Днес излязоха данните от годишния Индекс против прането на пари на Базелския институт – независима неправителствена организация в обществена полза в сферата на превенцията на корупция и корпоративно управление. Методологията, използвана от Института, е базирана на публично достъпни данни за прозрачносттта на властите и бизнеса, финансовата сигурност, законността и други. Използвани са източници като Работната група за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), Трансперънси интернешънъл, Световната банка и Световния икономичеки форум.
На глобално ниво рисковете от пране на пари остават високи. При оценяване от 1-10 от нисък към висок риск, средната оценка за 2020 г. е 5.22 в сравнение с 5.39 през 2019 г. Въпреки, че драстични промени не се очакваха поради краткия времеви период, 35 държави всъщност са направили крачка назад, а само 6 от тях отбелязват напредък с повече от една точка. На дъното на класацията се намират Афганистан, Хаити, Мианмар, Лаос, Мозамбик и Кайманови острови.
В другия край на спектъра са държави като Естония, Андора, Финландия, както и България. Трява са се отбележи, че оценката на България не е базирана според най-актуалните параметри, тъй като страната ни не е преминавала от 2013 г. през оценителен доклад от Комитета Монивал за съответствие със стандарта на FATF по прилагане на мерките за превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
За Европа резултатите показват, че въпреки цялостната ниска рискова оценка в региона, той продължава да страда от дефицит на ефективно прилагани системи и слаб надзор. Сред проблемните области е още прозрачността, която поставя Швейцария, Люксембург, Нидерландия и Великобритания в по-високосорисковите държави. Към тях се присъединяват и Белгия, Кипър и Малта. Показателни са случаите на наскоро наложени глоби и скандали – Commerzbank и Wirecard, в традиционно смятаните за нискорискови страни Великобритания и Германия.
Тази година Индексът на Базелския институт ясно показва тенденция към засилено внимание към ефективността на системите на практика, а не съществуването им с цел отмятане на задълженията. Базелският индекс поставя два пъти повече тежест именно върху ефективността на системите и процесите, отколкото на техническите комплайънс стандарти.
Източник: Basel Institute on Governance
