Основен проблем в корпоративното управление е как реагират корпорациите при външен натиск от страна на публичната власт да променят поведението си, особено когато това е в разрез с очакването за печалба. Въпросът става извънредно актуален покрай усилията на ЕС да въведе климатичните, социални и управленски фактори (ESG) при вземането на управленски решения от страна на съветите на директорите.
автор: Michel Klompmaker
„Силата на най-големите мултинационални корпорации все още може да бъде коригирана извън заседателната зала. Това е обнадеждаващо и е импулс за по-нататъшно привеждане в съответствие с изискванията за устойчивост”, каза Майкъл ван Уордън от DeComplianceMonitor, който поискахме да коментира неотдавнашното решение на Окръжния съд в Хага по делото срещу Royal Dutch Shell.
Това решение не само привлече вниманието на холандските адвокати и климатични активисти, но и това решение на съда събуди дебати и в чужбина. Най-големите мултинационални компании са подложени на обстрел през последните седмици и тези, които смятат, че корпорацията е създадена, за да защитава интересите само на собствените си акционери, ще бъдат разочаровани. Срещата на Г-7, която се провежда в Лондон, ще даде тласък по отношение на минималното данъчно облагане за международните корпорации и ще ограничи техните „креативни“ данъчни практики. В световен мащаб рискът от значителни щети за репутацията е по-силен от всякога. Поведението на мултинационалните корпорации (и техните директори) ще е под лупа, в случай че няма „разумно“ данъчно облагане, което да бъде оповестено публично. Разбира се, това, което в крайна сметка трябва да се счита за „разумно“, все още не е сигурно и подлежи на дебат.
Във всеки случай присъдата е сигурна. Окръжният съд в Хага нарежда на групата Shell да намали емисиите CO2 до края на 2030 г. до нетни 45% в сравнение с нивата от 2019 г. Производството е заведено от седем фондации и повече от 17 000 индивидуални ищци. Групата Shell със седалище в Хага е един от най-големите производители и доставчици на изкопаеми горива в световен мащаб.
Емисиите CO2 на групата Shell, нейните доставчици и клиенти надхвърлят тези на много държави. Корпорациите трябва да зачитат правата на човека и това е отговорност, отделна от тази на държавите. Shell има произтичащо правно задължение за самата група и по отношение на емисиите CO2. По отношение на своите доставчици и клиенти, Shell е задължена да положи най-добрите усилия да постави изисквания чрез груповата си политика за намаляване на емисиите.
Логическата последица от това решение в световен мащаб е, че мултинационалните корпорации ще могат да бъдат принудени по съдебен ред, ако не могат да докажат достатъчно ясно, че поемат сериозен ангажимент за намаляване на емисиите CO2.
Предстои да видим дали подобни искове могат да намерят правна основа и в други държави на ЕС, особено тези от ЦИЕ.
За ентусиастите – ето връзката към пълното съдебно решение от 26 май 2021 г.
