Тази седмица публикуваме още едно ценно мнение, отнасящо се до тежестта на регулаторната рамка в областта на търговията с финансови инструменти и баланса с реалната търговска дейност. Това е и темата и на най-новия доклад Цената на съответствието (Cost of Compliance) на Европейската Комисия и CEPS, интересно четиво за всички, занимаващи сe със съответствие (compliance) и управление на риска в сферата на капиталовите пазари.
За баланса между покриване на всички законови изисквания и реалната търговска дейност
автор: д-р Пламен Иванов
През последните три години наблюдаваме принципно нова нормативна среда в областта на търговията с финансови инструменти. Промени продиктувани и насочени в посока защита на инвеститорите, търговците на дребно, ритейл клиентите. Това наложи много промени вътре във всяка финансова институция. Промени в начина на предлагане, категоризация, ценообразуване и изобщо предлагане на достъп и услугата за търговия. Най-сериозното отражение от промените е при инвестиционните посредници. Първоначалната реакция беше, че свръхрегулацията ще доведе до излизане от пазара на по-малки брокери, както и сериозен отлив на клиенти от бизнеса изобщо или пренасочването им към нелицензирани посредници или територии с не толкова тежка регулация. Първото все още не е факт, докато второто, отлив на клиентите, е дори по-силно и от очакваното.
Кардиналните промени в нормативната база от 2018 година насам рефлектират директно върху представянето на посредничството и върху доходността на модела им. Бюрократичната тежест, която се увеличи неколкократно, се отразява директно върху крайните клиенти – това прави самия бизнес модел непривлекателен и с неясно бъдеще.. Факт е, че ангажиментът по системи за осчетоводяване, репортинг и законово съответствие, разходите за тяхното обслужване и поддръжка, което е и съчетано с ангажименти в обучение на квалифициран персонал с непрекъсната адаптация; е с пъти по-голям от реалните изпълнители на услугите: търговци, платформи, портфейли, реклама и привличане на нови средства. Загубен е баланса между нормативните и режийни разходи спрямо възможносите за доходност на бизнеса. Добрата страна на тези промени е, че не са засягат единствено България, което би убило българските посредници. Промените в практиката са еднакви за цяла Европа, независимо от конкретния регулаторен режим. Административните изисквания се отразяват на оборотите и броя нови клиенти, на добрите финансови резултати познати през последните години, като все още оборотните капитали в този род услуги са огромни, несравними с който и да е икономически сектор, но докога. Регулаторните промени ще продължат, като основната им посока ще бъдат в защита на инвеститорите и иновациите в зелени инвестиции, съгласно заявените редакции на регламентите в 2020 година. Някои промени ще доведат неминуемо до затваряне и невъзможност за съществуване на посредници, специализирани в точно определени области. След като тове е оперативната среда за съществуване, става много силен дисбаланса в прилагането на тази рамка към нелицензирани играчи, и в свободното процъфтяване в българската действителност на измамните схеми, „сиви“ посредници, неясно движение на финансови потоци. Отново се отичта загуба на баланса от правоохранителните органи, което носи допълнителна неконкурентна среда за посредниците у нас.
Основно регулациите засягат отчитането на всяка разрешена по лиценз дейност. Воденето на дневници за всяка сделка, документирането на всяка комуникация с клиент, дори и само с потенциален клиент, регулярно подаване на счетоводна информация за движения на средства към регулаторите – това са само част от ежедневната грижа за спазването им. Промени в процеса на работа наложи имплементирането на законово изискуемата защита на лични данни. Събирането на информация, представянето ѝ пред инвеститори и коректното посочване на рисковете са елементи, подлежащи на проверка от оторизирани органи, както и огромни санкции при наличие на нарушения. Последваха промени в ЗМИП, които рефлектираха също много силно върху процеса за намиране на клиент и сключване на договор за посредничество. С тази намеса в капиталовите пазари регулаторните органи поставят рамка за дейностите, която рамка се стеснява с времето и посредниците ще следва да адаптират и функционират в изцяло прозрачна среда. В същото време броят, вида инструменти, марж на доходност и пазари не се увеличава. При запазена възможност за доходност се оскъпява самото ежедневно същестуване в свръхрегулация.
Ролята на посредника в националната икономиката е специфична, влияе индиректно на много отрасли. Освен като работодател на високо платени и високо квалифицирани кадри, сред които се наблюдава изключително малко текучество, посредниците са и икономическа единица, която плаща високи лицензионни такси, данъци, осигуровки и други към националния бюджет. Допълнително дава възможност и реализация на различни субпродукти и аутсорсинг услуги – счетоводство, ИТ, адвокати, реклама, маркетингови изследвания, статистически анализи, обучения и квалификации. Тези допълнителни услуги са с търговски обороти неколкократно по-високи от производствения сектор например. Инвестиционните услуги са привлекателен инструмент не само за физически лица, а и за институционални играчи – търсещи диверсификация на риска или допълнителна доходност различна от основната им дейност. Нормалният процес на засилващ се интерес и до увеличаване на финансови обороти, нови капиталовложения и допълнителна сила в задвижването на икономиката обаче е стопирана и спъната от свръхрегулация. Бюрократичната тежест и покриването на документални изисквания са огромна спънка пред навлизане на пазара на нови инвеститори. Правилното прилагане на регулациите, ясната отчетност и стриктно спазване на европейските и международните изисквания, ще направи средата за инвестиции и търговия с финансови инструменти изцяло прозрачна, но единствено с баланс между административна тежест и насърчаване на инвестирането. Промените само от едната страна са понякога пречка за самото същестуване на по-малките финансови институции в тяхната невъзможност да покриват всички изисквания. Балансът е загубен в преследване на максимално покритие на хипотези и бюрократични неприложими изисквания. В момента с представената национална оценка за риска за изпиране на пари е следващата стъпка в увеличаващата се регулация в принципно правилна посока за защита – но отново в едната страна на банланса.
Свръхрегулацията, например за банките по отношение на категоризация на риска, правят по лесно решението да откажат цяла категория институционални клиенти, вместо да извършват редица проверки. Увеличаването на изискванията по отношение на проверките, обработка и съхранение на данни, документацията за извършване на задълбочена проверка направи практически невъзможно откриването на банкови сметки и сегрегирани сметки за клиенти на инвестиционни посредници занимаващи се с форекс търговия и търговия с договори за разлика. Въпреки сериозните завишени такси за обслужване, многоброините операции и добър финансов резултат за банките, свръхрегулацията налага решението за отказ от съвместна работа. Оттова губят всички : банката, посредниците и ритейл клиента, които иска да стартира свое лично инвестиционно портфолио.
След като процесът по въвеждане, експлоатация и резултати от регулацията бъдат отчетени трябва да се помисли на европейско ниво за другата страна на баланса – насърчаване на инвестиции, зелени иновации, диверсификации на капитали. Никоя икономика по света, дори и най-добре регулираната, няма нужда от „спящи“ капитали. Балансът трябва да бъде възстановен на принципно ново равнище.
**************
Д-р Пламен Иванов е специалист в областта на управлението на инвестиции и финансовата сигурност с дългогодишен практически опит, придобит в областта на финансовите услуги и инвестиционното посредничество. От 2017 г. е директор на Юропиън Брокеридж Хаус, лицензиран инвестиционен посредник, член на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП). Управлява мултинационален екип, разположен в няколко държави, като създава и въвежда политики и стандарти в управлението на успешен доходен инвестиционен бизнес. Автор на статии и публикации в областта на корпоративната и финансовата сигурност , както и преподавател във ВУЗФ по „Организационна култура“ и „Развитие на организацията“.
