Вземането на подходящите управленски решения стои в центъра на понятия като съответствие (compliance), управление на риска и корпоративно управление. Докато съответствието означава преди всичко хората, разполагащи с властта да вземат решения в организацията, да не злоупотребят с нея (да не подкупват, да не изипрат пари, да не укриват данъци, да не извършват измами…и т.н.), то корпоративното управление е с обратен знак – какви да бъдат целите на предприятието и каква стратегия би довела до тяхното постигане.
В ситуация на криза, Европейската комисия стартира консултация, задававайки въпроса как ЕС може най-добре да насърчи трансформацията на европейския бизнес с оглед постигането на по-устойчива икономика, гарантирайки, че екологичните и социалните интереси са включени в бизнес стратегиите. Подобна инициатива е очакван резултат от промяната на нагласиите и теорията на корпоративното управление към вземане предвид на интересите на всички заинтересовани страни (stakeholder theory).
Като продължение на „Зелената сделка“ Комисията обяви инициатива за устойчиво корпоративно управление, която да насърчава дългосрочното и отговорно корпоративно поведение. Подобна цел беше включена и в работната програма на Комисията за 2021 г. Инициативата ще се основава на вече изграденото в рамките на устойчивото финансиране. Например, в средата на януари 2020 г. Комисията представи План за инвестиции към европейската зелена сделка, който цели да се създаде необходимата рамка за стимулиране на прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Тя проведе и обществена консултация, свързана с разработване на Обновена стратегия за устойчиво финансиране, като продължение на Плана за действие от 2018 за финансиране на устойчив растеж.
„Зелената сделка“ от декември 2019 е мащабна пътна карта за напредъка на европейската икономика. Една от амбициите е устойчивостта да бъде включена във всички политики на ЕС. Въпреки нежеланието на държави от Вишеградската четворка да бъде продължена Зелената сделка поради коронавирус пандемията, твърдите привърженици на устойчивостта като Нидерландия, Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Италия, Испания, Португалия и Прибалтийските държави настояха за зелен план за възстановяване от кризата Ковид – 19. Тъй като частният сектор е смятан за ключов за постигането на подобен преход, Комисията определи редица действия: най-важното от които – създаване на стабилна основа за устойчиви инвестиции. Това означава по-нататъшно включване на устойчивостта в рамката на корпоративното управление, тъй като много компании все още се фокусират твърде много върху краткосрочните финансови резултати в сравнение с дългосрочните аспекти на развитие и устойчивост. Беше направен преглед на Директивата за нефинансовото отчитане за подпомагане на бизнеса и другите заинтересовани страни при разработването на стандартизирани практики за счетоводно отчитане на нефинансови резултати в рамките на ЕС и в международен план.
Устойчивостта в корпоративното управление, според Комисията, включва насърчаване на бизнеса да вземе предвид екологичното (включително спрямо климата и биологичното разнообразие), социалното и икономическото въздействие на своите бизнес решения и да се съсредоточи върху дългосрочното устойчиво създаване на стойност (над 3-5 годишен хоризонт), а не на краткосрочна финансова стойност или краткосрочните финансови печалби.
Консултацията ще допълни констатациите на две проучвания: едното относно изискванията за надлежна проверка на веригата на доставки, а другото относно задълженията на директорите по отношение на устойчивото корпоративно управление. Последното проучване за жалост установява ясна тенденция за краткосрочност във фокуса на управленските решения на компаниите от ЕС. То показва, че фиксацията върху краткосрочната финансова възвръщаемост, а не върху дългосрочното устойчиво създаване на стойност, намира своите основни корени в регулаторните рамки на държавите-членки и в станали традиционни пазарни практики. Проучването идентифицира седем основни проблема, вече добре описани в научните среди, вариращи от тясното тълкуване на задължението за грижа на директорите, вземане предвид интереса единствено на инвеститорите, липсата на стратегическа перспектива за устойчивост и достигащи до невъзможността за реализиране на отговорността на директорите по съдебен ред.
С цел удължаване на времевия хоризонт при вземане на управленски решения и насърчаване на корпоративно управление, което е по-благоприятно за устойчивостта, изследването относно задълженията на директорите идентифицира конкретни цели, които ЕС възнамерява да постигне чрез делегирани актове на своите европейски надзорни органи (ЕБО, ЕОЦКП и ЕОЗППО). Например, вече са налице съвместните насоки на Европейския банков орган (ЕБО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за оценка на пригодността на членовете на управителния орган и лицата, заемащи ключови позиции, за които финансовите регулатори на държавите-членки следят строго. Европейскит орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) от своя страна публикува доклад – „Потенциалния неправомерен краткосрочен натиск от страна на финансовите пазари върху предприятията: изслеване на европейските застрахователни и професионални пенсионни сектори“. Заключението е – да се насърчава прилагането на принципите, залегнали в делегирания регламент „Платежоспособност II“, като например балансираното отчитане на финансови и нефинансови критерии (т.нар. ESG фактори) при оценка на представянето на дадено предпиятие.
Екипът на European Compliance center, базирайки се на своите предходни проучвания, ще отговори на обществената консултация. Засега Европейската комисия деликатно поставя тук и там стимули и стандарти за поведение (soft-law), както и отправя послания към бизнеса – „Бъдете предупредени!“ Възможните варианти за решения са винаги такива, когато става въпрос за икономичско регулиране (economic governance). Дидие Рейндърс, комисар по правосъдието, казва: „Устойчивото корпоративно управление може наистина да промени начина, по който дружествата работят в техните вериги за доставки. Сега осигуряваме нови бизнес стандарти за бъдещите поколения.“
