Със съобщение от 7 май 2020 г. бе обявен план на Комисията за действие по отношение на всеобхватната политика на Съюза за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (БИП/БФТ)[1], като един от шестте приоритета, върху които се акцентира в документа, е създаването на единен надзорен орган на ниво Европейски съюз (ЕС). Година по-късно, предложението за създаване на орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (ОБИП)[2] вече е факт и това закономерно извежда на преден план върпоса за очакваното въздействие, което новата структура ще окаже върху задължените лица.
С приемането на 10 юни 1990 г. на Директива 91/308/ЕИО на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари[3] е поставено началото на изграждането на регулаторна рамка на ЕС в областта на БИП, като повече от 30 години по късно, Европейската сметна палата установи, че „На равнището на ЕС се наблюдава институционална разпокъсаност и слаба координация, когато става въпрос за мерки за предотвратяване на ИП/ФТ и за предприемане на действия там, където е бил установен риск”.[4] Констатациите в специалния доклад отговарят на действителната обстановка в ЕС, имайки се предвид придобилите широка публичност случаи на предполагаемо изпиране на пари в рамките на Съюза.[5]
Децентрализираният надзор върху начина, по който задължените лица прилагат правилата за противодействие на изпирането на пари е идентифициран като една от основните причини за високата неефективност на настоящата нормативна уредба, доколкото качеството и ефикасността на надзора не са еднакви в отделните държави членки. В подкрепа на изложеното бяха събрани данни от Европейския банков орган, които впоследствие бяха обективирани в негов доклад от юни 2020 година.[6] Причините за тези различия са свързани с множество фактори, сред които се открояват големината на националния банков сектор, достъпът до необходимите софтуерни продукти и адекватно подготвени експерти в областта на БИП.
Създаването на ОБИП е видяно като възможност за преодоляване на тези предизвикателства, като се предвижда новият орган да бъде „център на интегрирана система за надзор в областта на БИП/БФТ, състояща се от самия Орган и националните органи с надзорен мандат в областта на БИП/БФТ”.[7] Фокусът ще бъде поставен върху субектите от финансовия сектор, които представляват най-голям риск за финансовата система на ЕС и се характеризират с трансграничния характер на дейността си[8], поради което ще попаднат в кръга на така наречените „избрани задължени субекти”[9], върху които ОБИП ще осъществява пряк надзор. В тази връзка ОБИП ще разполага с правомощия да издава регулаторни и технически стандарти за изпълнение, насоки и препоръки. Това е твърде вероятно да окаже въздействие върху задължените субекти, доколкото същите ще трябва да приведат дейността си в съответствие с новите регулаторни изисквания. Не бива обаче да се пренебрегва и възможността за ограничаване на разходите за съответствие в дългосрочен план, доколкото веднъж покрили критериите за нормативно съответствие, за задължените лица би било много по-лесно да се ръководят от централизираните стандарти на ОБИП, отколкото от различните стандарти и изисквания, приложими в отделните държави членки.
Освен да уеднакви високите стандарти на осъществявания надзор, ОБИП е призван също така и да подобри координацията между националните органи за надзор. За изпълнението на тези функции ОБИП несъмнено ще има необходимостта да бъде обезпечен от гледна точка на административен и респективно финансов ресурс. Предвижда се в структурата на ОБИП да бъдат ангажирани около 250 служители, като пълният капацитет се очаква да бъде достигнат през 2026 г. (при положение че ОБИП бъде създаден през 2023 година).[10]
Що се отнася до бюджета на ОБИП, то същият ще бъде финансиран частично от бюджета на ЕС и преимуществено от такси, дължими и заплащани от задължените лица, които ще бъдат под неговия надзор. Очаква се общият годишен размер на разходите на ОБИП да възлизат на 45.6 милиона евро, от които три четвърти да бъдат набрани именно от задължените субекти.[11] Редно е да бъде отбелязано, че към март 2020 г. финансовият сектор в ЕС отчита разходи за нормативно съответствие в размер на 100 милиарда евро годишно, като същевременно само около 1% от милионите уведомления за съмнителни операции, които се подават до национлните звена за финансово разузнаване, достигат до съдебно преследване и едва 1% от престъпно придобитите активи биват конфискувани.[12] Имайки се предвид, че както на ниво ЕС, така и в световен аспект, разходите на задължените лица не спират да се увеличават[13], не бива да бъде пренебрегвана финансовата и административна тежест, която ще бъде възложена върху задължените субекти със създаването на ОБИП.
В заключение може да бъде обобщено, че създаването на ОБИП ще бъде свързано както с положително въздействие върху дейността на задължените лица, така и с определени негативни последици от предприетите мерки, свързани предимно с повишаване на разходите и допълнителна административна тежест. Основното предимство, от което задължените субекти ще могат са се ползват е създаването на ясна и непротиворечива нормативна рамка, която ще гарантира съгласуваност с международните стандарти и законодателството. Макар в краткосрочен план това да е свързано с допълнителни разходи, очаква се, че веднъж привели дейността си в съответствие с новите стандарти, задължените субекти да разполагат с възможността да направят икономии в дъглосрочен план по отношение на факторите време, административен ресурс и финансови средства, които фактори именно са обвързани със степента на фрагментираност на нормативната уредба.
Създаването на нов орган за надзор несъмнено е свързано с генерирането на преки разходи за задължените лица предвид новите такси, които ще се събират от ОБИП. Следва да се обърне особено внимание върху факта, че след повече от 30 години след създаването на европейската регулаторна рамка в областта на БИП/БФТ, сред широк кръг от заинтересовани страни е налице представата, че войната срещу прането на пари, ако не загубена, то поне се води по крайно неефективен начин. В тази връзка е от изключително значение ОБИП да бъде създаден и да действа по начин, който ще му позволи да постигне амбициозните цели, заложени в предложението на Комисията, а не да се превърне в поредното увеличение на разходите за задължените лица.
……………………………………………..
За автора:
Петко Палазов е магистър по право (СУ „Св. Климент Охридски”, 2013 г.) и правоспособен юрист с дългогодишен опит в областта на процесуалното представителство по граждански дела, придобит вследствие на работата му както в публичния (Национална агенция за приходите), така и в частния сектор (БНП Париба Лични Финанси).
През 2014 г. завършва Международната магистърска програма „Право на Европейския съюз”, организирана от СУ „Св. Климент Охридски”, съвместно с Университета на Лотарингия и Университета на Страсбург, а през 2018 г. участва в организацията и подготовката на Българското председателство на Европейския съюз в качеството си на старши експерт в Министерството на икономиката.
Докторант е към Югозападен университет „Неофит Рилски” с тема на дисертационния труд „Ограничения в свободното движение на капитали в контекста на превенцията срещу изпиране на пари”. От 2021 г. е сертифициран експерт по превенция на изпирането на пари.
[1] Съобщение на Комисията относно план за действие за всеобхватна политика на Съюза за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020XC0513%2803%29
[2] Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) 1094/2010 и (ЕС) 1095/2010
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52021PC0421
[3] Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1990 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за изпирането на пари
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:31991L0308&from=IT
[4] Специален доклад 13/2021: Усилията на ЕС за борба с изпирането на пари в банковия сектор са разпокъсани и недостатъчни, с. 49
https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=58815
[5] Palazov,P.(2021).Is De-Risking one of the Indications for an Emerging Competition between the Free Movement of Capital and the Anti-Money Laundering Regulations?. International conference KNOWLEDGE-BASED ORGANIZATION,27(2) 57-64. https://doi.org/10.2478/kbo-2021-0048, с.59
[6] EBA Report on competent authorities` approaches to the anti-money laundering and countering the financing of terrorism supervision of banks. https://www.eba.europa.eu/sites/default/documents/files/document_library/News%20and%20Press/Press%20Room/Press%20Releases/2020/EBA%20acts%20to%20improve%20AML/CFT%20supervision%20in%20Europe/Report%20on%20CA%20approaches%20to%20AML%20CFT.pdf с. 23
[7] Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Орган за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на регламенти… op. cit., с 3
[8] Кредитни институции, които са установени в най-малко седем държави членки и други финансови институции, които осъществяват дейност в най-малко десет държави членки
[9] Ibid.
[10] Commission staff working document impact assessment Accompanying the Anti-money laundering package. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=SWD:2021:190:FIN
[11] Ibid.
[12] Lifting the spell of dirty money – EBF blueprint for an effective EU framework to fight money laundering. https://www.ebf.eu/wp-content/uploads/2020/03/EBF-Blueprint-for-an-effective-EU-framework-to-fight-money-laundering-Lifting-the-Spell-of-Dirty-Money-.pdf с. 6
[13] Palazov,P.(2021), op. cit., с. 58
