Европейската комисия прие преглед на банковата уредба на ЕС – Регламента за капиталовите изисквания и Директивата за капиталовите изисквания. С тези нови правила ще се увеличи устойчивостта на банките в ЕС спрямо потенциални бъдещи икономически шокове и същевременно ще се допринесе за възстановяването на Европа от пандемията от COVID-19 и ще насърчи прехода към неутралност по отношение на климата. С днешния пакет се финализира прилагането в ЕС на споразумението „Базел III“. Това споразумение бе постигнато от ЕС и неговите партньори от Г-20 в рамките на Базелския комитет по банков надзор, а целта му е да се увеличи устойчивостта на банките на потенциални икономически шокове. Предложенията са последният етап на тази реформа на банковата уредба.
Прегледът се състои в следните нормотворчески стъпки:
Законодателно предложение за изменение на Директивата за капиталовите изисквания (Директива 2013/36/ЕС);
Законодателно предложение за изменение на Регламента за капиталовите изисквания (Регламент 2013/575/ЕС);
Отделно законодателно предложение за изменение на Регламента за капиталовите изисквания в областта на преструктурирането (предложение за т.нар. „гирлянд“).
Пакетът се състои от следните части:
Прилагане на Базел III – повишена устойчивост на икономически шокове
С днешния пакет по същество се прилага международното споразумение „Базел III“, като същевременно се взимат предвид особеностите на банковия сектор на ЕС, например при нискорисковите ипотеки. По-конкретно с днешното предложение се цели да се предотврати подценяване на рисковете при използваните от банките „вътрешни модели“ за изчисляване на капиталовите им изисквания и оттам – да се осигури наличието на достатъчен капитал за покриването на тези рискове. Това от своя страна ще улесни сравняването на отчитащите риска капиталови отношения на отделните банки и ще спомогне за възстановяването на доверието в тези отношения и в стабилността на сектора като цяло.
Стремежът на предложението е повишената устойчивост да не е за сметка на значително затегнати капиталови изисквания. Поради това то свежда цялостното отражение върху капиталовите изисквания до необходимото и така съхранява конкурентоспособността на банковия сектор на ЕС. С пакета допълнително се намаляват разходите за съблюдаване на нормативните изисквания, по-специално за по-малките банки, без при това да се отслабват пруденциалните стандарти.
Устойчивост – принос за един екосъобразен преход
Един по-устойчив на екологични, социални и управленски рискове банков сектор е възлов елемент на стратегията на Комисията за финансиране на устойчивостта. От огромно значение е да се подобри начинът, по който банките измерват и управляват тези рискове, както и да се осигури прозрачност на банковите действия за пазарните участници. В това отношение пруденциалната уредба има решаваща роля.
С днешното предложение банките се задължават при управляването на риска систематично да установяват, оповестяват и преодоляват екологичните, социалните и управленските рискове. Това означава например провеждането – както от надзорните органи, така и от банките – на редовни тестове за устойчивост на свързаните с климата предизвикателства. Надзорните органи ще трябва при редовните си надзорни прегледи да оценяват екологичните, социалните и управленските рискове. От своя страна банките ще трябва да оповестяват степента, в която са изложени на екологични, социални и управленски рискове. За да се избегне излишно административно бреме за по-малките банки, изискванията за оповестяване ще се прилагат по съобразен начин.
Предложените мерки не само ще направят банковия сектор по-устойчив, а и ще гарантират, че банките взимат предвид съображенията във връзка с устойчивостта.
По-силен надзор – осигуряване на добро управление на банките на ЕС и по-добра защита на финансовата стабилност
С днешния пакет се засилва инструментариума на органите за надзор върху банките на ЕС. С него се установява ясен, стабилен и балансиран набор от изисквания за „пригодност и целесъобразност“: надзорните органи преценяват дали висшите служители притежават необходимите умения и знания за управлението на дадена банка.
Освен това, в отговор на скандала с Wirecard, надзорните органи вече ще разполагат с по-добър инструментариум за надзор върху финансово-технологичните групи, в т.ч. банковите дъщерни дружества. С този усъвършенстван инструментариум ще се осигури стабилно и предпазливо управление на банките на ЕС.
В днешния преглед се обръща подобаващо внимание и на въпроса за установяването в ЕС на клонове на банки от трети държави. Понастоящем тези клонове подлежат основно на националните правни норми, които са съгласувани в много ограничена степен. С пакета се съгласуват правилата на ЕС в тази област, като така надзорните органи ще могат да управляват по-добре рисковете около тези субекти, които през последните години значително увеличиха дейността си в ЕС.
По този повод няколко членове на колегията на Комисията заявиха следното:
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател с ресор „Икономика в интерес на хората“, заяви: „Европа се нуждае от силен банков сектор, за да продължи кредитирането на икономиката в процеса на възстановяване от пандемията от COVID-19. С днешните предложения се осигурява прилагането на основните части на международните стандарти „Базел III“. Това е важно за стабилността и устойчивостта на нашите банки. Правейки това, ние отчитаме особеностите на банковия сектор на ЕС и избягваме съществено повишаване на капиталовите изисквания. Днешният пакет ще направи банките на ЕС по-силни и с капацитет да подкрепят икономическото възстановяване и прехода към екосъобразно развитие и цифровизация.“
Марейд Макгинес, комисар по въпросите на финансовите услуги, финансовата стабилност и съюза на капиталовите пазари, добави: „Банките на ЕС имат важна роля за възстановяването и в интерес на всички ни е да имаме устойчив банков сектор. С днешния пакет банковият сектор на ЕС се адаптира към бъдещите предизвикателства и може да продължи да бъде надежден и устойчив източник на финансиране за икономиката на ЕС. С включването в оценяването на риска на екологичните, социалните и управленските аспекти се повишава подготвеността и устойчивостта на банките за посрещане на бъдещите предизвикателства, като например на рисковете, свързани с климата.“
Комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс сподели: „Членовете на управителния съвет на дадена кредитна институция и лицата на възлови постове в нея могат значително да влияят върху нейната дейност. Те играят ключова роля за едно предпазливо и стабилно стратегическо и оперативно управление на дейността. Необходимо е да се уеднаквят критериите за преценка на способността на членовете на управителните съвети и лицата на възлови постове да изпълняват задълженията си. С приетите днес правила се изясняват съответните задължения на кредитните институции и компетентните органи. С тях се осигурява и съгласуваност на равнище ЕС, с което в крайна сметка ще се допринесе за повишаване на устойчивостта на банките.“
Следващи етапи
Следващият етап на законодателния пакет е обсъждането му от Европейския парламент и Съвета.
Контекст
След финансовата криза регулаторните органи от 28 юрисдикции в света се споразумяха в рамките на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) за нов международен стандарт за укрепване на банките, известен като Базел III. Това споразумение бе финализирано през 2017 г. ЕС вече приложи по-голямата част от договорените правила, което увеличи значително капитализацията на банковия сектор на ЕС.
В резултат на това кризата с COVID-19 не дестабилизира банките на ЕС, както се вижда от непресъхващия кредитен поток. С днешните реформи се допълва програмата за периода след финансовата криза, а задачата им е значително да увеличат конкурентоспособността и устойчивостта на банковия сектор на ЕС.
