Автор: Николай Стоянов, I част
Корелационна връзка между финансовото представяне и заложените етични стандарти
В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.
В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.
Любопитен факт е, че терминът „банкрут“ се заражда в ренесансова Флоренция по времето на управлението на династията на Медичите. Самата дума произхожда от две италиански думи – „banca“ (пейка) и „rotta“ (счупен).[5] Първите банки предоставят своите услуги на местните пазари посредством пейки или маси, на които клиентите депозират или изтеглят своите средства. В случаите, когато местната управа установи злоупотреби или неплатежоспособност от страна на търговеца, тя унищожава неговото място на пазара – пейката. От една страна, това е ясен сигнал за жителите на града, че търговският лиценз за кредитиране е „отнет“, а от друга, че лицето е загубило доверието на собствените си кредитори и областната управа.[6]
В съвременните условия на размяна на мащабни капиталови потоци загубата на доверие в една институция може да се случи в рамките на минута. Пример за това е най-голямата „Понзи“[7] схема, разкрита в разгара на световната финансова криза през ноември 2008 г. От 60-те години насам компанията на Бърнард Мейдоф, занимаваща се с инвестиционно банкиране, обявява свръхдоходоносност на инвестициите на своите клиенти. Оказва се, че предоставените данни нямат общо с действителността. През 2008 г., с разгрома на американския ипотечен пазар, паричният поток в организацията секва, което принуждава бившия председател на фондовата борса NASDAQ да се предаде на властите доброволно. В продължение на десетилетия лицето, ползващо се с огромно доверие във финансовите среди, не буди никакво подозрение от страна на регулаторите, въпреки че цялата му корпоративна организация погазва почти всеки един от основните антикорупционни принципи. От гледна точка на конфликта на интереси например – неговият брат и племенница са назначени като директор „Нормативно съответствие“[8] и адвокат на компанията. Същевременно и двамата му сина биват поставени на ръководни позиции в корпорацията. Това явно пренебрежение към етичните норми, съчетано с липсата на структурирана антикорупционна програма, водят до щети за над 60 млрд. долара. Банки, пенсионни фондове и много други малки и средни предприятия са сред потърпевшите.[9] Преломното събитие кара регулатори и финансови организации по света да преоценят начина, по който работят със своите партньори, как митигират риска от съвместната си дейност и какви трябва да бъдат стандартите, които дружествата следва да спазват, за да могат да влязат в бизнес отношения с тях.
Този анализ ще се опита да прокара основните моменти в една работеща антикорупционна програма, целяща да осигури висока степен на интегритет за банковите организации.
Чуждестранни нормативни актове с екстериториално действие
Смисълът на антикорупционната програма за кредитната институция е да предостави определени критерии и принципи, по които тя следва да се води за предотвратяването на всякакви корупционни практики, както и избягването на конфликти на интереси. Тя има за задача да сформира единен и еднозначен подход в третирането на такъв тип казуси.[10]
Освен насоките на Европейския банков орган и Европейската централна банка, има няколко чуждестранни закона с екстериториално действие, които задължават банките да ги спазват, ако желаят да извършват търговска дейност на тяхна територия. През април 2010 г. Обединеното кралство приема Закон за борба с корупцията, в сила от 01.08.2011 г.[11] Нормативният акт урежда понятия като активен и пасивен подкуп, предлагане на подкуп на чуждестранни длъжностни лица, както и неспособност на търговските организации да предотвратяват корупционии практики.[12] Именно последната дефиниция е ключова, тъй като всяко дружество следва да може да докаже своята способност да предотвратява по-горните действия, ако желае да оперира на британския пазар. Този тип доказване е сложно начинание, тъй като самият закон не дава ясна формулировка какво точно е „способно предотвратяване“, а само споменава „приемането на адекватни процедури“ за предотвратяването на корупционни деяния. Ето защо и банките/финансовите организации разчитат на тълкуванията на британския регулатор, като същевременно „сверяват часовниците“ помежду си за най-добри практики.
Друг важен нормативен акт е американският Закон срещу чуждестранните корупционни практики (FCPA – Foreign Corrupt Practices Act). Актът е приет на федерално ниво и влиза в сила през 1977 г.[13] През 1998 г. администрацията на президента Клинтън предлага известни изменения чрез Международния закон за противодействие на корупцията. Последният има за цел да приложи на практика конвенциите за противодействие на корупцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.[14] Законът срещу чуждестранните корупционни практики се прилага за всяко лице, което е свързано в определена степен със САЩ и е ангажирано с корупционна дейност. Под действието на Закона попадат не само плащанията към чуждестранни длъжностни лица от американски физически и юридически лица, но също така и към всички други получатели. По силата на закона подкуп представлява не само парично плащане, но и всяка друга форма на предоставяне на облага, притежаваща определена стойност. Нормативният акт прави разграничението между подкуп и улесняване или подпомагане на плащания, които могат да бъдат допустими, но въпреки това са в нарушение на местното законодателство. Основната разлика е, че улесняващите плащания се предоставят на длъжностно лице с цел ускоряване извършването на задълженията, които той така или иначе е длъжен да изпълни. Плащанията към чуждестранни длъжностни лица могат да бъдат законни, в случай че те са позволени въз основа на законодателството на приемащата държава, в която юридическото или физическото лице извършва дейност.[15] Трета страна или агент, действащи от името на даден емитент, местен концерн или лице с чуждестранна националност или бизнес, чиито действия попадат в обхвата на Закона, носи отговорност при същите условия, както самият емитент.[16]
За разлика от Закона за борба с корупцията на Обединеното кралство, американският Закон е приложим само за предлагането на подкуп на чуждестранни длъжностни лица, със значително широко формулиран обхват и не е приложим към плащания за предоставяне на услуга, като има единствено извънтериториално действие по отношение на чуждестранни лица и компании за деяния, извършени на територията на САЩ. Именно въз основа на този акт през 2008 г. компанията „Siemens“ заплаща, чрез извънсъдебно споразумение с американското правителство, сума в размер на 800 000 000 долара за нарушаване на FCPA.[17] “Siemens” плаща подкупи, за да се осигурят обществени поръчки като строителството на метро във Венецуела, електроцентрали в Израел, петролни рафинерии в Мексико, комуникационни мрежи в Бангладеш и много други.[18]
Тази своеобразна триада – регулационните насоки на европейско ниво и двата чуждестранни нормативни акта с частично екстериториално действие – поставя огромна отговорност на плещите на банковите организации.
Принципи
„Нулева толерантност“ – ангажимент на висшето ръководство
Основен принцип на всяка една антикорупционна програма е, че тя се ползва с одобрението и доверието на управленските кадри на банката/финансовата организация. Този своеобразен ангажимент от страна на управителния орган се състои в поемането на отговорност за противопоставянето на всякакъв вид корупционни практики (най-честата хипотеза е това да се заявява чрез решение на органа), насърчаването на справедлива корпоративна култура, която прави абсолютно неприемливо приемането или предлагането на подкуп. Чисто практически този принцип би се изразявал в: обучение на мениджмънта на банката, навременни комуникации относно предприетите мерки за предотвратяване на корупцията, постоянна актуализация на вътрешните правила, базирана на най-добрите световни практики.[19]
Регулярна оценка на рисковете
Поне веднъж годишно или на полугодие кредитната институция следва да извършва оценка на поетия риск с цел анализ на естеството на заплахата и степента на изложеност на потенциални вътрешни и външни рискове от корупция. Тази оценка се прави въз основа на предварително зададени критерии, които не бива да подлежат на промяна, освен ако няма такава в нормативен акт. В никакъв случай не е редно тези промени да бъдат издействани под влиянието на определени конюктурни, политически или пазарни обстоятелства. Целта на самата оценка е да се определят приоритетните области и дейности, които имат нужда от повишено внимание поради тяхната изложеност в по-голяма степен към риска от корупция.[20]
Т.нар. „външни рискове“ са онези, свързани с клиентите на банката/финансовата организация. Такъв е рискът, определян от държавата на произход. Чрез него се определят клиенти с какво гражданство или място на търговска регистрация следва да бъдат считани за по-висок риск. Тук трябва да се вземат предвид като критерии високите нива на корупция, ниското качество на законотворчество и степен на прозрачност. С особено внимание е необходимо да се гледа на видните политически личности[21] (Politically exposed persons) и лицата, ангажирани с дейности, свързвани със значителни суми в брой, поради законовото задължение на банките и необходимостта да осигуряват качествена превенция от изпиране на пари. В тази оценка на риска от голяма помощ е ежегодният индекс, публикуван от организацията „Прозрачност без граници“, която прави сложен анализ за всяка една държава по света и къде се движи тя в съставената за тези цели скала относно борбата ѝ с корупцията.[22]
Друг външен риск е секторният такъв. Тук следва да се вземе предвид, че в определени области степента на изложеност на риска от корупция бива по-голяма. В зависимост от големината на самата банка, тя може да прецени би ли могла да поеме такъв клиент и какъв би могъл да бъде рискът за нея. Такива дейности е възможно да бъдат: търговията с оръжия, дейности по отбрана, бизнеси с активно участие в обществени поръчки, хазартният сектор и др.[23]
Освен навън, всяка една организация следва зорко да наблюдава и „собствения си двор“. Ключови вътрешни рискове са липсата на достатъчно обучение за служителите относно антикорупционната програма и техните задължения по нея, недостиг на достатъчен мониторинг и контрол спрямо трансакциите на клиентите в частта превенция изпиране на пари и измами.
Очаквайте част втора.
………………………………………
За автора: Николай Стоянов е старши правен съветник в Обединена българска банка (ОББ), ОББ Интерлийз, ОББ Факторинг и ОББ Застрахователен брокер с четиригодишен опит в сферата на нормативното съответствие в банково-застрахователната сфера. Заедно с тези задължения той изпълнява и координираща функция като Звено за борба против измамите, бъдейки основна връзка на контакт с белгийската групата KBC в областта на етичността, измамите и корпоративното управление.
През 2015 г. участва в създаването на Етичен кодекс на академичната общност на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и като експерт в работна група към Министерството на образованието и науката за изработването на концепция на етични правила и процедури, отразяващи най-новите насоки и препоръки на Европейската комисия в тази област. В резултат на тази дейност са имплементирани промени в Закона за развитие на академичния състав и е създадена Национална комисия по академична етика.
[1] Бел. авт.: Деонтологията е наука за дълга и отговорността на човека към неговото поведение;
[2] Вж. ПЗР § 43, т.2 и чл. 30а от ЗРАС;
[3] Вж. НАСОКИ (ЕС) 2015/855 НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА от 12 март 2015 година за определяне на принципите на етичната рамка на Евросистемата и за отмяна на Насоки ЕЦБ/2002/6 относно минималните стандарти за Европейската Централна банка и националните централни банки при провеждане на операции по паричната политика, валутни операции с чуждестранните резерви на ЕЦБ и при управлението на чуждестранните резервни активи на ЕЦБ (EЦБ/2015/11);
[4] Пак там;
[5] Вж. Bathurst, T.F., “The historical development of insolvency law”, стр.2, публикувана на 03.09.2014;
[6] Пак там;
[7] Бел. авт.: Схемите „Понзи“ обещават висока финансова възвръщаемост или дивиденти, които не са налични чрез традиционните инвестиции. Вместо да инвестира средствата на жертвите, измамникът изплаща „дивиденти“ на първоначалните инвеститори, използвайки средствата на следващите инвеститори.
[8] Вж. „Peter Madoff sentenced to 10 years for role in Ponzi scheme“, публ. на 21.12.2012 в „NBC News“ ;
[9] Вж. Yang, Stephanie and Kay, Grace, „Bernie Madoff died in prison after carrying out the largest Ponzi scheme in history – here’s how it worked“, публ. на 14.04.2021 в сп. „Business Insider“;
[10] Вж. H. Nobanee, O. Attatayah, „Does Anti-corruption Disclosure Affect Banking Performance?“, стр. 4, публ. в „Journal of Financial Crime“, April 2020;
[11] Вж. встъпителните бележки на споменатия нормативен акт.
[12] Вж. Ludlam, Joanna and Matheson, Andrew, „Anti-Corruption in United Kingdom“, публ. в „Global Compliance News“;
[13] Вж. Braine, Kevin, “FCPA vs. UK Bribery Act – Comparing Two of the World’s Largest Anti-Bribery and Corruption Laws”, публ. на 06.08.2019 в „kroll.com“;
[14] Вж. Spahn, Elizabeth K., „Implementing Global Anti-bribery Norms: From the Foreign Corrupt Practices Act to the OECD Anti-bribery Convention to the U.N. Convention Against Corruption“, стр.6 , публ. през 2012;
[15] Вж. A Resource Guide to the U.S. Foreign Corrupt Practices Act Second Edition By the Criminal Division of the U.S. Department of Justice and the Enforcement Division of the U.S. Securities and Exchange Commission, стр. 26, публ. през 2020;
[16] Пак там;
[17] Вж. комюнике на „Securities and Exchange Commission“, “SEC Charges Siemens AG for Engaging in Worldwide Bribery”, публ. на 15.12.2008;
[18] Пак там;
[19] Вж. A Resource Guide to the U.S. Foreign Corrupt Practices Act Second Edition By the Criminal Division of the U.S. Department of Justice and the Enforcement Division of the U.S. Securities and Exchange Commission, стр. 58, публ. през 2020 г.;
[20] Вж. A Resource Guide to the U.S. Foreign Corrupt Practices Act Second Edition By the Criminal Division of the U.S. Department of Justice and the Enforcement Division of the U.S. Securities and Exchange Commission, стр. 60, публ. през 2020 г.;
[21] Вж. чл. 36, ал. 2 от ЗМИП – Видни политически личности по смисъла на ал. 1 са физически лица, които изпълняват или на които са били поверени следните важни обществени функции:
- държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник-министри или помощник-министри; 2. членове на парламенти или на други законодателни органи;
- членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства; 4. членове на сметна палата; 5. членове на управителни органи на централни банки;
- посланици и управляващи дипломатически мисии; 7. висши офицери от въоръжените сили;
- членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик – държавата; 9. кметове и заместник-кметове на общини, кметове и заместник-кметове на райони и председатели на общински съвети; 10. членове на управителните органи на политически партии; 11. ръководители и заместник-ръководители на международни организации, членове на управителни или надзорни органи в международни организации или лица, изпълняващи еквивалентна функция в такива организации;
[22] Вж. доклад на „Transparency International (TI)“, „Diagnosing Bribery Risk Guidance for the Conduct of Effective Bribery Risk Assessment“, стр. 19 – 22, публ. през 2013 г.;
[23] Пак там;
