European Compliance center проведе семинар на тема „Санкциите Магнитски или екстериториално приложение на чужд закон“, за да обясни същността, действието и последиците на американските санкционни режими. Лектор на събитието беше Антон Моисеенко – преподавател по право в Националния австралийски университет, сътрудник в Royal United Services Institute и автор на „Корупцията и таргетираните санкции“. Темата е изключително важна за професионалистите, които работят в сферата на съответствието (compliance) и правоприлагането. Предлагаме ви кратко резюме на основните въпроси, на които лекторът и нашият екип се постараха да намерят отговор.
Международните санкционни режими могат да имат множество проявления – от ембарго или отделни забрани за търговия с определени държави до недопускане на дадена територия и замразяване на активи на определени лица. Исторически икономическите санкции представляват алтернатива на военната намеса в делата на чужда държава. Те винаги имат политически характер и са инструмент на международните икономически отношения. Обикновено най-ефективни са многостранинте международни санкции – като тези на ООН или едностранните санкции, налагани от най-силните икономики – като напр. САЩ.
От санкциите Магнитски до Глобалния Закон Магнитски (“Global Magnitsky Human Rights Accountability Act”).
Първоначално санкционният режим е отговорът на администрацията на президента Обама спрямо един конкретен случай на нарушаване на човешки права в Русия. Той е кръстен на Сергей Магнитски, руски данъчен адвокат, който, докато работи за Hermitage Capital Management, разкрива данъчна измама, чрез която руски държавни служители са откраднали бизнеса на американския финансист Уилям Браудър.
През 2016 г. американският конгрес надгражда идеята на създадения през 2012 г. Закон Магниткси, като приема т. нар. Глобален Закон Магнитски (“Global Magnitsky Human Rights Accountability Act”). Той значително разширява обекта на засегнатите лица. Този път обаче няма ограничения, свързани с руската държава, т.е. Глобалният Закон Магнитски е насочен срещу нарушителите навсякъде по света. Другата новост е, че Глобалният закон Магнитски е насочен не само срещу нарушителите на човешки права, а и срещу държавни служители, както и лица, работили с тях, които са отоговорни или участват в актове на значителна корупция, както и лица, които са подпомагали, спонсорирали или подкрепяли актове на значителна корупция. Санкциите се предлагат от Службата за контрол на чужестранните активи (OFAC) на Президента на САЩ, OFAC е и органът, който води разследванията и налага финансовите санкции по закона.
Степен на доказване
Законът „Магнитски“ е направен така, че има много нисък стандарт за доказване за налагане на санкциите – не са нужни конкетни доказателствени средства по смисъла на наказателния процес в съда, или по англо-американската система не е нужно доказване „Beyond reasonable doubt“. В същото време възможностите за обжалване на санкциите в американски съд са „почти пренебрежими“, тъй като там вече стандартът е изключително висок. Трябва да се демонстрира с доказателствени средства, че действията на САЩ са не само неправилни, но и арбитрарни или против пълномощията на агенцията (ОFAC). Това засилва ефективността на режима и стимулира международните корпорации да сключват извънсъдебни споразумения с ОFAC, съгласявайки се да платят значителни имуществени санкции.
Ефект на санкциите Магнитски
Ефектът за блокираните лица на практика е изключване от световната финансова система, поради един феномен – екстериториалното приложение на американския закон. Ефектът на санкциите се изразява не толкова в запора на активи и забрана за пътуване до САЩ, а от значение е забраната за всяко физическо или юридическо лице, което има връзка с юрисдикцията на САЩ, да извършва транзакции в широк смисъл със санкционираните лица. Накратко, смята се, че щом дадена транзакция е направена в американски долари или е преминала през финансовата система на САЩ (клиъринг и сетълмент, както и кореспондентски банкови отношения), трети страни (например българска финансова институция) могат да попаднат под ударите на OFAC за нарушаване на американския санкционен режим. Отговорността е обективна, т.е. нужно е единствено доказване на факта на извършване на транзакцията/иите за налагане на имуществена санкция. Не може да се предвиди с точност как и кога трети страни са прекрачили границата и ще бъдат санкционирани от OFAC, което носи и значителния възпиращ ефект на Глобалния Закон Магнитски. Трябва да се има предвид, че санкциите важат не само за финансовите институции, но и за предприятия от други сектори. Например, доставяне на стоки за блокирани лица също може да доведе до санкциониране на трети лица, които не са американски граждани. Към всичко това трябва да бъдат прибавени и репутационните вреди за бизнеса. Интересен е въпросът какво се случва с блокираните юридически лица. Включването на функциониращо предприятие в санкционен списък на практика означава край на неговите бизнес дела (или поне на тези на „западните“ пазари – САЩ, Европа, Великобритания, Канада, Австралия). Негативите се понасят изцяло от работниците/служителите/ миноритарните акционери. Трети лица, които придобият акции/дялове от блокирани юридически лица могат да бъдат обвинени в „подпомагане на криминална дейност и избягване на санкциите“. Ако OFAC сметнат действията за достатъчно сериозни, може дори да добавят тези трети лица в санкционния списък (обикновено, когато е налице подставено лице).
Съответствие с Глобалния Закон Магнитски
Финансовите институции на първо време трябва задължително да блокират сметките на санкционираните лица, ако при тях има такива. Тук не става въпрос единствено за банките, a и за капиталовите пазари и небанковите финансови институции, както и за т.нар. FinTechs. Второ, служителите „Съответствие“ трябва да направят преоценка на риска в светлината на новата информация и да наблегнат на KYC и Due Diligence процесите. Трето, трябва много внимателно да следят трансакциите в реално време, за не пропуснат такива до блокираните лица. Всяка банка има свобода да решава с кого да прави бизнес съобразно рисковия си апетит, но не трябва да се забравя, че изискването на OFAC е спиране „подаването на топката“, т.е. трансакциите към блокираните лица. Банките обикновено отварят специални сметки, където постъпващите средства биват задържани – до изясняване на ситуацията. Иначе, блокирането на самите сметки на трети лица би било прекалено като мярка.
Финансовите институции могат да се поучат от казуси като например нарушаването на санкционни режими от страна на UniCredit, ING Bank и BNP Paribas. Посланието на американските власти е: „Няма да търпим т.нар. хронични извършители – корпорации с организационна култура, която е създадена, за да извършва финансови престъпления“. Имуществените санкции могат да бъдат много сериозни, ако САЩ открият, че трансакциите се извършват с благословията на висшия мениджмънт, като в някои случаи би могло да се стигне и до понасянето на наказателна отговорност от физически лица, които са взели управленските решения (в този случай OFAC може да препрати случая към DoJ).
Инициативата на ЕС за европейски закон „Магнитски“ е сигнал за световните пазари, че съюзът ще защитава човешките права и ще се бори с корупцията. Обаче, съществува въпросителната дали Съюзът ще има зъбите, възможността ефективно да прилага законодателството, тъй като в момента няма агенция на ниво ЕС, която да се занимава със санкционните режими подобно на OFAC, а за това са нужни ресурси, обучен персонал и опит. Вероятно в началото ЕС може да разчита на аналитично-разследващата дейност на американските власти.
