Автор: Николай Стоянов
Правила и процедури, изграждащи антикорупционната програма
Всеки един елемент от една работеща антикорупционна програма има за цел да създаде координирано противодействие срещу всяка корупционна практика или неетично поведение. Това са правила и процедури, които митигират риска както от вътрешни, така и от външни измами. За тяхното правилното имплементиране са отговорни втората (службите по нормативно съответствие) и третата линия на контрол (службите за вътрешен одит).[1]
На първо място следва да се постави Кодекса за поведение за служители, който е и регулаторно заложен с Наредба № 10 на БНБ – чл. 4, ал. 1, т. 10. Такъв тип кодекси трябва да са отправна точка, когато банковият служител не е сигурен как да постъпи. В документа задължително е уреден пътя, по който служителят може да получи ясни насоки – сезирайки прекия си ръководител или службата по нормативно съответствие. Същевременно, макар и преобладаващ с етични принципи, той е скрепен със санкцията „прекратяване на трудовото правоотношение“ поради нарушение на трудовата дисциплина/вътрешните правила на работодателя.[2]
Политиката на банковата институция за подаръци, развлечения и дарения е също задължителен реквизит за всяка банка въз основа на Насоки (ЕС) 2015/855 на Европейската централна банка от 12 март 2015 г. Този тип политика следва да дава ясни дефиниции за подаръци, развлечения, т.нар. улесняващи плащания, подкуп, конфликт на интереси и др. Процедурата трябва да прокарва ясна разграничителна линия между подаръците, направени в нормалния бизнес контекст и етикет, както и неприемливите такива, които биха изложили дадената банка на репутационен и регулаторен риск, ако този факт би станал публично достояние. Нужно е да се постави и осезаем акцент върху контактите с държавни служители, при които рискът от неправомерно влияние е по-висок.
Не бива да забравяме и насоките, целящи да предотвратят конфликтите на интереси. Всеки служител, независимо от неговата позиция в йерархията, е длъжен да обявява всички обстоятелства, които биха могли да представляват потенциален конфликт на интереси. Това са както дейности, пряко обвързани с банковото дело или работата на лицето, така и роднински връзки, опериране с европейски/публични средства извън професионалните задължения, предоставянето на консултантски услуги и други, релевантни за организацията и длъжността на служителя хипотези.
Правилата за защита на служителите, които подават сигнали за порочни практики са много важна предпоставка за прозрачност в комуникацията между редовите служители и ръководните кадри. Самият процес стана по-популярен като „whistleblowing“ (от англ. ез. – в превод „да надуеш свирката“) – евфемизъм за докладване на нередности или съмнение за такива. Известни случаи през последните години бяха този на Едуард Сноудън[3], който разкрива уличаващи факти, свързани с модела на наблюдение на граждани в САЩ, както и случая от есента на 2021 г. със служителя на „Facebook“ – Франсис Хауген, която изнася информация за това как глобалната социална мрежа съзнателно си затваря очите в задължението си да модерира речта на омразата и подтикването към въоръжена саморазправа с различни органи на реда по света.[4] През 2019 г. бе приета и Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза със срок за транспониране за държавите членки до декември 2021 г. Този срок не бе възможно да бъде спазен от българския парламент поради доскорошната политическа нестабилност в страната. Все още несъстоялата се имплентация на местно ниво не означава, че банките, както и всички други юридически лица с повече от 50 служители,[5] не следва да възприемат адекватни и прозрачни процедури за докладване на нередности. Задължителен реквизит е и осигуряването на пълна анонимност[6] на докладчика, ако такава е поискана, както и ясно разграничение на отговорностите по разследването (потвърждаване или оборване на твърденията) и спазването на посочения в директивата срок от три месеца[7] за приключване на казуса.
Правилата относно идентификация и приемане на клиенти[8] са следващата стъпка в регулаторната мозайка. Бъдещият посредник или партньор следва да премине през задълбочен анализ относно неговата стопанска или професионална дейност. През сходна проверка задължително преминава и действителния собственик на компанията. Тук отново опираме до гореспоменатите сектори, свързвани с по-висок риск от корупция. Същевременно следва да се провери репутацията на лицето в медийната сфера – всякакво наличие на негативна информация, включително относно обвинения в престъпна дейност или подозрения в такава, трябва да алармира банковите служители и да препратят казуса към висшестоящото ръководство, което може да прецени дали даденото правоотношение следва да бъде сключено. Освен обичайните документи, удостоверяващи самоличността и представителната власт, провереното лице обезателно осигурява доказателства, сочещи към достатъчна прозрачност на структурата му на собственост. Ако тя е неоснователно заплетена, предоставят се причини от законов или бизнес характер, които да разсеят съмненията за корупционни практики. Същото важи и при промените в структурата на собственост и контрол.[9] Ако клиентът е с друго гражданство или юридическото лице е с търговска регистрация в държава, различна от Република България, отчита се принадлежността на дадената държава към местни или международни ограничителни списъци. Определя се репутацията на лицето/институцията и качеството на извършвания по отношение на същата институционален надзор. Прави се обстоятелствена проверка дали е била обект на разследвания или лица на управленски длъжности са били част от такива. Анализира се и дали са налагани административни/административнонаказателни мерки от компетентните органи. Съвместно с това се прави и преглед на наличните информационни източници[10] – дали определената държава и в частност нейната банкова система разполагат с ефективни системи за превенция и противодействие на противоречащи на закона дейности като изпирането на пари, укриването на данъци и финансирането на терористични дейности. Следва да се има предвид, че при ембарго ограничения, когато е налице финансово или търговско ембарго, наложено от национални или международни разпоредби, лицето няма как да влезе в правоотношение с банковата институция.[11]
Същината на антикорупционната програма – комплексните проверки
До голяма степен предишният раздел отдели внимание на конкретни политики и дейности, които следва да бъдат прилагани при индивидуални проверки. Същината на антикорупционната програма обаче е да осигури по-общо комплексно проучване, което да предотвратява всякакви корупционни практики и да защити банковата институция/финансовата организация от този риск. Предвид и ограничения ресурс, с който една банка/финансова организация може да разполага за извършването на проверки от такъв тип, следва да се възприеме пропорционален, основан на риска, подход. За тази цел е необходимо да се прецени в кои области ще се прилага задълбочената комплексна проверка (рискови държави и сектори, посочени от кредитната институция) и в кои няма нужда да се извършва задълбочена такава.
След дефинирине на обхвата е задължително да се оцени и начина, по който самата проверка ще бъде реализирана. Освен идентификация и верификация, банките са длъжни да осъществяват проверки в „World-check“,[12] да изискват попълнени „Wolfsberg“[13] въпросници, прегледи на одиторски доклади, финансови отчети и ясно изработена, включена в договора антикорупционна клауза. Квинтенсенцията на такава клауза[14] е да води до възможност за едностранно прекратяване на отношенията между съдоговорителите, ако има опасения за недобросъвестни действия, нарушаващи правилата, които изграждат антикорупционната програма на дадената банка или действащото законодателство. В самата клауза следва да са посочени запознаването на контрагента с тези процедури и засвидетелстване на намерението, че ако бъдат нарушени, това ще доведе до прекратяване на договора. Също така е редно да бъде уредено и задължението, ако една от двете страни има основателно съмнение за извършването на данъчни измами, схеми за пране на пари или каквото и да е друго престъпление в нейната организация, тя да е длъжна да уведоми незабавно за това другата страна по договора.
Възприет международен стандарт е в случаите, когато бизнес партньорът се намира в държава с индекс 50 или по-висок индекс, съгласно скалата на организацията „Прозрачност без граници“,[15] правоотношението да се смята за нисък корупционен риск. В такава хипотеза не би следвало да има нужда от допълнителна комплексна проверка, освен ако експертите не смятат, че е необходима. Но ако юридическото лице се намира в държава с индекс под 50, сделката ще се смята за високо рискова от корупционна гледна точка.[16] В такива случаи дадената банка следва да изисква предоставянето на доказателства и процедури, че бизнес партньорът противодейства на всякакви корупционни практики. Задължително се предоставя за попълване и въпросника “Wolfsberg”. Сходна е и хипотезата, в която кредитната институция възнамерява да инвестира средства. Един инвестиционен анализ ще включва, освен пазарната логика, социалните и екологични аспекти на такова начинание – т.нар. „социално отговорни инвестиции“. Анализ от този тип съдържа установяването на определен тип факти като например: фигурира ли лицето в т.нар. „черни списъци“, защото е участник в корупционни действия, има ли нарушаване на основни човешки права в неговата дейност, засечено ли е наличие на сделки за производство и продажба на забранени оръжия и субстанци, както и дали евентуалният контрагент е нарушител на Глобалния договор на ООН.[17]
Етика и право – репутационен щит за съвременните кредитни институции
Доверието е онзи неписан лиценз, който се предоставя не от нормативно уреден регулатор, а от обикновения клиент и бизнес партньор. В съвременния скоростен информационен поток загубата му може да бъде пагубна за икономическата съдба на цели държави, корпорации и личности. Без тази неформална акредитация нито една банка не би могла да оперира за дълго на финансовите пазари. Според бихейвиористичната школа корупцията поражда още по-големи и по-чести корупционни практики – т.нар. „ефект на доминото“. Често такъв тип поведение бива съпътствано от малки простъпки, провинения и търсения на „врати“ в закона.
Един от големите научни приноси на известния криминолог Доналд Креси е теорията му за „триъгълника на измамата“.[18] Този своеобразен психологически модел на мислене се отнася най-вече до вътрешните измами и се състои от три елемента: натиск, възможност и рационализация. Натискът може да произхожда от финансови проблеми или трудности в работата поради зададени нереалистични цели от ръководството. Възможността се изразява в открита слабост във вътрешен контрол, процедура или система, който пропуск може да бъде използван с цел придобиване на материална облага. Последната страна на триъгълника – рационализацията – е оправдателната причина за предприетото. Тя може да бъде поради недостатъчно добро възнаграждение или друга причина, която да надделява над евентуалността от дисциплинарно прекратяване на трудовото правоотношение и наказателно преследване. Триъгълникът на д-р Креси е полезен за банките, защото им помага да предвидят мотивите и възможностите на вътрешния измамник да извърши даденото деяние. Чрез установяването на по-ефективен вътрешен контрол, банковите организации могат много по-лесно да откриват и предотвратяват измами. Важно е да отбележим, че този път на оправдаване е и сигнал за нравствената деградация на дадения социум. Той е симптом за много по-сериозни проблеми, свързани с моралната тъкан, която изгражда едно общество.
Много преди времето на Медичите и флорентинските банкери с било то здрави или счупени пейки е имало и ще продължава да има опити за нарушаване на правилата на играта, както и методи за възпиране на същите тези опити. Антикорупционната програма е само един от инструментите в тази борба. И тъй като измамниците се стараят винаги да бъдат на върха на вълната в регулациите, технологиите и финансите, организациите следва постоянно да доразвиват и доусъвършенстват тези свои програми, за да постигат ефективни резултати във войната им с трудно изкореняемия корупционен плевел.
………………………………………
За автора: Николай Стоянов е старши правен съветник в Обединена българска банка (ОББ), ОББ Интерлийз, ОББ Факторинг и ОББ Застрахователен брокер с четиригодишен опит в сферата на нормативното съответствие в банково-застрахователната сфера. Заедно с тези задължения той изпълнява и координираща функция като Звено за борба против измамите, бъдейки основна връзка на контакт с белгийската групата KBC в областта на етичността, измамите и корпоративното управление.
През 2015 г. участва в създаването на Етичен кодекс на академичната общност на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, както и като експерт в работна група към Министерството на образованието и науката за изработването на концепция на етични правила и процедури, отразяващи най-новите насоки и препоръки на Европейската комисия в тази област. В резултат на тази дейност са имплементирани промени в Закона за развитие на академичния състав и е създадена Национална комисия по академична етика.
[1] Вж. чл. 15 и 16 от Наредба № 10 на БНБ от 24 април 2019 г. за организацията, управлението и вътрешния контрол в банките;
[2] Вж. чл. 186 и 187 от Кодекса на труда;
[3] Вж. Greenwald, Glenn, MacAskill, Ewen and Poitras, Laura,„ Edward Snowden: the whistleblower behind the NSA surveillance revelations“, публ. на 11.06.2013 г. във в-к „The Guardian“;
[4] Вж. Clayton, James, „Frances Haugen: Facebook whistleblower reveals identity“ , публ. на 04.10.2021 г. в „BBC News“;
[5] Вж. чл. 48 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза;
[6] Вж. чл. 30 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза;
[7] Вж. чл. 58 от Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза;
[8] Вж. законово задължение, произтичащо от чл. 98 от Закон за мерките против изпирането на пари (ЗМИП) и чл. 60 от Правилника за прилагане на ЗМИП;
[9] Вж. „Wolfsberg ABC Guidance“, стр.8, публ. през 2017;
[10] Вж. P. Loughman, Brian, A. Sibery, Richard, „Bribery and Corruption: Navigating the Global Risks“, стр. 94, публ. през 2011;
[11] Вж. De Leon Sotelo,Tomas, „How Can Financial Institutions Effectively Comply With Sanctions Programs?“, публ. на 14.05.2018 в „BankObserver“;
[12] Бел. авт.: „World-Check“ е база данни с политически изявени лица (PEPs) и организации с повишен риск от различно естество. Използвана е по целия свят за идентифициране и митигиране на финансови, регулаторни и репутационни рискове;
[13] Бел. авт.: Групата “Wolfsberg” e асоциация от единадесет световни банки, които са създали образец на въпросник за борба с изпирането на пари. Той има за цел да предостави стандартизиран преглед на политиките и практиките във връзка с превенцията от измами и изпиране на пари на дадената финансова институция;
[14] Вж. „Wolfsberg ABC Guidance“, стр.8, публ. през 2017;
[15] Вж. доклад на „Transparency International“, „Corruption Perceptions Index 2020 report“, стр.6, публ. през 2021 г.;
[16] Пак там;
[17] Бел. авт.: Глобалният договор на ООН е доброволна инициатива за насърчаване на бизнеса. Тя цели възприемането на социално отговорни политики и докладването за тяхното изпълнение. Глобалният Договор призовава компаниите да възприемат, подкрепят и приложат в своята сфера на влияние сбор от ценности, разделени в четири основни категории: права на човека, трудови норми, околна среда и антикорупция.
[18] Вж. Abdullahi, R., Mansor, N., “Fraud Triangle Theory and Fraud Diamond Theory. Understanding the Convergent and Divergent For Future Research”, стр. 39, публ. в „International Journal of Academic Research in Accounting, Finance and Management Sciences“, Oct. 2015;
