Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗИД ЗППЦК) предвижда въвеждане в националното законодателство на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2020/1503, който цели установяване на еднакви, пропорционални и пряко приложими изисквания за предоставянето на услуги за колективно финансиране по отношение на организацията, лицензирането и надзора върху доставчиците на услуги за колективно финансиране, изисквания към дейността на платформите за колективно финансиране, както и изисквания, свързани с прозрачността и рекламните съобщения във връзка с предоставянето на услуги за колективно финансиране в ЕС. Принципът е закрила на инвеститора и запазване интегритета на финансовите пазари. В широк смисъл Регламентът е част от регулациите, целящи премахване на нелоялни или противозаконни практики в сферата на crowdfunding.
Колективното финансиране се разглежда като форма на алтернативно финансиране за стартиращите предприятия и за малките и средните предприятия, които обикновено разчитат на малки по размер инвестиции. Такова финансиране може да бъде под формата на заеми или чрез придобиване на прехвърлими ценни книжа или на други допустими инструменти, за целите на колективното финансиране.
С регламента се уреждат две основни форми на колективно инвестиране посредством срещането на интересите на създателите на проекти и на инвеститорите чрез използването на платформа за колективно финансиране за:
- улесняване на отпускането на заеми и
- пласиране без твърд ангажимент на прехвърлими ценни книжа и на допустими инструменти за целите на колективно финансиране.
Проектът за изменение и допълнение на ЗППЦК предлага следното по отношение на crowdfunding:
- Комисията за финансов надзор (КФН) се предлага да бъде определена за единен компетентен орган по лицензирането и надзора на доставчици на услуги за колективно финансиране по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2020/1503 вкл. при разширяване на обхвата на лиценза. Като единствено изключение от това правило, предвид факта, че регламентът допуска кредитните институции да могат да получат лиценз за доставчици на услуги за колективно инвестиране, в законопроекта се предлагат целеви изменения в Закона за кредитните институции.
КФН да бъде единно звено за контакт, което да осъществява комуникацията с Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) и компетентните органи на другите държави членки при трансгранично предлагане на услуги от доставчик на услуги за колективно финансиране, включително когато на доставчик е отнет лиценза.
КФН следва да публикува и поддържа на интернет страницата си актуална версия на националните законови, подзаконови и административни разпоредби, които са приложими за маркетинговите съобщения на доставчиците на услуги за колективно финансиране, както и да уведомява ЕОЦКП за тях и за измененията в тях.
КФН има правомощието да прилага принудителни административни мерки, вкл. да упражни правомощията по чл. 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1503.
Предлага заместник-председателят, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ (заместник-председателят) да определя честотата и задълбочеността на оценката на спазването на задълженията им по Регламент (ЕС) 2020/1503 от доставчиците на услуги за колективно финансиране, като за целта може да извършва или да оправомощава длъжностни лица на Комисията да извършват проверки на място.
- За да се постигне ясна систематизация на нормативния акт се създава нов дял четвърти „Колективно финансиране“ с глава тринадесета „Колективно финансиране“, в който се определя реда за лицензиране на доставчиците на услуги за колективно финансиране. В правомощията на Комисията е вземането на решение за издаване на лиценз или за отказ за издаване на лиценз при условията на Регламент (ЕС) 2020/1503 и актовете по прилагането му.
На следващо място, се определят организационните и оперативните изисквания към доставчиците на услуги за колективно финансиране.
Изисква се ефективно и разумно управление. Това включва разделяне на задълженията, непрекъснатост на бизнеса в случай на криза и предотвратяване на конфликти на интереси.
Ръководния орган трябва да установи системи и контроли за оценка на рисковете по посредническите заеми. Доставчикът на услуги за колективно финансиране взема предвид тази оценка при определяне на цената за офертата за групово финансиране.
Due diligence на собствениците на проекти
Преди доставчик на услуги да публикува предложение, собственикът на проекта (като кредитополучател или издател на ценните книжа) трябва да бъде внимателно проучен. Това означава, че доставчикът на услуги за групово финансиране проверява дали собственикът на проекта има криминално досие. Той също така трябва да провери дали собственикът на проекта не се намира в държава с висок риск за изпиране на пари или в държава, класифицирана като несътрудничеща юрисдикция.
Конфликти на интереси
Новото законодателство има за цел да предотврати конфликти на интереси. Следователно доставчиците на услуги за краудфандинг трябва да приемат съответните вътрешни разпоредби и да разкрият естеството и причината за конфликтите на интереси на своя уебсайт.
За да се избегнат конфликти на интереси, се забранява на доставчик на услуги за колективно финансиране да притежава финансов интерес в проектите за групово финансиране, които избират посредничеството на неговата платформа. Собствениците на проекти, притежаващи 20% или повече от акциите или правото на глас на доставчика на услуги, не могат да получат посреднически услуги от същия доставчик. По същия начин членовете на ръководния орган или служителите на доставчика на услуги за краудфъндинг, както и лицата, свързани с акционерите, директорите, висшия мениджмънт не могат да оперират едновременно и като собственици на проекти. Трябва да се разкрие на инвестиционната общност, ако тези лица са допуснати като инвеститори в платформата. Инвестицията на тези лица трябва да се извърши при същите условия като тези, предлагани на другите инвеститори.
Със законопроекта се определя българският език, като език, на който доставчиците на услуги за колективно финансиране следва да предоставят основния информационен документ за инвестицията и маркетинговите си съобщения, в съответствие и с изискването на Регламент (ЕС) 2020/1503 да бъде определен такъв език.
Следва да се отбележи, че основният информационен документ за инвестицията съдържа информация, съществена за вземането от потенциалните инвеститори на информирано решение, вкл. предупреждение, че инвестиционната среда съдържа рискове, които не се покриват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, нито от Фонда за компенсиране на инвеститорите, поради което е предвидено, че той следва да е ясен,разбираем и изготвен на български език.
- За да се гарантира изпълнението на изискванията, установени в Регламент (ЕС) 2020/1503, са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи принудителни административни мерки и административни наказания. С цел да се гарантира, че решенията за тяхното прилагане, респ. налагане, имат възпиращ ефект върху обществеността като цяло, те се публикуват с акт на Комисията
- С цел съобразяване с изискването на чл. 49 от Регламент 2020/1503 държавите членки да адаптират националните си разпоредби и да осигурят прилагането на единен праг от 5 000 000 евро на общо набраните средства за предложенията за колективно финансиране, направени от един създател на проект, със законопроекта се предлага прагът от левовата равностойност за освобождаването от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа, въведен в ЗППЦК да се повиши до левовата равностойност на 5 000 000 евро.
Регламентът предвижда възможността дялове в дружества с ограничена отговорност, учредени съгласно националното право на държави членки, също да могат да се прехвърлят свободно на капиталовите пазари, поради което и те са включени в обхвата на регламента. Това се прави с оглед възможността на инвеститора да „излезе“ от своята инвестиция.
Според действащото българско законодателство (Търговски закон) обаче не се допуска свободно прехвърляне на капиталовия пазар на дялове на дружества с ограничена отговорност, поради което и в законопроекта не е предвидена такава възможност. В такъв случай подобно на немския режим, ще става въпрос за свободно прехвърляне на акции единствено от акционерни дружества.
ЗИД ЗППЦК предлага съответни изменения и допълнения и на Законът за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), Промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, както и Кодекса на труда.
Последното изменение е свързано с режима, създаден от Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (EU Whistleblower Directive). Подаването на жалба, сигнал или съобщение до КФН (external whistleblowing) от служител на доставчик на услуги за колективно финансиранене не е нарушение на трудовата дисциплина чрез злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения, освен в случаите, когато служителят умишлено съобщи невярна информация.
Лицата, работещи по трудово правоотношение, които са подали съобщение за нарушение или срещу които е подадено съобщение за нарушение, имат право на защита срещу дисциплинарно уволнение по реда на чл. 187, ал. 2 от Кодекса на труда.
