Какво е общото между прането на пари и смърфовете?

Спомняте ли си симпатичните сини герои от популярния комикс и детски анимационен филм „Смърфовете”? В представите на къмплайънс специалистите, този образ има двустранна конотация. Индустрията на „смърфовете” и днес продължава да генерира милиони долари всяка година, но този път тя е управлявана от криминални групировки и подпомага изпирането на „мръсни” пари с криминален произход.

Какво е общото между прането на пари и смърфовете?

В сферата на банковото дело и предоставянето на финансови услуги, жаргонът „смъфт” или „финансово муле” се отнася за практиката, при която физически лица биват използвани за транспортни и трансферни операции на незаконно придобити „мръсни пари”, като за тази дейност получават комисиона. Практиката не е нова и оригинално е била използвана десетилетия по-рано в трафика на наркотични вещества зад граница.  В днешно време, приложението й е много по-разнообразно и широко разпространено, благодарение на широкия достъп до интернет и социалните мрежи, от една страна, и електронните плащания, от друга.

Една от тенденциите в сферата на финансовата престъпност и къмплайънс, които се засилиха през 2020 г. в следствие на Кодид-19, е именно повишеното ново на набиране на „смърфове”. Чрез тази практика, организираните криминални групи се възползват от затрудненото положение, в което пандемията постави хиляди хора, и хаоса, който породи.

Настоящата статия разглежда спецификата на схемата за изпиране на пари чрез набиране на „смърфове” или „финансови мулета” от престъпниците, които ги вербуват, които ще наричаме „престъпни работодатели” за целите на дискусията.

Какво е „смърф”?

Т.нар. „смърфовете” или „финансови мулета” са групи от физически лица, които са били вербувани или „наети” да извършват дейности като изцеждане на крадени кредитни карти или парични трансфери към сметки с неизвестни за тях бенефициенти.

На практика, обикновено това са лица, които попадат в т.нар. „уязвима категория”, а именно възрастни лица или такива между 18 – 24г., които често нямат постоянни доходи, са безработни или са студенти, скорошни имигранти, както и такива в затруднено финансово положение. В контекста на Ковид-19, групи от хора, загубили работата си вследствие на пандемията също биват таргетирани.

„Престъпните работодатели“ избират такива лица поради няколко причиини. На първо място, вероятността те да се поддадат на „офертата”, която ще получат е по-голяма поради нуждата им от финансови средства и поради по-ограничена информация и вероятност да се усъмнят в правотата на „предложението”. Следващата основна причина е, че лица с такъв профил не са криминално проявени, често нямат предишни банкови сметки и история на разплащания, както и не „се набиват на очи” на къмплайънс екипите във финансовите институции.

Как се вербуват „смърфовете”?

Преди Интернет да навлезе в ежедневието ни, за набирането на „смърфове” и „мулета”, „престъпните работодатели” разчитат на обяви за „работа” или лични срещи на улицата с обещания за бързи и лесни пари. В днешно време, социалните медии и Интернет улесняват и засилват тези практики, правейки ги по-таргетирани и в крайна сметка по-успешни. Различни онлайн методи биват използвани от престъпни групи предимно замесени в киберпрестъпност и измами, както и незаконна търговия. Те включват съобщения по електронната поща, „моментални” съобщения чрез апликации като WhatsApp, Viber, Telegram, а в последно време и чрез социални мрежи като Facebook, Instagram и други популярни на национално или регионално ниво мрежи.

Обяви за „работа” с гръмки заглавия като „Спечели пари лесно и бързо от комфорта на своя дом”, в комбинация с банери, привличащи вниманието или бляскави изображения на луксозни стоки и пари следва да поставят нащрек всеки. Публикувани на уеб сайтове, които напомнят легитимни уеб страници на компании и работодатели, тези фалшиви обяви имат за цел да заблуждават и да изглеждат автентични.

Обикновено без специфични изисквания за образование или трудов стаж към кандидатите, обявите са непрофесионално написани, a „работодателят” често твърди, че е международна компания, която набира „агенти” или „представители” на местно ниво. Детайли относно предвидени задължения и позицията също липсват, но естеството й предвижда използването на банкова сметка и трансфер на финансови средства. Във всеки случай, обявата обещава възнаграждение, което звучи прекалено добре, за да е истина. Колкото и легитимно да изглеждат тези обяви, ако нещо звучи прекалено добре, за да е истина, то вероятно не е.

По време на Ковид-19 тази година, „престъпните работодатели” се възползваха от паниката и финансовите затруднения чрез нови сценарии за вербуване на „смърфове”. Такива са искания за спешни парични трансфери към изпаднали във финансова нужда и с влошено здравословно състояние предполагаеми близки, „възможности” за работа от вкъщи или „заеми”, предлагани на изпаднали в несъстоятелност бизнес собственици в замяна на извършване на трансфери от легитимни бизнес акаунти към сметки на неизвестни бенефициенти.

При тази „работа”, механизмът за изплащане на възнаграждения е по-различен от този при всяка друга работа – „смърфовете” получават сума пари чрез банков трансфер по своята сметка от техния „работодател”. Малка част от тези парични средства те задържат за себе си – това е тяхната „заплата” или „комисионна”. Останалата по-голяма част те препращат към предварително уточнени банкови сметки с неизвестен получател. По този начин, „смърфът” се е превърнал в активен участник в изпирането на пари с неизвестен и криминален произход. По този начин те стават административнонаказателно отговорни или дори криминално отговорни за действията си, независимо дали са извършили това съзнателно или несъзнателно.

Какви са последствията на „смърфовете” и за обществото?

Не бива да се забравя фактът, че порочната практика, в която „смърфовете” играят главната роля не просто се състои от прехвърляне на финансови средства от една сметка в друга. Зад фасадата, всъщност произходът на тези средства е от престъпления като измами, търговия с оръжия, наркотици или изчезващи животински видове, трафик на хора, финансиране на тероризъм.

Следователно, финансовите институции, правоохранителните органи и международни организации работят по предотвратяването и разкриването на подобни схеми. В зависимост от правния режим в отделните държави, „смърфовете” могат да понесат тежки последствия. От физически заплахи и нападения в случай, че пожелаят да  сътрудничат на „работодателя” си, солидни глоби, криминално досие, което не би им позволило да отворят банкова сметка на свое име или да бъдат одобрени за кредит, както и ефективна присъда.

Каква е ролята на къмплайънс в идентифицирането на „смърфове”?

Участниците във финансовият сектор имат строги правила за идентифицирането на своите клиенти и разполагат със специализирани системи за контрол и идентификация на неправомерни транзакции. Въпреки това, идентифицирането на „смърфове” и практиката „смърфинг” е изключително трудно на практика – все пак именно затова „смърфовете” са избрани за целите на престъпниците и са толкова опасни.

Какво понякога къмплайънс специалистите не успяват да направят е да се поставят на мястото на тези „смърфове” и да възприемат истинските мащаби на трудностите, които например Ковид-19 донесе на много хора. За да са оптимално ефективни в идентифицирането и предотвратяването на експлоатацията на „смърфове”, къмплайънс екипите следва да увеличат своята бдителност що се отнася до клиенти, попадащи в „уязвимата” категория, да премислят и адаптират начина си на работа и системи за контрол в съответствие с основан на риска подход и тяхната рискова оценка.

Цялостната картина: за какво да държим очите си отворени?

1. Поведението на клиентите и актуализиране на информацията

Първата и основополагаща стъпка за къмплайнс екипите е идентифицирането и верифицирането на идентичността на клиентите и други характеристики. Ефективната Know Your Customer (KYC) програма има потенциала на спре „смърфовете” „на вратата”.

От ключово значение е тази информация да бъде актуална, за да служи за база за оформяне на профил на клиента и какво е „нормално” поведение за него – в противен случай ефективен мониторинг няма как да бъде извършван. Промени в установеното „нормално” поведение следва да сигнализира къмплайънс екипите и да доведе до допълнителни проверки.

Заслужава си тук да споменем и ролята на фиктивните дружества. Сред инструкциите на „смърфовете” би могло да фигурира и създаването на корпоративен акаунт или управлението в качество на управител на фиктивно дружество или т.нар. тръст. В този случай освен допълнителната привидна легитимност и възможността за по-мащабни парични движения, престъпниците остават извън списъка с бенефициенти ако фиктивното дружество е регистрирано във високорискова държава, считана за данъчно и финансово убежище като например Панама. В такива случаи, къмплайънс специалистите трябва да идентифицират и верифицират кой е крайният собственик, към които текат потоците „мръсни” пари.

2. Ефективен мониторинг в реално време

Постоянен текущ мониторинг в реално време е от ключово значение за идентфицицирането на подозрителни транзакционни движения и поведение. Тук не става дума за проследяването на големи парични движения – при „смърфинга” следим за раздробени, регулярни и структурирани трансфери към повтарящи се бенефициенти, трудно доловими за автоматичен софтуер.

Трансгранични потоци на средства без ясна и законна цел, насочени към или идващи от сметки във високорискови юрисдикции, обмен на валути и чести промени в контролните дялове на малки дружества са сред обичайните „червени флагове”. Наред с това, географското положение на подател и получател би могло да даде повече контекст и да спомогне евентуално разследване.

В случаите, когато „смърфовете” не осъзнават в какво са замесени има вероятност да предоставят ценна информация относно произхода на средствата, географско положение, банкови сметки, какви инструкции са получили или какво ще направят на следващия етап от „операцията”.

3. Произход и дестинация на средствата

„Смърфовете” понякога биха могли да бъдат разпознати ако бъде обърнато внимание на държавите им по произход, откъдето се извършват трансферите. Обичайно това са държави, които попадат на дъното на класации като Индексът за възприятие на корупцията от Transparency International.

След като е идентифицирано откъде идват парите, е важно да се проследи и накъде отиват те, като това често са страни, определени като високорискови от Работната група за финансови действия (FATF). В такива случаи, по-задълбочена комплексна проверка би била необходима, за да се определи произходът на средствата и целта на техните зачестили движения.

„Смърфовете” в новините: равносметката

Мащабите и скоростта, с която нараства проблемът с набирането на финансови „мулета” или „смърфове” и свързаната с това престъпност, са в синхрон с все по-голяма загриженост и фокус към това. Би могло да се каже, че обстановката през изминалата година в следствие на кризата с корона вирус не само разшири обсега на уязвими лица, по-вероятно да бъдат вербувани като „смърфове”, а и се превърна в още един сценарий за злоупотреби. Сред разкритите схеми тази година са даже и мащабни злоупотреби и сценарии за фиктивни програми и фондации за облекчение на пострадали от корона вирус. Да, въпреки че не са толкова гръмки като някои други, заглавия по темата в новините има, а ако имаме късмет, те понякога включват и арести.

Каква е равносметката тази година?

За шеста поредна година, Европейския център за борба с киберпрестъпленията към Европол /EC3 – EUROPOL/, организира глобална кампания заедно с помощта на финансови институции и правоохранителни органи от 26 държави. Сред тях е и България, а резултатите бяха обявени в началото на месеца.

Целта на кампанията е да бъдат заловени както „престъпните работодатели”, така и техните поддръжници в лицето на „финансовите мулета”. Между септември и ноември тази година, 442 лица са били арестувани, сред които 227 лица, които са набирали „мулета”. Те, от своя страна, наброяват 4,031. Това са значително по-добри резултати от миналата година, когато в следствие на кампанията бяха идентифицирани 3,833 „мулета” заедно с 386 от техните „работодатели”, от които 228 бяха арестувани.   Усилие на повече от 500 банки и други организации във финансовия сектор, предотвратило щети за 200 млн. евро тази година, в сравнение с 12.9 млн. евро през 2019 г.

Няма как човек да не забележи застрашителните размери, които порочната практика е достигнала през последните месеци.

Един пъзел с много части

Очакванията към финансовия сектор и правоохранителните органи да се справят с проблема са големи.  Те следва да подобряват постоянно своите мониторингови системи за контрол и да не спират да се адаптират. И въпреки това, да, финансовият сектор има своите способи, но интернет, социалните мрежи, електронните плащания и на всичко отгоре и сегашната извънредна обстановка, направиха усилията на участниците в него недостатъчни. За да се нареди пъзелът, трябва да участват повече „парченца”.

Едно такова „парченце” държи обществото – повече колаборация и разбиране на спецификата и мащабите на проблема. Не трябва да се забравя, че един паричен трансфер, за който ти се обещава „комисиона” би могъл да бъде не просто трансфер, а участие в схема за трафик на деца или жени със сексуална цел, търговия с наркотици и т.н.

Друго „парченце” е в ръцете на технологичните компании и социалните медии. Проверки на данни и съдържание, например, би оказало своето положително влияние, намалявайки неистинни „обяви за работа”.

А най-ключовото „парченце” – синият образ, зад който стои опасен инструмент за подпомагане на престъпност под радара на всички, е най-слабото звено, което си остава в главната роля.