Автор: Иван Димитров
На 23.10.2019 г. Европейският Парламент и Съветът на Европейския съюз окончателно приеха текста на новата Директива относно защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза, придобила популярност като Whistlebloing Directive. Новата регулация е наистина дългоочаквана и силно приветствана от представителите на неправителствения сектор, както и от експертите в областта на т.нар. корпоративно съответствие (Corporate Compliance). Директивата е призвана да регулира защитата на лицата, докладващи нарушения, която към настоящия момент или не е достатъчо ефективна, или напълно отсъства като регулация в някои от страните членки на Съюза.
Какви са основните положения в Директивата?
-
Прилага се за субектите, както в публичния, така и в частния сектор. Това означава, че новата регулация създава определени задължения за много широк кръг от субекти от министерства до общини, от големите монополни дружества до малкия бизнес с 50 или повече души персонал.
-
Самата Директива, естествено, е конструирана около мерките за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Такива лица могат да бъдат например настоящи, бивши или потенциални работници/служители (вкл. държавните служители) в съответната организация; лицата, работещи под надзора и ръководството на доставчици на съответната организация и др.
-
Нарушенията, за които лицата могат да докладват, са в множество и наистина разнообразни сфери – обществени поръчки; финансови услуги; безопасност на продуктите; безопасност на транспорта; общественото здраве; опазване на околната среда; защита на потребителите; защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и др.
-
За да бъде осигурена защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, Директивата регламентира няколко начина, по които те да модат да сигнализират:
-
Вътрешно сигнализиране – Директивата насърчава използването на вътрешни канали за сигнализиране на нарушения. Така например едно търговско дружество с 50 или повече души персонал следва да предостави на служителите си (и не само) канали, които да позволяват подаването на сигнали за нарушения писмено и/или устно, по телефона, както и по искане на сигнализиращото лице – чрез лична среща в разумен срок. След приемането на сигнала възниква задължение за последващи действия, които да бъдат извършени от определено упълномощено лице, което разполага с необходимата квалификация и компетентност. Това напрактита означава, че тъговското дружество следва да има обучен служител, който да извърши вътрешно разследване, за да установи фактите, свързани с подадения сигнал.
-
Външно сигнализиране – Независимо от правото си да сигнализира вътрешно, всяко лице може да избере да сигнализира направо външно. Директивата задължава страните да определят органи, които да получават сигнали, да дават обратна информация по тях и да предприемат последващи действия във връзка със сигналите. Държавите следва да осигурят подходящи ресурси на тези органи, включително обучен персонал и технически средства.
-
Публично оповестяване – Директивата осигурява и защита на лицата, които публично оповестяват потенциалното нарушение, но само в случай, че са изпълнени определи изчерпателно изброени условия.
-
-
Естествено Директивата регламентира и минималните стандарти относно мерките за осигуряване на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Такива мерки са забраната за ответни действия с цел отмъщение (напр. временно отстраняване, уволняване, сплашване, тормоз, дискриминация и др,), както и мерките за подкрепа (напр. достъп до правна помощ).
От очертаните основни елементи на Директивата става ясно, че е налице една сложна материя, която ще има сериозно въздействие както върху бизнеса, така и върху публичния сектор. Предвид това се зараждат определени рискове.
Първият риск е свързан с транспонирането на Директивата в националното ни законодателство. Като всяка друга Директива и тази оставя въвеждането на определени свои елементи на дискрецията на националния законодател. Например въпросът за анонимното подаване на сигнали е оставен за решаване на национално ниво. Българският законодател системно отказва да наложи правни норми, задължаващи предприемане на последващи действия в резултат на получен анонимен сигнал. Възприемането на този подход при транспонирането на директивата би било грешка. Лицата, имащи информация за нарушения следва да бъдат окуражени да подават сигнали. Трябва да бъде ограничен страхът им, че ще бъдат преследвани за това, че са се осмелили да посочат съответното нарушение. Ето защо при транспонирането на Директивата трябва да се гарантира възможността за анонимно сигнализиране, каквато практика съществува например в големите частни дружества. Предвид риска от неадекватното транспониране на Директивата в националното законодателство, следва да има широко обществено обсъждане с представителите на частния и неправителствения сектор и особено с тесния кръг от експерти, които имат опит в изграждането и управлението на системи за подаване на сигнали за нарушения.
Вторият голям риск пред успеха на Директивата в България е липсата на експертиза. За съжаление, както бе отбелязано и по-горе, в страната няма голям брой професионалисти, които да имат практически опит при въвеждането и менажирането на системи за подаване на сигнали за нередности. Въвеждането на една такава система изисква разработването на вътрешна документация, която е съобразена не само с правните норми, но и с естеството на бизнес процесите в едно дружество или административните услуги в една публична институция. Комуникацията със сигнализиращите лица също има своите специфики и следва да бъде поверявана на хора с опит. Неправилната комуникация може да тласне т.нар. whistleblower към външно оповестяване на вътрешни нередности, което да доведе до репутационни, правни и финансови рискове. Извършването на вътрешно разследване, в резултат на подаден сигнал, е особено сложен процес, при който трябва да се съобразят интересите на сигнализиращото лице, потенциалния нарушител, засегнатото дружество или публична институция. Цялото разследване следва да се извърши при съобразяване с редица правни норми на нашето законодателство, включително трудови права, защита на личните данни и др. Ето защо е от ключово значение частният и публичният сектор да инвестират в обучнието на определени служители, които да поемат отгорността за въвеждането и управлението на системата за подаване на сигнали.
Третият риск пред практическата имплементация на Директивата е свързан с техническите средства/канали за подаване на сигнали. Има редица международни доставчици, които предоставят т.нар. whistleblowing платформи, които позволяват сигнализиране онлайн или чрез телефонно обаждане. Всички тези технически решения, обаче имат своята цена. Ето защо частните и публичните субекти трябва да предвидят средства за въвеждането на подобни технически решения.
Не на последно място трябва да бъде отбелязан като риск и традиционното българско недоверие, че нещо може да се промени в следствие на подаден сигнал за нарушение. Този скепсис може да бъде пречупен само чрез множество и постоянни във времето разяснителни вътрешно-организационни комуникационни кампании.
Въпреки всички гореизброени рискове, има огромен повод за оптимизъм – въпросът за защитата на сигнализиращите лица е във фокуса на Европейския съюз. Няма съмнение, че при адекватни действия от страна на българския законодател и при надлежна подготовка на частния и публичния сектор през 2021 година ще можем да се похвалим с повече прозрачност и по-сериозен контрол в множество области, ключови за нашия живот, здраве и просперитет.
***********************
Иван Димитров, CCEP-I има значителен опит в изграждането, подобряването и управлението на compliance програми в големи корпоративни структури. Работил е като Head of Compliance в телекомуникационни компании в България и Бангладеш. Към настоящия момент заема позицията Global Compliance Officer и ръководи отдела по съответствие и оценка на трети лица във финландката компания Карготек – лидер в сферата на иновативните решения за управлението на товари. Сертифициран вътрешен одитор по ISO 37001:2016.
