Най-голямата промяна в борбата с корпоративните матрьошки в САЩ?

Какво бихте направили, ако бяхте корумпирано лице на публична длъжност и търсите начин да изперете пари с криминален произход с минимален риск да бъдете заловени? Бихте създали многопластова структура от дружества фантоми, които да функционират като руски матрьошки. Дружеството съществува само на хартия, не извършва реална търговска дейност, няма служители, няма офис. То е фирма фантом – подобие на легитимен бизнес, което е регистрирано като правна структура, има банкова сметка и активи, но когато се опиташ да откриеш кой е реалният собственик на тези активи, информацията за него е толкова неясна, колкото биха били очертанията на един призрак. 

Същото бихте направили и при много други сценарии, при които целта е да прикритете, че сте краен бенефициер на банкови сметки, инжектирани от финансови инжекции за понякога стотици хиляди долари с престъпен характер. Журналистически разследвания в последните години като LuxLeaks (2014 г.), Panama Papers (2016 г.) и най-скорошните разкрития OpenLux (2021 г.), извадиха на бял свят стотици хиляди такива фантомни дружества, които са намерили своя дом в държави, всеизвестни като данъчен рай, офшорни зони и законодателство, в което банковата тайна е основен елемент. 

Любопитно е, че почти не откриваме американска следа в тези разкрития. Причината е ясна на всички –  САЩ представлява една от най-големите офшорни зони, където основаването на една такава фирма фантом изисква по-малко информация отколкото при подаването на заявление за свидетелство за правоспособност за управление на МПС или заявление за банкова сметка. Конгресът разпознава, че близо 2 милиона дружества биват формирани в САЩ всяка година. В повечето случаи не е необходимо и посочването на нито един собственик. Така гласи още в самото начало Законът за националното разрешение за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г., влязъл в сила в началото на годината, който включва Закона за корпоративна прозрачност (CTA).

За първи път в САЩ се предвижда дружествата с ограничена отговорност да предоставят информация за реалните собственици и бенефициери на американското правителство и по-специално Мрежата за противодействие на финансовите престъпления (FinCEN) към Министерството на финансите в САЩ. Законодателните промени, макар и до голяма степен засенчени от президентските избори и здравната криза в САЩ, породена от световната пандемия ковид-19, предизвикаха различни реакции сред коментатори, анализатори и засегнатите лица. 

Много ликуват, оценявайки промените като най-мащабната промяна в последните десетилетия, които ще ограничат значително укриването на средства с криминален произход и изпирането на тези пари в САЩ. Но далеч не всички са на това мнение. 

Така приетият CTA далеч не е перфектен. Има съмнения дали и доколко ще бъде ефективен той. Неясно е какво означава на практика за задължените лица. Как ще повлияе на вече същестуващото т.нар. правило CDD Final Rule от 2016 г., което задължава финансовите институции да правят комплексна проверка на своите клиенти юридически лица и да събират данни за техните собственици. CTA има и критици, загрижени за потенциалната заплаха от потъпкване на защитата на личен живот и лични данни. 

Как и защо стигнахме до тук?

Законът за корпоративна прозрачност (CTA)се намира в Раздел А от Закона за националното разрешение  за отбрана(NDAA) за фискалната 2021 г.. С него САЩ най-накрая предприема дългоочакваната крачка към корпоративна прозрачност и по този начин се доближава до вече съществуващите международни стандарти.

Стандарт, който вече в много страни е транспониран в местното законодателство и отразен на практика. Така в Европа, Петата Директива относно борбата с изпирането на пари – (ЕС) 2018/843, задължи държавите членки да създадат общодостъпни търговски регистри. В средата на месец февруари, съответните органи в Кайманските Острови – една страна, дълго време посочвана като една от най-популярните офшорни зони, чиято икономика разчита на потоците от средства с неясен произход, минаващи през сметки на дружества с неясни собственици – започнаха да глобяват дружества, които не са предоставили тази информация  съгласно новите изисквания. През цялото това време, САЩ сякаш оставаше извън групата на развитите страни, полагащи усилия да приведат собственото си законодателство и практики в ред и в съответствие с международния стандарт. 

Специалната финансова работна група в областта на изпирането на пари (FATF), на която САЩ е член,подложи САЩ на критика още през 2006 г., като призова страната да вземе спешни мерки и да започне да събира информация за собствениците на дружествата, инкорпорирани в страната. Десетилетие по-късно, FATF отбеляза в новия си доклад, че задоволителен прогрес отново няма.

През 2008г. пред тогавашния Сенат се появява проектозакон, според който САЩ губи 100 милиарда американски долари годишно в резултат на офшорни данъчни зони и злоупотреби. Проектозаконът е подкрепен от трима сенатори – Карл Левин, Норм Колман и Барак Обама. Предвижда се създаването на търговски регистър, който да съдържа достоверна информация за реалните собственици на дружества, до която правоприлагащите органи и агенции да имат достъп при предоставянето на съответните призовки. Както стана ясно, този проекозакон не среща подкрепа и си остава такъв. До днес.

Днес вече в САЩ CTA е в сила. Интересно е да бъде отбелязано, че той се „промъкна“ в закон за националната отбрана. Какво прави той там? Неговото място там съвсем не е случайно и може би точно това обстоятелство доведе до неговото окончателно приемане поради две прични. Първо, беше ясно, че Законът за националното разрешение   за отбрана за фискалната 2021 г. ще бъде приет през 2021 г. Второ, националната сигурност е несъмнено въпрос от първостепенно значение. Обвързването на въпроса за корпоративната прозрачност с национална сигурност придава повече тежест и престава да бъде така политизирана тема. Чрез ясното представяне на причинно-следствената връзка между корупция, данъчни измами, пране на пари и друга престъпност, улеснявана от липсата на прозрачност и контрол на действителните собственици на милиони дружества, основавани в САЩ всяка година, необходимостта от решение става по-видима, разбираема и близка до по-голяма група от хора.  Достатъчно голяма, за да бъде приет  законът.

Кои са основните елементи и поводи за критика на CTA?

1. Кой е „действителен бенефициер“ и каква информация ще се докладва? 

CTA поставя на задължените по закона лица определени задължения за докладване – при регистрирането на дружеството или при вече регистрирани такива, в срок до две години от влизането на закона в сила. Информацията следва да включва имена, дата на раждане и адрес на всеки действителен бенефициер, както и техните идентификационни номера по документ за самоличност. Кой попада в тази категория „действителен бенефициер“?

„Действителен бенефициер“ по значението на CTA е физическо/и лице/а, което/които директно или индиректно, упражнява значителен контрол върху дружеството; притежава 25% или повече от капитала на дружеството или получава значителни икономически ползи от активите на дружеството. Така формулирано, на определението липсва известна яснота и е вероятно да се наложи създаването на допълнителни разяснителни препоръки. Включва ли дефиницията, например, физически лица, от чието име се осъществява дадена сделка или дейност или такива с право на глас от 25% или повече? 

От друга страна, по-широкото определение би могло да се възприеме като абсолютно необходима характеристика в подобен правен текст. Така формулирано, то има донякъде преимущество , тъй като намалява възможността да се намери вратичка и да се спази само буквата на закона. Тук ще се наложи да почакаме докато не възникнат практически казуси, за да проследим доколко това обстоятелство ще бъде неблагоприятно или напротив, преимущество. 

Прагът от 25% не е изненада. В същото време, последните тенденции сочат, че намаляване на прага излиза на дневен ред. Докато в ЕС се обмисля дали е уместно изменение на праговете от 25% на 20%, в Кайманските Острови прагът вече е 10%. Дали туко-що влезлият в сила CTA вече не изостава от останалите по-напредничави и прогресивни подобни разпоредби? 

Отделно стои въпросът, че тази липса на единни стандарти на практика вече затруднява значително задължените лица с дейност, простираща се извън рамките на отделни територии или региони.

2. Какви са изключенията?

Целта на CTA е да прекрати експлоатацията и злоупотребите с правни структури чрез прикриване на крайните бенефициери. Дотук добре. Но това няма да важи за всички. CTA съдържа над 20 изключения или казано с други думи, ако едно дружество спада към някоя от категориите в дългия списък с изключения, то за него нищо не се променя. 

Докато някои от тези изключения като например публични дружества и такива, които вече са регулирани от Комисията за ценните книжа и фондовите борси, не са изненадващи, за други не можем да кажем същото. Изключенията са разработени и предвидени за такива дружества, които предполагаемо не се считат за подходящи средства за пране на пари.

Изненадите започват. Така наречените тръстове и командитните дружества не присъстват в текста на закона. Не са засегнати и „спящи“ компании – такива, които към момента не извършват  търговска дейност. Изключени са и компании с по-малко от 20 души персонал, постъпления за над 5 милиона долара и физическо присъствие в Щатите. Всъщност съществуват редица типологии за изпиране на пари посредством корпоративни структури като изброените по-горе „изключения“. 

3. Кой ще има достъп до информацията?

Името на CTA е закон за корпоративната прозрачност. Въпреки това, разпоредбите определят тази информация като „чувствителна“, в резултат на което не се предвижда търговският регистър да бъде публичен. Трудно е това да не бъде интерпретирано като пропуск в разрез с духа и целите на самия CTA. По-далече от „прозрачност“ би била само липсата на каквато и да било промяна от досегашния режим. 

Достъп до регистъра ще има Мрежата за противодействие на финансовите престъпления (FinCEN) и правораздаващи агенции. FinCEN ще може да споделя определена информация и с финансови институции, когато това е необходимо за провеждането на комплексна проверка за техен клиент. Любопитно е, че последното ще се осъществява със съгласието на клиента. 

Докато аргументът, че едно физическо лице има определени права да запази финансовите и търговските си афери лични, не е напълно лишено от смисъл, изглежда нереалистично собствеността и контролът над една банкова сметка или юридическо лице да бъде считана за „чувствителна“ лична информация. Особено когато на други места като във Великобритания достъпът до тази информация се счита за предмет на обществено благо. 

Какво следва оттук нататък?

Заслужаваше ли си чакането, ще бъде ли CTA най-голямата промяна в борбата с корпоративните матрьошки в САЩ, ще стигнем ли до сърцевината на проблема? Експертите в сферата на комплайънс по цял свят несъмнено ще проследят резултатите със затаен дъх. 

CTA далеч не е перфектен, но е факт, че за първи път в САЩ фирмите ще предоставят информация за реалните си собственици. А когато тази стъпка е направена веднъж, последващи поправки и подобрения едва ли ще представляват по-голяма стъпка и едва ли ще се забавят. А и в лицето на Европа САЩ може да открие пример и „ментор“, за да се увери, че да има един търговски регистър със свободен достъп за „широката публика“ не е толкова страшно, колкото да попаднеш в центъра на поредния скандал или журналистическо разследване. Тогава ще има повече заинтересована „публика“, повече санкции и сериозни последствия.