Една година след началото на военниете действия, изглежда, че санкционният режим на ЕС се е провалил в постигането на своите цели (също и в сравнение с санкционния режим на САЩ). Сред общественото мнение битува виждането, че ефективността на санкционните режими се измерва с това доколко техните адресати са променили своите политически цели или своето противоправнио поведение. В интерес на истината мнозина в Брюксел и редица дипломати на държави-членки никога не са вярвали, че икономическите санкции реалистично ще спрат войната.
Прагматично погледнато санкциите са само един от инструментите на външната политика и международните икономически отношения. Логичната стъпка от това предположение е да се разглежда как ограничителните мерки се вписват в по-широка система от инструменти, вместо да се мисли, че санкциите сами по себе си могат да определят промяна в поведението или постигане на поставените външнополитически цели.
Санкционните режими имат три аспекта – принудителен, ограничителен и сигнализиращ. Третият аспект е най-пренебрегваният в публичното пространство, но се оказа и най-ефективният.