Известен е трудният баланс между превенцията на икономическите престъпления и прекаленото натоварване на организациите с комплайънс изисквания, което пречи на легитимните бизнес транзакции. Ключът е в правилната оценка на риска и гъвкавостта на процедурите и контролите. В днешно време много финансови институции, „уплашени“ от наложените строги санкции, се презастраховат, поставяйки своите клиенти и съконтрахенти в трудната позиция да доказват непрекъснато, че не са „лош“ бизнес. В същото време изпирането на пари продължава да се случва на високо ниво, често с благословията на висшия мениджмънт (както паказаха и FinCEN files). Една интересна статия от Холандия, в която мнозина ще разпознаят собствения си опит.
ABN Amro се съгласи да плати 480 млн. евро в извънсъдебно споразумение за нарушаване на холандските правила за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма, съобщи холандската прокуратурата. Банката системно нарушава закона от 2014 насам. Освен това трима бивши членове на борда на директорите на банката са идентифицирани като заподозрени и срещу тях се води разследване – бившият главен изпълнителен директор Герит Залм плюс бившите му колеги Йооп Уайн и Крис Фогелзанг, който наскоро се оттегли от поста главен изпълнителен директор на датската Danske Bank. Интересно е, че холандската държава е контролиращ акционер с 56% от акциите на банката. Примерите за нарушения са фрапиращи и показват проблеми в оценката на риска и KYC системите. Един клиент на ABN Amro, класифициран с най-нисък риск от изпиране на пари, например открива общо 192 банкови сметки за 49 различни дружества. Друг клиент, също класифициран като нискорисков, е бил пристрастен към хазарта и е успял да преведе пари от своя работодател по собствена банкова сметка – общо 4,3 млн. евро за деветмесечен период. В други случай клиент, замесен в широко докладвано дело за корупция, депозирал голямо количество пари в банкноти от 500 евро.
На този фон Ви представяме историята на Miltiadis Gkouzouris (CEO HVA International, https://www.hvainternational.nl/), която разказва от първа ръка за проблемите в AML/KYC („Опознай своя клиент“) системата на ABN Amro, но този път през погледа на голямо дружество – клиент на банката, легитимен бизнес, който страда от тромавите и неефективни комплайънс процедури.
„След няколко глоби, наложени от националните регулаторни банки като ING и ABN Amro стартираха състезание по KYC („Опознай своя клиент“) за разследване на „подозрителни“ транзакции, като започнаха да преглеждят историята на притежателите на сметки и акционерите на компании, частните разходи и притежанията на акционерите и произхода на клиенти на компанията. В това състезание банките са наели стотици служители, които ще наричаме контролери, които са оборудвани с много заплашително оръжие, а именно това да могат да замразяват корпоративната банкова сметка на компанията или дори да прекратят клиентските отношения.
Тези контролери, често с малко или никакъв опит от корпоративния свят, според собствената си преценка и с малко или никакво обучение, влизат в KYC-„борбата“, като произволно избират банкова сметка, преглеждат няколко транзакции и започват да задават въпроси.
За нашата компания тази ситуация започна през май 2019 г. след транзакция с клиент от Ливан за незначителна сума. С нас се свърза служител на банката и според обяснението по отношение на това искане ни беше казано, че Ливан е в „черния списък“ на ABN Amro и всяка транзакция от тази държава винаги е била контролирана от банката за изпиране на пари, така че да бъде гарантирана нейната законосъобразност. След телефонното обаждане и след отговорите на всички въпроси получихме имейл с искане за подкрепяща документация около транзакцията. Ние се върнахме с цялата съответна документация: фактурата, договора с нашия клиент, съобщенията по електронната поща и цялата информация за дейностите, за които знаехме по отношение на клиента.
Друг клиент от Ливан
През март следващата година за пореден път се свързаха по телефона от ABN Amro относно друг клиент от Ливан и транзакция отново за незначителна сума. След като преминахме през същата процедура за пореден път, като предоставихме устно цялата информация за транзакцията, естеството на бизнес дейността, която бяхме провели, кои експерти бяхме изпратили там, всички подробности за нашата дейност в страната и т.н., получихме отново имейл с искане за цялата документация около транзакцията. За пореден път предприехме това трудоемко упражнение и предоставихме на ABN Amro изисканата информация.
Месец по-късно, през април 2020 г., когато блокиранията, свързани с пандемията, влязоха в сила в световен мащаб, се свърза по телефона за трети път „любознателен“ контролер на ABN Amro, тъй като наредихме плащане по друг чуждестранен проект. Отново, след като предоставихме цялата необходима информация на служителя на ABN Amro, бяхме инструктирани по имейл да предоставим надлежната документация около тази транзакция. Още веднъж HVA изпрати цялата документация относно транзакцията.
На 21 януари 2021 г. ни се обади много приятелски настроен банков служител, като този път започна с думите, че ABN Amro се грижи за своите клиенти и иска да ги познава по-добре, да разбере нуждите им и да предложи помощ при проблеми, с които може да се сблъскат. Почувствахме, че това е продуктивен разговор от около 45 минути, по време на който обяснихме естеството на нашите дейности, методите, които използвахме за разработване на мащабни селскостопански проекти в чужбина и дори обсъдихме историческата връзка на HVA с ABN Amro от времето, когато банката беше колониална компания и оперираше предимно от холандските Индии под името NHM (Nederlandse Handel-Maatschappij / Холандско търговско общество), NHM бидейки наследник на VOC (Verenigde Oost-Indische Compagnie / United East Indian Company).
Ролята на банката
Поради обяснението относно целта на обаждането, дадено от служителя на KYC, т.е. „да изслуша проблемите, които имат клиентите на банката“, ние изразихме своите оплаквания, които имахме относно услугите, включително блокиране на корпоративната банкова сметка по време на преходен период на управлението на компанията, което породи проблеми, тъй като трябваше да прехвърлим средства за заплати на служители в Африка. Обсъдихме и липсата на интерес за обсъждане на съфинансирането на голям проект, предвид на това, че ABN Amro е спечелила милиони през своето повече от 7 десетилетия дълго сътрудничество с HVA.
Посочихме, че банката натоварва нашата компания с прекомерни регулаторни изисквания и едновременно предоставя неадекватна услуга за бизнес заявки, напр. вече няма банкови офиси, където бизнес начинанията да могат да се обсъждат лице в лице с действителни хора, вместо да се обработват от невидими автомати. Също така обяснихме, че не сме доволни от това как се извършват KYC процедурите на банката – със заплахата да блокира корпоративната банкова сметка, ако не сътрудничи. Блокирането на сметки, изразихме ние, е сериозна заплаха и трябва да бъде използвана само ако компания пренебрегва искането на банката за информация, свързана с KYC. Банковият служител изглеждаше съпричастен към нашите притеснения и гледна точка и искрено се интересуваше да научи повече. Това обаче се оказа просто хитрост, а всъщност по някаква причина те разследваха HVA.
Списък на исканията на ABN Amro за предоставяне на информация
Вместо да видим някакви промени в поведението на банката, HVA вместо това получи списък с искания от ABN Amro да предостави информация за нейните акционери и да подпише документи за нашето участие в други дружества и то само за няколко дни.
Това наложи редица часове работа, но сметнахме, че това е последното, което ще трябва да направим. Но сгрешихме. Банковият служител се върна с друг набор от искания:
– подробности за пътните разходи,
– копия на договори с клиенти за проекти в така наречените държави с висок риск,
– годишни отчети,
– декларации за разходи и фактури,
– изявления относно точните дейности, които сме извършили за клиенти.
Нигерия като високорискова държава?
Смятахме за странно, че банката ще сметне Нигерия като високорискова държава, тъй като холандският премиер Марк Руте наскоро посети страната и помогна да бъдат сключени няколко сделки там с холандски компании.
Отново предоставихме цялата изискана документация, обяснения и др. Според указанията, възникна нелепо искане за предоставяне на информация, достъпна чрез Търговската камара. Банката можеше просто да плати малка сума (не повече от 15 евро за пълен отчет) и да получи по-голямата част от данните, които поиска, но вместо това се чувстваше оправдана да ни накара да губим времето си. За нас времето е пари и човек би си помислил, че банка ще го разбере.
Известно време след това KYC отделът на ABN Amro отново се свърза с HVA с въпроси относно произхода на средствата, когато отделни акционери закупиха акции на дружеството. За пореден път изпратихме доказателства за произход на средства чрез представяне на данъчни декларации от последните години. Поведението на банката се превърна в явен случай на тормоз, а вече не проучвания „Опознай своя клиент“, тъй като сумите под въпрос бяха незначителни.
Странна заявка от KYC отдела на ABN Amro
На 1 март 2021 г. HVA получи странно искане от отдела KYC на ABN Amro с инструкции да ИЗМЕНИМ описанието на компанията в Търговската камара. Това беше напълно без значение за KYC, но ние се съобразихме с желанията на банката и променихме две думи.
На 29 март отделът на ABN Amro се свърза за 9-ти път, този път със списък с искания, изискващи да предоставим обяснения и документация относно събития, които все още дори не са се случили:
-
подробности относно инвестиционен казус, който е бил обсъждан между партньорите на HVA в копия на съобщения по имейл, които сме предоставили на банката в по-ранни KYC-заявки;
-
подробности относно корпоративни образувания, които HVA обмисля да създаде в бъдеще по отношение на потенциалното сътрудничество;
-
подробности относно това къде HVA планира да инвестира през следващия период;
-
подробности относно местонахождението на клиентите на HVA и техните дейности
Управителният съвет на HVA започна да се притеснява, че KYC отделът на ABN Amro се е превърнал в Lernaean Hydra, многоглавото митично същество, което, ако някой отсече една глава, ще пораснат две нови. В допълнение към цялата тази досадна и любителска детективска работа на банката, те дори започнаха да се интересуват от произхода на недвижимите имоти, въпреки че обяснихме, че той е бил частна собственост от десетилетия и семейна собственост от векове.
Авторът, който е извършил стотици проверки във всеки възможен корпоративен сектор, е добре запознат с методите и техниките за проследяване на схеми за изпиране на пари или подозрителни транзакции. Въпреки че има много начини да се направи това, то със сигурност не се постига чрез въпроси, които са с незначителна стойност и значение. Напротив, ако банката наистина искаше да проследи подозрителни транзакции, би било възможно да го направи по много по-продуктивен начин.
Банката кара честните компании да отделят безброй часове за безсмислени упражнения и да се притесняват, че сметките им ще бъдат блокирани поради неоправдани претенции.
Виждайки, че ABN Amro не успява да изгради ефективна KYC-система, преследва 140-годишна селскостопанска компания и безмилостно поставя под съмнение тривиални транзакции, това поражда подозрението, че банката е наела неопитни KYC-служители, но които се предоставят списъци с банкови сметки за да бъдат разследвани само за да създаде впечатлението, че се провежда KYC процес, т.е. да може изкуствено да покаже на националните власти, че банката е извършила хиляди проверки, докато мениджърите на банката, които са наясно с реални неправомерни практики, държат информацията „на тъмно“. Това означава, че банката кара честните компании да прекарват безброй часове в безсмислени упражнения и да се притесняват, че сметките им ще бъдат блокирани. Това е форма на злоупотреба, честно казано, почти толкова коварна, колкото и самите схеми за изпиране на пари, които банката се преструва, че преследва.
Тази статия е написана от разочарование от презрителните KYC-практики на ABN Amro, където неефективните и безсмислени рутинни упражнения водят до разходи и загуба на време и фокус. ABN Amro трябва да прегледа със своя KYC отдел. Тази статия представлява и публична молба до банките да се отнесат сериозно към KYC процесите и да преследват истинските нарушители, вместо да тормозят спазващите закона клиенти. Крайно време е холандските банки да започнат да прилагат професионални методи за проследяване на действителната дейност по изпиране на пари и ние призоваваме банките да спрат да тормозят трудолюбивите легитимни компании само с цел подобряване на своята комплайънс статистика.“
