Европейският съюз е изправен пред риск от по-нататъшно ограничаване на доставките на газ от Русия поради използването от страна на Кремъл на износа на газ като оръжие, като почти половината от нашите държави членки вече са засегнати от намалени доставки. Предприемането на действия сега може да намали както риска, така и разходите за Европа, в случай на по-нататъшно ограничаване или пълно спиране на доставките, като се укрепи европейската енергийна устойчивост. Ето защо днес Комисията предлага нов законодателен инструмент и европейски план за намаляване на търсенето на газ, за да се намали потреблението на газ в Европа с 15 % до следващата пролет. Всички потребители, публични администрации, домакинства, собственици на обществени сгради, доставчици на електроенергия и отрасли могат и следва да предприемат мерки за икономии на газ. Комисията също така ще ускори работата по диверсификацията на доставките, включително съвместно закупуване на газ, за да се укрепи възможността ЕС да се снабдява чрез алтернативни доставки на газ. Продължете четенето

На 25 май Европейската комисия обяви предложението си да добави нарушаването на санкциите на ЕС към списъка на „престъпленията на ЕС“ (Judicial cooperation in criminal matters – Article 83 (ex Article 31 TEU). В подробното предложение се обяснява, че това ще позволи на ЕС да установи общ основен стандарт за престъпленията и наказанията в целия ЕС, което ще улесни наказателното преследване и наказване на нарушенията на санкциите във всички държави членки. Ако държавите-членки се съгласят, Комисията ще представи законодателно предложение.

Предложението беше съгласувано със Съвета и след това представено на Европейския парламент за одобрение на 30 юни, което бе дадено от Парламента на 7 юли. Беше съобщено, че Германия трябва да приеме вътрешно законодателство, преди да може да гласува в подкрепа на предложението, което означава, че окончателното приемане на решението от Съвета няма да се състои до есента.

Продължете четенето

Днес Комисията прие новаторски предложения за възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа — от земеделските земи и моретата до горите и градската среда. Комисията предлага също така да се намалят употребата и рискът от химически пестициди с 50 % до 2030 г. Това са водещите законодателни предложения, които следват стратегията за биологичното разнообразие и стратегията „От фермата до трапезата“ и ще спомогнат за гарантиране на устойчивостта и сигурността на доставките на храни в ЕС и по света. Предложението за законодателен акт за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на срива на екосистемите и за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Възстановяването на влажните зони, реките, горите, пасищата, морските екосистеми, градската среда и видовете, които ги обитават, в ЕС е изключително важна и икономически ефективна инвестиция: по отношение на продоволствената сигурност, устойчивостта спрямо изменението на климата, здравето и благосъстоянието. В същия дух новите правила относно химическите пестициди ще намалят екологичния отпечатък на продоволствената система на ЕС, ще защитят здравето и благосъстоянието на гражданите и селскостопанските работници и ще спомогнат за смекчаване на икономическите загуби, които вече понасяме поради влошаването на здравето на почвите и причинената от пестициди загуба на опрашители.
Продължете четенето

Европейската комисия публикува десетото издание на Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2022 г. — редовен годишен преглед, предоставящ сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в държавите членки. Тазгодишното информационно табло за първи път съдържа данни за отражението на пандемията от COVID-19 върху ефикасността на правосъдните системи, както и по отношение на достъпа до правосъдие за хората с увреждания и със засилено стопанско измерение.

Заместник-председателят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви: „Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието предоставя безценна информация за нашите правосъдни системи и ни помага да се съсредоточим върху най-важното: да гарантираме, че върховенството на закона е защитено в целия Европейски съюз. Фактът, че усещането за независимост на съдебната власт сред широката общественост е намаляло в около половината от държавите членки от миналата година насам, е обезпокоителен и показва, че всички ние трябва да предприемем действия за възстановяване на доверието на обществеността в съдебната система.“ Продължете четенето

В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:

1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).

2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.

3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.

В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.

Продължете четенето

Националният експертен доклад за България по изследователски проект VIRTEU, финансиран от Европейската комисия – OLAF, е вече достъпен онлайн. Този изчерпателен труд, фокусиран върху взаимовръзките между данъчните престъпления и корупцията в България, е изготвен от Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма в Центъра за изследване на демокрацията и VIRTEU водещ експерт за България, в сътрудничество с Даниела Минева, Хуан Дейвид Абела Осорио, и Кристина Цабала.

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов

Всеки един елемент от една работеща антикорупционна програма има за цел да създаде координирано противодействие срещу всяка корупционна практика или неетично поведение. Това са правила и процедури, които митигират риска както от вътрешни, така и от външни измами. За тяхното правилното имплементиране са отговорни втората (службите по нормативно съответствие) и третата линия на контрол (службите за вътрешен одит).[1]

На първо място следва да се постави Кодекса за поведение за служители, който е и регулаторно заложен с Наредба № 10 на БНБ – чл. 4, ал. 1, т. 10. Такъв тип кодекси трябва да са отправна точка, когато банковият служител не е сигурен как да постъпи. В документа задължително е уреден пътя, по който служителят може да получи ясни насоки – сезирайки прекия си ръководител или службата по нормативно съответствие. Същевременно, макар и преобладаващ с етични принципи, той е скрепен със санкцията „прекратяване на трудовото правоотношение“ поради нарушение на трудовата дисциплина/вътрешните правила на работодателя.[2]

Продължете четенето

Автор: Николай Стоянов, I част 

В съвременното българско общество етиката, деонтологията[1] и конфликта на интереси са подценявани поради социокултурните особености на постсоциалистическия преход и обвързаната с това коренна промяна в ценностната ни система. Същевременно с идеологическия си избор да стане от част от Европейския съюз, Република България следва да спазва определени норми, целящи създаването на етична рамка и предотвратяването на корупционни практики. Постепенно тези нововъведения ще бъдат прокарани във всички важни области на икономиката и науката. За пример може да се дадат измененията в Закона за развитие на академичния състав[2] (ЗРАС) през 2019 г., с които бе създадена Комисия по академична етика към Министерството на образованието и науката. Това на свой ред изискваше такива комисии да започнат работа във всяка една научна организация. Последствията и сътресенията от тези малки на пръв поглед стъпки се усещат включително и в политическото пространство.

В еврозоната, към която българската държава се стреми, има ясни насоки[3] от Европейската централна банка за установяването на етична рамка във всяка една кредитна институция. Такъв пакет от вътрешни правила следва да включва: обща забрана за злоупотреба с вътрешна информация, правила относно избягването на конфликт на интереси, правила относно приемането на подаръци и актове на гостоприемство и др.[4] Заедно те оформят своеобразен щит за всяка една банка/финансова организация, който гарантира доверие, честност и висока степен на интегритет към своите партньори и клиенти. От друга страна, тези вътрешни правила, когато се прилагат напълно, могат да спестят много излишни главоболия на кредитните институции, както и техните регулатори.

Продължете четенето