Глобализацията на световните икономически отношения и либерализирането на капиталовите потоци насърчават добросъвестните икономически оператори да търсят оптималната среда за висока възвръщаемост на инвестициите и търговската си дейност. Същевременно обаче, премахването на ограниченията върху движението на производствените фактори предоставя нови възможности за престъпните организации да прикрият незаконния произход на средствата си, което е оценено от Европейския съюз (ЕС) като заплаха за „вътрешния пазар на Съюза и международното развитие.[1]
Идентифицирането на трети за ЕС държави със съществени дефицити на националната уредба по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма се приема като един от инструментите за защита на правилното функциониране на вътрешния пазар, като механизмът е въведен с Четвъртата директива за противодействие на изпирането на пари.[2]
Комисията е овластена да приема делегирани актове, с които да определя високорисковите трети държави след отчитане „по целесъобразност” на оценки и доклади, изготвени от международни организации, които са компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма. Основната последица от включването в списъка е, че задължените лица трябва да прилагат разширена комплексна проверка по отношение на физически лица или правни образувания, установени в тези трети държави,[3] като по този начин се очаква по-високият риск да бъде управляван и съответно ограничаван. Целта е да се неутрализират дисбалансите между различните нормативни уредби в областта на противодействието на изпирането на пари и да не се позволява криминалните структури да се възползват от системните слабости в законодателствата на отделните страни за интегрирането на „мръсни пари” в световната финансова ситема. Имайки предвид извънредно високия териториален обхват на свободата на движение на капитали (единствената от основните свободи на движение на вътрешния пазар, която изрично предвижда либерализиране и по отношение трети на Съюза страни),[4] обосновано е предвиден подобен механизъм, който да защити вътрешния пазар на ЕС, неслучайно наричан от много автори „сърцето” на европейското обединение.[5]
Същевременно обаче при преглед на процеса по подготовката и приемането на делегираните актове на Комисията в областта възникват редица въпроси относно способността на ЕС не само да идентифицира държавите, които действително представляват риск по отношение на изпирането на пари, но и да има политическата воля да ги включи в списъка по чл. 9 от Директива (ЕС) 2015/849.
На 13 февруари 2019 г. Комисията представя своя списък, посочващ 23 държави, които въз основата на методологията от 2018 г.,[6] са определени като такива със стратегически слабости по отношение на противодействието на изпиране на пари и финансирането на тероризма.[7] Сред тях са Саудитска Арабия и четири от зависимите от САЩ територии – Американска Самоа, Гуам, Пуерто Рико и Американски Вирджински Острови. Включването на зависимите територии на основния партньор на ЕС в международен план, както и на традиционния съюзник на САЩ – Саудитска Арабия, естествено не остава без реакция. Министерството на финансите на САЩ заявява, че процесът по включване в списъка страда от сериозни недостатъци, докато правителството в Риад излиза със съобщение, че „Ангажиментът на Саудитска Арабия за борба с прането на пари и финансирането на тероризма е стратегически приоритет”.[8] Основните страхове на част от държавите членки, естествено, е свързан с влошаване на икономическите отношения с включените в списъка страни, като на 7 март 2019 година Съветът единодушно отхвърля предложения от Комисията списък[9] със съображението, че не е изготвен по достатъчно прозрачен начин.[10] С Делегиран регламент (ЕС) 2022/229 на Комисията от 7 януари 2022 година е приет списък от 25 държави, сред които вече не присъстват стратегическите партньори на Съюза.[11]
Друг интересен факт е, че в списъка на Комисията с държави, попадащи в обхвата на оценката за високорискови държави по смисъла на Директива 2015/849, са посочени и 54 държави, които представляват първостепенен приоритет за оценка, тъй като отговарят поне на един от четири предварително определени критерии.[12] Въпреки че в списъка на Комисията политкоректно е посочено, че присъствието на юрисдикция в списъка не води автоматично до извода, че дадената страна страда от въпросните дефицити на законодателната рамка, прави впечатление, че сред приоритетните държави се открояват не само САЩ и Американските Вирджински острови, но и Китай и съответно Хонк Конг, коронното владение на Обединеното кралство Остров Ман, Руската Федерация, Швейцария, Сингапур и други страни, за които е известно сред експертите в областта на противодействието на изпирането на пари, че изпитват трудности със справянето с този сериозен проблем. Още повече въпроси повдига решението автоматично да бъдат изключени от възможността в списъка да попаднат държави членки на Европейския съюз, имайки предвид скандала от 2018 г. с „Danske bank”,когато ръководството на банката признава, че „голяма част от трансакции на стойност 200 милиарда евро (233 милиарда долара), които са преминали през сметки в Естония, са подозрителни”.[13]
Неминуемо възниква въпросът и за нуждата от преосмисляне на действителния капацитет, а и политическа воля и способност на Съюза да бъде важен фактор в международната борба с изпирането на пари и противодействието на финансирането на тероризма. Нещо повече, политическата избирателност при вземането на решения дали да бъдат предприемани действия срещу юрисдикции, традиционно свързвани с дейности по пране на пари, хвърля сянка на съмнение доколко международната общност възприема като приоритет елиминирането на проблема с прането на пари, като някои експерти стигат още по-далеч, запитвайки се дали и страните от ЕС, също като Китай, Русия и САЩ нямат нужда от данъчни убежища, чрез които да си подсигурят свободния приток на свежи капитали в техните икономики.[14]
************************
За автора: Петко Палазов е магистър по право (СУ „Св. Климент Охридски”, 2013 г.) и правоспособен юрист с дългогодишен опит в областта на процесуалното представителство по граждански дела, придобит вследствие на работата му както в публичния (Национална агенция за приходите), така и в частния сектор (БНП Париба Лични Финанси).
През 2014 г. завършва Международната магистърска програма „Право на Европейския съюз”, организирана от СУ „Св. Климент Охридски”, съвместно с Университета на Лотарингия и Университета на Страсбург, а през 2018 г. участва в организацията и подготовката на Българското председателство на Европейския съюз в качеството си на старши експерт в Министерството на икономиката.
Докторант е към Югозападен университет „Неофит Рилски” с тема на дисертационния труд „Ограничения в свободното движение на капитали в контекста на превенцията срещу изпиране на пари”. От 2021 г. е сертифициран експерт по превенция на изпирането на пари.
[1] Параграф 1 от преамбюла на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията
[2] чл 9 Директива (ЕС) 2015/849
[3] чл. 18 Директива (ЕС) 2015/849
[4] чл. 63 ДФЕС
[5] Христев, Х. (2018). Вътрешен пазар и основни свободи на ЕС. София, с. 16
[6] https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/swd_2018_362_f1_staff_working_paper_en_v2_p1_984066.pdf
[7] https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_19_781
[8] https://www.reuters.com/article/us-eu-saudi-moneylaundering-idUSKCN1Q215X
[9] https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2019/03/07/money-laundering-and-terrorist-financing-council-returns-draft-list-of-high-risk-countries-to-the-commission/?utm_source=dsms-auto&utm_medium=email&utm_campaign=Money+laundering+and+terrorist+financing%3a+Council+returns+draft+list+of+high+risk+countries+to+the+Commission
[10] https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6964-2019-REV-1/en/pdf
[11] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32022R0229&from=EN
[12] https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/list_of_scoping-priority-hrtc_aml-cft-14112018.pdf
[13] https://www.bloombergtv.bg/a/4-analizi/82698-skandalat-s-danske-bank-razkriva-nedostatatsite-na-yerarhichnata-korporativnata-kultura
[14] https://euobserver.com/rule-of-law/148323
