Защо скандалът с AstraZeneca е провал на функцията съответствие в условията на пандемия
Фармацевтичните компании в светлината на глобална пандемия се изправят пред сложен пъзел от изисквания, а ефективното съответствие предотвратява не само репутационни и финансови рискове за бизнеса, но и работи в обществен интерес – съхранява живота и здравето на хората. През последните дни нещо явно се случва в AstraZeneca, което изправя на нокти Европейската комисия, а и правителствата на националните държави.
Фармацевтичният гигант няма да може да изпълни договорните си задължения да достави уговорения брой ваксини в определения срок. Правният екип на дружеството ще има доста работа, за да се опита да избегне отговорност или поне да намали дължимите вреди. Като юрист с нетърпение очаквам Европейската комисия да направи договора публичен, за да мога да коментирам неговите клаузи и евентуалните ходове от страна на дружеството и на Комисията. Вероятно спорът ще се заварти около клаузата „best effort“ – какъв е стандартът за полагане на „най- добрите усилия“ при разработване на нова ваксина? Може ли дружеството ще търси ескулпиране поради възникнали непреодолими и непредвидими (форсмажорни) обстоятелства?
Договорното неизпълнение обаче е върха на айсберга, а под повърхността се крие лоша организационна култура и липса на ефективно съответствие.
Нека да започнем със задочния диалог между изпълнителния директор на компанията Паскал Сорио и комисар Стела Кириакидис. Докато Комисията поддържа добрия тон и призовава за изпълнение, то езикът на мениджъра е опортюнистичен – според него всъщност няма забавено и частично изпълнение (60% по-малко ваксини), а доставките зависят от „най-добрите усилия“ на компанията, т.е. от нейните субективни интереси. Ето първия пробив в комплайънс системата – липса на управленска воля за спазване на поети задължения – били те морални или с правна сила. В сферата на съответствието лошият тон на върха предполага лоша организационна култура надолу по веригата.
Следваща червена лампичка е липсата на прозрачност. От изявленията на дружеството не проличава желанието да сътрудничи на Комисията за изясняване на обстоятелствата. Срещи биват отлагани. Властите на държавите-членки трябва да се намесят, за да направят проверка на производствените мощности – на тези в Белгия, в които е имало проблеми. Дружеството, обаче не обяснява защо ваксини не могат да бъдат доставени от заводите във Великобритания, както е предвидено в договора с ЕС. Поради Брекзит, обаче, проверка на мощностите там би била изключително трудна.
Трето, същестува някакъв сериозен проблем във веригата на доставките. AstraZeneca твърди, че снабдяването за Великобритания се случват почти по план, тъй като договорът е бил сключен по-рано и ваксината вече е получила разрешение за употреба. Подобен довод (first come-first serve) е незадоволително извинение за корпорация, която би трябвало да има опит в световен мащаб. Дружеството обяснява, че „всяка верига на доставки е разработена с принос и инвестиции от конкретни държави или международни организации въз основа на споразуменията за доставка…Тъй като всяка верига за доставки е създадена, за да отговори на нуждите на конкретно споразумение, ваксината, произведена от която и да е верига за доставки, е предназначена за съответните държави или региони и използва местно производство, където е възможно“. В договора с ЕС, обаче, като производствен капацитет са включени и два завода във Великобритания – следователно дружеството към момента на сключване на договора ги е причислило към европейската верига на доставките.
От фактите изглежда, че AstraZeneca е готова да понесе риска и да претърпи имуществени санкции и репутационни вреди в ЕС. Истината е, че корпорацията има известно преимущество (Bargaining power), тъй като притежава незаместим продукт, от който ЕС се нуждае спешно. Неслучайно, Комисията вече съобщи, че няма намерение да прекратява договора. Г-н Сорио много добре осъзнава своята позиция и би спечелил време чрез дълга размяна на реплики с ЕС и държавите-членки. Плащането на вреди на един бъдещ етап, след дълги съдебни процедури (пред белгийския съд и съдилищата на другите държави-членки) е риск, който може да бъде поет, докато производствените мощности заработят. Не става въпрос единствено за вложените милиони от европейския данъкоплатец в развойната дейност на корпорацията. Междувременно, ще загиват хора.
Големият въпрос е на какво се дължат проблемите в произвоството (които сами по себе си са следствие от лошо управление на рисковете). В условията на пандемия е трудно да се предвижда. Стандартът за дължима грижа обаче, е висок. Дали е налице небрежност или определена форма на външно влияние върху управленските решения в дружеството? Къде се е прекъснала веригата на доставките? Дали има отговорни служители за това? Може ли да бъде реализирана друг вид отговорност освен договорната? Във всеки случай, AstraZeneca би спечелила, ако проведе вътрешно разследване и комуникира открито неговите резултати с Европейската комисия и държавите-членки. Ситуацията не е от полза за нито една от страните, а провалите в условията на пандемия се заплащат скъпо.
***********
P.s След завършването на тази статия, договорът между ЕС и AstraZeneca беше публикуван – вижте неговия текст тук.
