В последните години се наблюдават опити за стабилизиране на пазара и налагане на стандарт в предоставянето на услуги в сферата на дигиталните плащания, електронните портфейли, онлайн банкирането. Тези промени са продиктувани предимно от няколко фактора:
1. Засилен външен контрол от страна на Европейската Комисия към разширяване обхвата на регулациите (включване на нови предикатни престъпления в съставите на изпирането на пари – 6th AML Directive), намаляване на максималния размер на сумите за някои услуги (10 000 евро за разплащания в брой, лимити на предплатените карти – 4th AML Directive), затягане на контрола върху плащанията с криптовалути и създаване на регистри с крипто компаниите, както и опити да се разширят задълженията на засегнатите участници чрез въвеждане на по-комплексни проверки за различни категории техни клиенти – 5th AML Directive (политически значимите лица, т.нар. PEP).
2. Изисквания за формирането на отдели по вътрешен одит, които да следят за надлежното изпълняване не всички функции в компаниите, както и периодични независими външни одити, които да адресират открити пропуски във функционирането на вътрешните правила и процедури, които са възприети от финансовите институции.
3. Натиск от страна на крайните консуматори, които искат парите и сигурността им да бъдат защитени по-добре. Това включи многофакторната автентикация както за използване на услугата, така и за финализиране на плащанията. Наемане на денонощни екипи, които да приемат сигнали и да следят за евентуални нарушения и измами. Имплементиране на външен софтуер, който да извършва мониторинг и да блокира плащания, които отговарят на определени критерии при необходимост.
В борбата за пазарен дял, добрата репутация също играе основна роля. За постигане на тази репутация са важни доволните крайни клиенти, а те са пряко зависими от приобщаването на по-горе упоменатите мерки за сигурност.
Комбинацията от всички тези промени спомага за изграждането както на сигурност на пазара, така и една култура на работа сред компаниите и специалистите в сферата на нормативното съответствие и управлението на риска. Налагането на тази култура обаче обикновено се явява големият препъникамък на пътя на светлото бъдеще на сектора. Ако всичко работи както трябва – измамите и прането на пари бъдат идентифицирани и спрени, виновните бъдат наказани, ощетените бъдат възмездени – то най-вероятно ще изживяваме мечтата на Маркс.
Растежът на компанията, печалбата и налагането на името са движещата сила за създаването на повечето бизнес модели. От организациите с нестопанска цел през търговските дружества и дори инфлуенсърите. Всички се опитват да наложат идеите, продуктите и ценностите си основно чрез маркетингови стратегии. В отделните случаи наименованията са различни, но подходът е един и същ – повече разпознаваемост, повече териториално покритие, по-лесни за асимилиране от крайния консуматор идеи и услуги, занижени изисквания за да бъдеш част от организацията. В съвремието ни това включва две измерения – като краен ползвател си едновременно цел и средство. На този принцип се изграждат религии, политически партии, търговски вериги и прочие. Доколкото при политическите партии и религиите механизмът за въздействие е по-скоро морален и целевата група са хора, които търсят идейна принадлежност, то при търговските дружества изгодата се измерва финансово. Как ще се подобри животът ми, ако бъда клиент на дадена компания? Получаване на улеснен достъп, предимно или изцяло мобилна функционалност, по-ниски такси, получаване на бонус при довеждане на нови клиенти. Чрез този маркетингов подход много компании изведнъж попадат във водовъртеж от плеяда новорегистрирани клиенти, много от които се регистрират дори по повече от веднъж. В този случаи компаниите се нуждаят от ясен и конкретен начин за идентифициране и индивидуализиране на всяка една регистрация и автоматично блокиране на всеки следващ опит. Ползването на минимално количество данни за удостоверяване на клиента, впоследствие открива множество процепи за злоупотреби, продаване или кражба на самоличност.
Тук на преден план изскача нуждата от специалист в сферата на регламентацията по отношение защитата на личните данни. В момента на „раждането си“ много компании и в частност финансови институции поставят тази задача наред с привидно подобни на нея отговорности върху плещите на един човек – главният съветник по нормативно съответствие. Твърде често в самото начало това е функция, която съдържа в себе си длъжностите на Chief Compliance Officer, Chief Financial Officer, Money Laundering Reporting Officer, Data Protection Officer, административен ръководител на оперативен екип и други. Както споменах по-горе – привидно свързани длъжности, но отделни вселени сами по себе си. При една светкавична експанзия, този един служител няма как да бъде в състояние да обнови и адаптира всички вътрешни процеси и процедури така че да обезпечи възможните рискове. Много често екипите по нормативно съответствие остават в минимален състав чак до момент, в който вече компанията е в полезрението на контролния орган и бива назначен външен одит или има изтичане на информация, която свързва фирмата с финансов скандал. Тогава започва голямото наемане на нови служители, преработването на процедури и инвестирането в продуктови функционалности, които да улеснят работата на отделите по сигурността. Това е порочна практика, която по всичко изглежда, че няма да стихне в близко бъдеще. Начинът за финансиране на нови компании – било то самостоятелно или чрез набиране на капитал от инвеститори, е сред основните проблеми. Още в самото зараждане на идеята да се създаде нов продукт всички искат и очакват бърза и многократна възвръщаемост. Много хора дават още повече обещания, чието сбъдване зависи от леко „притваряне на очите“ за някои пазари, услуги, клиенти и рискове. Тук мнението ми може би започва да звучи като граничещо с антикапиталистическо. Затова ще заявя, че според мен капитализмът и свободният пазар са здравословни и нужни за икономическото развитие и просперитет, но за тази цел конкуренцията трябва да бъде здравословна – не просто по-евтино и по-достъпно, но и по-качествено и сигурно. Компаниите, които предоставят финансови услуги са отговорни за това каква е целевата им клиентска група. В частност отговорните лица са служителите в отделите по нормативно съответствие и обезпечаване на риска и тяхната способност да убедят управленското тяло (групово или самостоятелно) защо са ценни и каква е културата, която трябва да се насърчава.
Живеем в период на непрестанна инфлация и жестока конкуренция. Всички участници на пазара имат нужда от повече клиенти. В това число са и финансовите институции, което ги кара да намалят входящите критерии за регистриране и ползване на услугите. Разширява се пазарната дейност и рисковият апетит като се включват сектори, които обикновено се класифицират като високорискови и трудни за обезпечаване (казина; фармацевтичната индустрия; обслужване на пазари с ниски резултати в мерките за превенция на финансови престъпления – голяма част от африканските страни, кеш интензивни пазари и др.). В същото време, за да са достъпни услугите, цената им трябва да се снижава или поддържа достатъчно ниска за стандарта на пазарите, които вече са „покорени“. Това води до конфликт на интереси, защото с ниски цени на услугите, трябва да се намалят разходите. Намаляването на заплатите не е алтернатива, защото инфлацията действа и върху самите служители на компаниите. Тогава се преразпределят вътрешните бюджети – потоците с пари се пренасочват към екипите, които могат да доведат то бърза печалба – маркетинг и продажби, а някои екипи остават метафорично казано – в миналия век.
С напредъка на технологиите, разпространението на информационния поток и разместването на доходоносните пазари се развиват и нови начини за преодоляване на защитните механизми. Всяка система за сигурност е предпоследната създадена такава, защото винаги има начин да бъде прескочена и едва тогава, да бъде подобрена. Нови възможности за печалба от сектори, които все още не са забранени, но витаят в т.нар. сив сектор. Някой все пак трябва да го обслужва, докато не бъде официално заклеймен или бъде обявен за легитимен.
Изводът е, че може би живеем в свят, в който никой няма интерес финансовите престъпления и измами да изчезнат, защото бързата печалба винаги ще бъде предпочитана. Докато има хора, които поради борбата си за оцеляване не виждат по-далеч от утрешния ден и възможност да преживеят още малко, статуквото няма да се промени. Поради недостатъчно образование или угнетеност, те не осъзнават, че по този начин вредят на себе си, на системата, която обвиняват и на бъдещето на децата си. Съучастници в собственото си ощетяване. Тези, които печелят най-много – извършителите на изначалната престъпна дейност – се разделят с пренебрежимо количество от печалбата си, за да задвижват апарата на „пералнята“ с пари от продажба на наркотици, оръжие, данъчни измами и т.н. А компаниите, които волно или „неволно“ затварят очите си за тези дейности печелят от броя клиенти, пазарното си покритие, разпознаваемостта на марката и глобалното си разрастване.
Тъй като повсеместната съпричастност, усещане за принадлежност и емпатия са морални и философски категории, близки до утопичното, имаме нуждата от отделите по съответствие и обезпечаване на риска като изкуствена съвест, която не трябва да опитваме да приспим, независимо от цената, защото наред със засаждането на дървета, намаляване на CO2 емисиите, безрезервната инклузивност и увеличаването на печалбите, всички ние сме отговорни и за спестяванията и сигурността на хората, които ни се доверяват с трудно спечелените си спестявания.
С няколко думи – няма да има нужда от системата, ако системата работеше както трябва. Има много цитати, които могат да подкрепят изказаното дотук, но един е останал твърде силно запечатан в съзнанието ми, затова ще завърша с него:
„If you want justice, go to a whorehouse. If you wanna get f***ed, go to court.“ – Martin (Richard Gere), Primal Fear (1996)
Стефан Хубенов
Senior AML Analyst (AFC) – Quality Assurance at Solarisbank AG
От автора за автора:
През 2008г бях приет в СУ „Св Климент Охридски“ в специалност Право. Завърших след пауза, по време на която бях в Австралия. Там преминах курс по Бизнес мениджмънт в Bridge Business College, Сидни със съответната диплома. След завръщането си се дипломирах от СУ. През 2017г записах втора магистратура – Противодействие на престъпността и тероризма с специализация Психология на криминалното поведение в Нов Български Университет.
От 2017г работя в сферата на нормативното съответсвие, превенция на финансови измами и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм в няколко финансови институции, както и онлайн казино.
От октомври 2021 работя като старши анализатор по нормативно съответствие с фокус върху контролната функция и гарантиране на съответстието в Solarisbank AG, Берлин.
Интересите ми са по-скоро насочени върху поведението на субектите, извършващи финансови престъпления, профилирането им, анализиране на обем информация и изграждане на модели, човешките и морални аспекти в противодействието на престъпността.
