Днес Европейската комисия прие предложение за адаптиране и допълнително укрепване на съществуващата нормативна уредба на ЕС за управление на банкови кризи и гарантиране на депозитите, с акцент върху средните и по-малките банки. През последните години банковият сектор на ЕС, включващ надеждна рамка за управление на кризи, стана много по-устойчив. Финансовите институции в ЕС са високоликвидни, с добра капитализация и подлежат на строг надзор. Опитът обаче показва, че решенията по отношение на много средни и по-малки банки, изпаднали в затруднение, се взимат извън рамката за преструктуриране. Това понякога означава използване на парите на данъкоплатците, а не на изискуемите вътрешни ресурси на банката или на частни, финансирани от сектора защитни механизми (схеми за гарантиране на депозитите и фондове за преструктуриране).
Днешното предложение ще даде възможност на органите да ръководят — чрез широк набор от инструменти — организираното напускане на пазара на неплатежоспособните банки, независимо от техния размер и бизнес модел. По-специално, то ще улесни използването на финансирани от сектора механизми за защита на вложителите при банкови кризи, например чрез прехвърлянето им от изпаднала в затруднение банка към високоликвидна такава. Подобно използване на защитните механизми трябва единствено да става в допълнение на вътрешния капацитет на банките за поемане на загуби, който остава първата защитна линия.
Като цяло това ще подсили допълнително финансовата стабилност, ще защити данъкоплатците и вложителите и ще подкрепи реалната икономика и нейната конкурентоспособност.
Предложението има следните цели:
*Запазване на финансовата стабилност и защита на парите на данъкоплатците
С предложението се улеснява използването на схеми за гарантиране на депозитите в кризисни ситуации с цел предпазване на вложителите (физически лица, предприятия, публични субекти и др.) от поемане на загуби, когато това е необходимо, за да се избегне разпространението на проблемите към други банки и отрицателните последици за обществото и икономиката. Като разчита на финансирани от сектора механизми за защита (като схеми за гарантиране на депозитите и фондове за преструктуриране), предложението също така защитава по-добре данъкоплатците, чиито средства няма да бъдат използвани за запазването на финансовата стабилност. Схемите за гарантиране на депозитите могат да се използват за тази цел само след като банките са изчерпали вътрешния си капацитет за поемане на загуби и единствено за тези банки, чието преструктуриране вече е било одобрено.
*Предпазване на реалната икономика от последиците от банкова несъстоятелност
Предложените правила ще позволят на органите да използват изцяло многобройните предимства на преструктурирането като ключов компонент на инструментариума за управление на кризи. За разлика от ликвидацията преструктурирането може да бъде по-щадящо за клиентите, тъй като те запазват достъпа до сметките си, например след прехвърлянето им в друга банка. Освен това се съхраняват критичните функции на банката. Това е от полза за икономиката, а в по-широк план и за обществото.
*По-добра защита на вложителите
Защитеният размер от 100,000 евро на вложител и банка, определен в Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите, се запазва за всички вложители в ЕС, отговарящи на съответните изисквания. С днешното предложение обаче допълнително се хармонизират стандартите за защита на вложителите в целия ЕС. Новата рамка разширява защитата на вложителите върху публични субекти (като болници, училища, общини), както и върху парични средства на клиенти, депозирани под формата на определени видове фондове при инвестиционни дружества, платежни институции или институции за електронни пари. Предложението включва допълнителни мерки за хармонизиране на защитата на временните салда по банкови сметки, надвишаващи 100,000 евро, свързани с конкретни житейски обстоятелства (като например наследяване или застрахователни обезщетения).
Следващи стъпки
На следващия етап предстои обсъждане на законодателния пакет от Европейския парламент и Съвета.
Контекст
В изявлението си от 16 юни 2022 г. Еврогрупата отбеляза, че банковият съюз все още не е завършен, и постигна съгласие, че като незабавна следваща стъпка работата по банковия съюз следва да се съсредоточи върху укрепването на нормативната уредба за управление на кризи и гарантиране на депозитите с цел приключване на законодателната работа в рамките на настоящия институционален цикъл. Други важни проекти, като например изграждането на третия оставащ стълб на банковия съюз — Европейската схема за застраховане на депозитите (ЕСЗД), и постигането на допълнителен напредък по отношение на пазарната интеграция, ще бъдат преразгледани впоследствие, след реформата на рамката за управление на банкови кризи и гарантиране на депозитите.
В последния си доклад относно банковия съюз Европейският парламент също така изрази подкрепа за необходимостта от преразглеждане на нормативната уредба за управление на кризи и гарантиране на депозитите с цел подобряване на нейното функциониране и предвидимост при управлението на несъстоятелността на банки.
