Днес Комисията прие новаторски предложения за възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа — от земеделските земи и моретата до горите и градската среда. Комисията предлага също така да се намалят употребата и рискът от химически пестициди с 50 % до 2030 г. Това са водещите законодателни предложения, които следват стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“ и ще спомогнат за гарантиране на устойчивостта и сигурността на доставките на храни в ЕС и по света. Предложението за законодателен акт за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на срива на екосистемите и за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Възстановяването на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми, градската среда и видовете, които ги обитават, в ЕС е изключително важна и икономически ефективна инвестиция: по отношение на продоволствената сигурност, устойчивостта спрямо изменението на климата, здравето и благосъстоянието. В същия дух новите правила относно химическите пестициди ще намалят екологичния отпечатък на продоволствената система на ЕС, ще защитят здравето и благосъстоянието на гражданите и селскостопанските работници и ще спомогнат за смекчаване на икономическите загуби, които вече понасяме поради влошаването на здравето на почвите и причинената от пестициди загуба на опрашители.
Днес Комисията предлага първото по рода си законодателство, което изрично е насочено към възстановяване на природата в Европа, за възстановяване на 80 % от европейските местообитания, които са в лошо състояние, и връщане на природата във всички екосистеми — от горската и земеделската земя до морските, сладководните и градските екосистеми. Съгласно настоящото предложение за Законодателен акт за възстановяване на природата за всяка държава членка ще се прилагат правно обвързващи цели за възстановяване на природата в различните екосистеми, които допълват съществуващите закони. Целта е до 2030 г. да бъдат обхванати най-малко 20 % от сухоземните и морските зони на ЕС с мерки за възстановяване на природата и в крайна сметка те да обхванат всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване до 2050 г.
Със закона ще се увеличи съществуващият опит с мерките за възстановяване на природата, като например възвръщане на дивата природа, засаждане на дървета, екологизиране на градовете и инфраструктурата и премахване на замърсяването, за да се даде възможност за възстановяване на природата. Възстановяването на природата не е равнозначно на опазване на природата и не води автоматично до повече защитени зони. Въпреки че възстановяването на природата е необходимо и в защитените зони поради все по-лошото им състояние, не всички възстановени зони трябва да се превърнат в защитени зони. Повечето от тях няма да бъдат, тъй като възстановяването не изключва икономическата дейност. Възстановяването има за цел да се живее и произвежда заедно с природата чрез възстановяване на повече биологично разнообразие навсякъде, включително в районите, в които се извършва икономическа дейност, като например стопанисвани гори, земеделска земя и градове.
Възстановяването е тясно свързано с всички слоеве на обществото и е от полза за тях, то трябва да се извършва в рамките на приобщаващ процес и има особено положително въздействие върху онези, които пряко зависят от здравата природа за своето препитание, включително земеделските стопани, горските стопани и рибарите. Инвестициите във възстановяването на природата добавят 8—38 евро икономическа стойност за всяко 1 евро, изразходвано благодарение на екосистемните услуги, които подпомагат продоволствената сигурност, устойчивостта на екосистемите и смекчаването на последиците от изменението на климата, както и човешкото здраве. По този начин повече природа ще присъства в нашите пейзажи и ежедневие, с доказуеми ползи за здравето и благосъстоянието, както и стойност за културата и отдиха.
В Законодателния акт за възстановяване на природата ще се определят цели и задължения за възстановяване в широк спектър от екосистеми на сушата и в морето. Екосистемите с най-голям потенциал за отстраняване и съхранение на въглерод и за предотвратяване или намаляване на въздействието на природни бедствия като наводнения ще бъдат един от основните приоритети. Новото законодателство се основава на съществуващото законодателство, но обхваща всички екосистеми, а не се ограничава до Директивата за местообитанията и защитените зони по „Натура 2000“, като целта е до 2030 г. всички естествени и полуестествени екосистеми да започнат да се възстановяват. То ще се ползва от значително финансиране от ЕС: съгласно настоящата многогодишна финансова рамка около 100 милиарда евро ще бъдат на разположение за разходи за биологично разнообразие, включително възстановяване.
Предложените цели включват:
*Обръщане на тенденцията за намаляване на популациите на опрашителите до 2030 г. и увеличаване на техните популации оттам нататък;
*Без нетна загуба на зелени градски площи до 2030 г., увеличение с 5 % до 2050 г., най-малко 10 % покритие от дървесни корони във всеки европейски град, селище и предградие и нетно увеличение на зеленото пространство, което е интегрирано в сградите и инфраструктурата;
*В селскостопанските екосистеми, цялостно увеличаване на биологичното разнообразие и положителна тенденция за тревни пеперуди, птици, живеещи върху земеделски земи, органичен въглерод в обработваемите минерални почви и разнообразни особености на ландшафта в земеделската земя.
*Възстановяване и връщане на влажни зони на пресушени торфища, използвани за селскостопански цели, и в обекти за добив на торф;
*В горските екосистеми, общо увеличаване на биологичното разнообразие и положителна тенденция за свързаност на горите, изсъхнала дървесина, дял на горите с неравномерна възраст, горски птици и запаси от органичен въглерод;
*Възстановяване на морските местообитания, като например морски треви или дъна на седименти, и възстановяване на местообитанията на емблематични морски видове като делфини и морски свине, акули и морски птици;
*Премахване на речните бариери, така че до 2030 г. поне 25 000 км реки да бъдат превърнати в свободно течащи реки.
За да се спомогне за постигането на целите, като същевременно се запази гъвкавостта за националните обстоятелства, законодателният акт ще изисква от държавите членки да разработят национални планове за възстановяване в тясно сътрудничество с учените, заинтересованите страни и обществеността. Съществуват специфични правила относно управлението (мониторинг, оценка, планиране, докладване и правоприлагане), които също така ще подобрят изготвянето на политики на национално и европейско равнище, като гарантират, че органите разглеждат заедно свързаните с биологичното разнообразие, климата и поминъка въпроси.
Предложението е в изпълнение на ключов елемент от Европейския зелен пакт: стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. ангажира Европа да даде пример за обръщане на процеса на загуба на биологично разнообразие и възстановяване на природата. Това е ключовият принос на ЕС в текущите преговори за глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., която ще бъде приета на на 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, която ще се проведе в Монреал от 7 до 15 декември тази година.
Строги правила за намаляване на употребата на химически пестициди и за гарантиране на по-устойчиви продоволствени системи до 2030 г.
Днешното предложение за намаляване на употребата на химически пестици е отражение на нашия ангажимент да се предприемат действия за спиране на загубата на биологично разнообразие в Европа. Предложението ще спомогне за изграждането на устойчиви продоволствени системи в съответствие с Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“, като същевременно се гарантира трайна продоволствена сигурност и се опазва нашето здраве.
Учените и гражданите са все по-загрижени за употребата на пестициди и натрупването на техните остатъчни вещества и метаболитни продукти в околната среда. В окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа гражданите изрично поискаха да се обърне внимание на употребата и риска от пестициди. Въпреки това настоящите правила съгласно Директивата за устойчивата употреба на пестициди се оказаха твърде слаби и се прилагат неравномерно. Освен това не е постигнат достатъчен напредък в използването на интегрираното управление на вредителите, както и на други алтернативни подходи. Химическите пестициди вредят на човешкото здраве и водят до намаляване на биологичното разнообразие в земеделските райони. Те замърсяват въздуха, водата и околната среда като цяло. Поради това Комисията предлага ясни и обвързващи правила:
* Правно обвързващи цели на равнището на ЕС и на национално равнище за намаляване с 50 % на употребата и риска от химически пестициди и използването на по-опасните пестициди до 2030 г. Държавите членки ще определят свои собствени национални цели за намаляване на емисиите в рамките на определени параметри, за да се гарантира постигането на целите за целия ЕС. Строги нови правила за щадящ околната среда контрол на вредителите: Новите мерки ще гарантират, че всички земеделски стопани и други професионални потребители на пестициди прилагат интегрирано управление на вредителите (ИУВ), при което първо се разглеждат алтернативни екологични методи за превенция и контрол на вредителите, преди химическите пестициди да могат да се използват като крайна мярка. Мерките включват също така задължително водене на документация за земеделските стопани и други професионални потребители. Освен това държавите членки трябва да установят специфични за културите правила за определяне на алтернативите, които да се използват вместо химическите пестициди.
* Забрана на всички пестициди в чувствителни зони. Използването на всички пестициди ще бъде забранено на места като градски зелени площи, включително обществени паркове или градини, детски площадки, училища, площадки за отдих или спорт, обществени пътеки и защитени зони в съответствие с „Натура 2000“ и всяка екологично чувствителна зона, която трябва да бъде запазена за застрашени опрашители. Тези нови правила ще премахнат химическите пестициди от околната ни среда в ежедневието.
С предложението съществуващата директива се преобразува в регламент, който ще се прилага пряко във всички държави членки. По този начин ще бъдат преодолени продължаващите проблеми със слабото и неравномерно прилагане на съществуващите правила през последното десетилетие. Държавите членки ще трябва да представят на Комисията подробни годишни доклади за напредъка и изпълнението.
Подкрепа за прехода:
Пакет от ключови политики ще подпомогне земеделските стопани и другите потребители при прехода към по-устойчиви системи за производство на храни, включително:
Нови правила на общата селскостопанска политика, за да се гарантира, че земеделските стопани ще бъдат компенсирани за всички разходи, свързани с прилагането на новите правила, за преходен период от 5 години.
По-решителни действия за увеличаване на гамата от биологични и нискорискови алтернативи на пазара;
Научноизследователска и развойна дейност по програмите на ЕС „Хоризонт“ в подкрепа на нови технологии и техники, включително прецизно земеделие и
План за действие за биологичното производство за постигане на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ по отношение на пестицидите.
Преходът ще бъде подкрепен и от предложението относно данните за устойчивостта на земеделските стопанства, както и от развитията на пазара във връзка с прецизното земеделие, като например пръскачки, използващи геопространствено локализиране и техники за разпознаване на вредители.
Постигане на резултати в световен мащаб:
В съответствие със своята политика за устойчива употреба на пестициди Комисията скоро ще предложи, за първи път досега, мярка, която съответства на ангажимента да се вземат предвид глобалните екологични съображения при вземането на решение относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества в храните. Внасяните храни, съдържащи измерими остатъци от забранени вещества, с течение на времето няма да могат да бъдат предлагани на пазара в ЕС. Това ще допринесе за положителен цикъл и ще насърчи трети държави също да ограничат или забранят употребата на тези пестициди, които вече са забранени в ЕС.
По-конкретно Комисията скоро ще се консултира с държавите членки и трети държави относно мярка за намаляване до нула на остатъчните вещества от тиаметоксам и клотианидин — две вещества, за които е известно, че допринасят значително за намаляването на опрашителите в световен мащаб. Това са вещества, които вече не са одобрени в ЕС. Когато мярката бъде приета, внесените храни, съдържащи измерими остатъци от тези две вещества, няма да могат — след определени преходни периоди — да се предлагат на пазара в ЕС.
Изявления на членове на колегиума:
Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт, Франс Тимерманс, заяви: „Ние, хората, зависим от природата. За въздуха, който дишаме, за водата, която пием, за храната, която консумираме — за живота въобще. Нашата икономика е свързана и с природата. Кризите в областта на климата и биологичното разнообразие застрашават самата основа на живота ни на Земята. Постигаме напредък в справянето с кризата, свързана с климата, и днес добавяме два закона, които представляват огромна крачка напред в борбата с растящия екоцид. Възстановявайки природата, ние ѝ позволяваме да продължи да осигурява чист въздух, вода и храна и да ни предпазва от най-тежките последици от кризата в областта на климата. Намаляването на употребата на пестициди също спомага за възстановяването на природата и защитава хората, които работят с тези химикали.“
Комисарят по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс заяви: „Европейците заявиха ясно: те искат ЕС да действа в името на природата и тя отново да присъства в техния живот. Учените заявиха ясно: няма време за губене, времето изтича. Ясна е и икономическата обосновка: всяко евро, похарчено за възстановяване, ще ни донесе поне осем допълнително. Ето за това става дума в ключовото предложение — възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите, така че да можем да живеем и процъфтяваме заедно с природата. Това е законодателство за всички хора в Европа и за идните поколения, за здрава планета и за здрава икономика. То е първо по рода си в световен план и се надяваме, че може да вдъхнови силен международен ангажимент за опазване на биологичното разнообразие на предстоящата 15-а конференция на страните по Конвенцията на ООН.“
Комисарят по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду заяви: „Време е да променим начина, по който използваме пестицидите в ЕС. Става въпрос за здравето на нашите граждани и нашата планета. Чрез настоящото предложение ние отговаряме на очакванията на гражданите и спазваме ангажиментите си в стратегията „От фермата до трапезата“ за изграждане на по-устойчива и здравословна система за производство на храни. Трябва да намалим употребата на химически пестициди, за да защитим почвата, въздуха и храната, а в крайна сметка и здравето на нашите граждани. За първи път ще забраним употребата на пестициди в обществени градини и площадки за игра, като така ще гарантираме, че всички ние сме далеч по-малко изложени на тях в ежедневието си. Общата селскостопанска политика ще подпомага финансово земеделските стопани за покриване на всички разходи във връзка с новите правила за период от 5 години. Никой няма да бъде изоставен.“
Следващи стъпки
Сега и двете предложения ще бъдат обсъдени от Европейския парламент и от Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. След приемането им въздействието по места ще бъде постепенно: мерките за възстановяване на природата следва да бъдат въведени до 2030 г., а целите за пестицидите — да бъдат постигнати до 2030 г.
Сами по себе си мерките нямат пряка връзка с непосредствените последици от руската агресия срещу Украйна. Предложенията ще укрепят устойчивостта и продоволствената сигурност на Европа в средносрочен план, тъй като популациите на опрашителите ще стават по-здравословни и изобилни, ерозията на почвата ще намалее, задържането на вода ще се подобри, а нашата естествена среда ще става по-чиста и все по-нетоксична. Това също така ще намали зависимостта на земеделските стопани от скъпи суровини, като например химически пестициди, което ще подкрепи храните на достъпни цени за всички европейци.
Контекст
Здравите и устойчиви екосистеми са основата на нашето благосъстояние и просперитет, като осигуряват храна, чиста вода, въглеродни поглътители и защита срещу природни бедствия, включително тези, причинени от изменението на климата. Повече от половината от световния БВП зависи от природата и услугите, които тя предоставя, а над 75 % от видовете хранителни култури в света зависят от опрашването от животни.
Въпреки нейната важност природата в Европа е в тревожен упадък, като над 80 % от местообитанията са в лошо състояние. Най-засегнати са влажните зони, торфищата, пасищата и дюнните местообитания. В Западна, Централна и Източна Европа влажните зони са намалели с 50 % от 1970 г. насам. 71 % от рибата и 60 % от земноводните популации са намалели през последното десетилетие. Между 1997 г. и 2011 г. загубата на биологично разнообразие се оценява на 3,5—18,5 трилиона евро годишно.
Оценката на въздействието на Закона за възстановяване на природата показа, че ползите от възстановяването на природата далеч надхвърлят разходите. Според оценките икономическите ползи от възстановяването на торфища, блатисти местности, гори, пустеещи земи и храсталаци, пасища, реки, езера, морски и алувиални местообитания и крайбрежни влажни зони са осем пъти по-големи от разходите.
Предложението относно устойчивата употреба на пестициди заменя Директива 2009/128/ЕО за устойчива употреба, която има за цел да се постигне устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и въздействието от тяхната употреба върху човешкото здраве и околната среда и насърчаване на използването на ИУВ. Основните действия в директивата са свързани с обучение на потребители и дистрибутори, инспектиране на оборудването за прилагане на пестициди, забрана на въздушното пръскане и ограничаване на употребата на пестициди в чувствителни области. В различни доклади се подчертават слабостите в прилагането на директивата, в резултат на които е налице недостатъчно намаляване на употребата и риска от пестициди.
По време на Конференцията за бъдещето на Европа граждани от цяла Европа и от различни сфери на живота препоръчаха „драстично намаляване на химическите пестициди и торове във всички видове стопанства“ и „развитието на устойчиво селско стопанство, включително зачитането на природата и работниците“. С днешния пакет Комисията отговаря на пет предложения и осем конкретни мерки, препоръчани от гражданите.
