление. В САЩ решението за налагане на предвидените в Глобалния Закон Магнитски санкции се взима от Президента. Той е делегирал това право на Държавния секретар (по въпросите, свързани с ограничаване на достъпа до територията на САЩ) и на Министъра на финансите (по въпросите, свързани с блокиране на активи). В ЕС обаче процедурата е значително по-сложна. Фактът, че е необходимо пълно единодушие в Съвета на ЕС, напрактика означава, че е нужен консенсус между всички държавки членки. Опитът показва, че това е трудно, особено в подобна деликатна област, предвид понякога разнообразните интереси на страните членки. В допълнение с Регламента се отваря възможност за изразяване на възражения срещу наложените санкции. Това само по-себе си може да представлява още една пречка пред бързото и ефективно прилагане на нормативната база в областта.
Въпреки тези няколко недостатъка и рискове в новите Регламент и Решение на Съвета, имаме сериозен повод за оптимизъм – Съюзът върви успешно по пътеката отъпкана с Глобалния Закон Магнитски. Благодарение на новата уредба натискът над нарушителите на човешките права в световен мащаб ще бъде усилен значително, тъй като лидерите на ЕС и САЩ ще могат да по-лесно да синхронизират действията си в тази област. А какво означава новата европейска уредба за професионалистите в областта на т.нар. compliance – мониториране на Анекс I към Регламента, където се посочват санкционираните лица, и рабира се, бърза реакция, когато в него бъдат вкарани първите физически и юридически лица!
***********************
Иван Димитров, CCEP-I има значителен опит в изграждането, подобряването и управлението на compliance програми в големи корпоративни структури. Работил е като Head of Compliance в телекомуникационни компании в България и Бангладеш. Към настоящия момент заема позицията Global Compliance Officer и ръководи отдела по съответствие и оценка на трети лица във финландката компания Карготек – лидер в сферата на иновативните решения за управлението на товари. Сертифициран вътрешен одитор по ISO 37001:2016.
