Комисията призовава Съвета да вземе без по-нататъшно забавяне необходимите решения, за да се даде възможност на България, Румъния и Хърватия да участват пълноправно в Шенгенското пространство. В приетото днес съобщение Комисията прави преглед на стабилните резултати, постигнати от трите държави членки при прилагането на шенгенските правила. От години тези държави членки допринасят значително за доброто функциониране на Шенгенското пространство, включително по време на пандемията и в последно време, когато все още сме изправени пред безпрецедентните последици от войната в Украйна. Въпреки че трите държави членки вече са частично обвързани от шенгенските правила, контролът по вътрешните граници с тези страни не е премахнат и следователно те не се ползват с пълните предимства, които произтичат от това, че са част от Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници. Тези държави членки са задължени да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство и поради това следва да им бъде разрешено да го направят, при положение че отговарят на условията.
Разширеното Шенгенско пространство без контрол по вътрешните граници ще направи Европа по-безопасна, като се засили защитата на общите ни външни граници и се подобри ефективността на полицейското сътрудничество, по-благоденстваща, като не се губи повече време по границите и се улесняват контактите между хората и бизнеса, както и по-привлекателна, като се разшири значително най-голямото общо пространство в света без контрол по вътрешните граници.
България въведе силно управление на границите с ефикасно наблюдение на границите и системни гранични проверки. Приоритет е борбата с трансграничната престъпност чрез международно полицейско сътрудничество, включително с Европол. Шенгенската информационна система е добре внедрена. България също така доказа, че разполага с необходимите структури, за да осигури зачитането на основните права, като гарантира достъп до международна закрила и спазва принципа на забрана за връщане.
Румъния разполага с висококачествено и стабилно управление на границите, включително наблюдение на границите и систематични гранични проверки, и участва в международното полицейско сътрудничество. Борбата с незаконната миграция и трафика на хора са два приоритета, по които Румъния е активна. Шенгенската информационна система е добре внедрена. Що се отнася до зачитането на основните права, Румъния разполага с ефективни структури за гарантиране на достъп до международна закрила при спазване на принципа на забрана за връщане.
През 2011 г. България и Румъния успешно приключиха процеса на оценка по Шенген. Съветът отчете приключването на процеса на оценка в две отделни свои заключения, но в продължение на повече от 11 години не взе решение за премахване на вътрешните граници. Предвид времето, изминало от 2011 г. насам, както и с оглед на укрепването на взаимното доверие и признаването на развитието на шенгенските правила през този период, през март 2022 г. България и Румъния излязоха със съвместна декларация в Съвета. България и Румъния доброволно поканиха координиран от Комисията екип от експерти, който да проучи прилагането на последните новоъведения в областта на шенгенските правила.
Доброволната мисия за установяване на фактите, която се проведе през октомври 2022 г., потвърди, че България и Румъния не само продължават да прилагат новите правила и инструменти, но и значително са засилили цялостното прилагане на шенгенската архитектура във всичките ѝ измерения. Освен това тези две държави доказаха, че имат отлични резултати по отношение на прилагането на шенгенските правила.
През декември 2021 г. Съветът потвърди, че Хърватия е изпълнила условията, необходими за присъединяване към Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници. Процесът на оценяване се проведе в периода между 2016 г. и 2020 г. Той включваше успешно целево посещение за проверка през 2020 г., за да се провери изпълнението на действията в областта на управлението на външните граници. Хърватия положи значителни усилия, за да гарантира, че контролът на външните граници се извършва в съответствие със задълженията, свързани с основните права. По-специално през юни 2021 г. Хърватия създаде независим механизъм за наблюдение, в рамките на който да се извършва независимо наблюдение във връзка с правата на човека при операции на границите, включващи мигранти и лица, търсещи убежище. В механизма участват пряко заинтересовани страни от Хърватия и той се ръководи от независим консултативен съвет. Хърватия беше първата държава членка, въвела такъв механизъм. На 4 ноември 2022 г. беше подписано ново споразумение за удължаване и укрепване на независимия механизъм за наблюдение. В новото споразумение са отразени изцяло всички препоръки, отправени от консултативния съвет на 27 октомври 2022 г.
Следващи стъпки
Под ръководството на чешкото председателство на 8 декември Съветът по правосъдие и вътрешни работи ще гласува пълноправното участие на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници.
Контекст
Шенгенското пространство е най-голямата зона за свободно пътуване в света, която понастоящем включва 22 участващи държави от ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения), както и 4 асоциирани държави извън ЕС (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн). Ирландия поддържа клауза за неучастие по отношение на премахването на контрола по вътрешните граници.
Държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да преминат редица оценки по Шенген, за да се потвърди дали отговарят напълно на условията, необходими за прилагането на шенгенските правила. След като мисиите за оценка по Шенген потвърдят готовността на държавата членка да се присъедини към пространството без контрол по вътрешните граници, е необходимо единодушно одобрение от всички останали държави членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Европейският парламент също трябва да даде съгласието си.
На 10 ноември 2022 г. Европейският парламент даде положително становище по проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Хърватия. На 18 октомври 2022 г. Европейският парламент прие резолюция, с която прикани Съвета да разреши на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство.
