На 24 септември 2020, Европейската Комисия изложи всеобхватен план за създаване на цялостна регулаторна рамка за крипто активи. Той включва превръщането на крипто активите в регулиран финансов инструмент, съгласно проектозакона наречен “Регламент за пазарите на крипто активи” (MiCA).  Той има за цел да даде тласък на иновациите и да уреди регулацията на крипто активи, като същевременно подсигури защита на потребители и инвеститори. 

MiCA има потенциала да трансформира европейската икономика и регулиран финансов сектор в следващите десетилетия, както и да превърне ЕС в най-значимия регулиран пазар за крипто в света. С настоящата статия целим да обърнем внимание на едни от най-ключовите регулаторни промени и задължения, произлизащи от MiCА, без претенции за изчерпателност.   

1. Какво е MiCA?

Наречен “Регламент за пазарите на крипто активи” (Markets in Crypto-assets), MiCA е първата по рода си законодателна инициатива на европейско ниво, която цели да постави ясна и всеобхватна нормативна уредба относно регулацията на емитирането и предоставянето на услуги, свързани с крипто активи. Взаимствайки инструменти и концепции, добре познати в европейското законодателство относно капиталовите пазари, както и въвеждайки нови дефиниции и задължения, проектозаконът адресира редица пропуски, които съществуват в регулацията на крипто активи в Европа.

2. Какво цели MiCa?

Според Комисията, MiCA има 4 основни цели:

• Осигуряване на правна сигурност относно регулацията и надзора на крипто активи, които досега попадаха извън пределите на съществуващото законодателство в Европа;
• Създаване на единен регулаторен режим за емитенти на криптомонети и доставчици на крипто услуги, който да бъде в подкрепа на иновациите и лоялната конкуренция;
• Утвърждаване на подходящи нива на защита на потребители и инвеститори и интегритета на пазара; 
• Осигуряване на финансова стабилност чрез създаването на правни норми относно т.нар. стабилни монети и техния надзор.

3. Кои крипто активи са обхванати?

В момента някои крипто активи попадат в обсега на вече действащо европейско законодателство, докато други – не. Тези, които попадат извън MiCA, са електронни пари по смисъла на Директивата за електронни пари (освен ако не са токени за електронни пари), финансови инструменти по смисъла на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID II), депозити, структурирани депозити и секюритизация. 

MiCA ще поясни какво представляват “крипто активите”, дефинирайки подкатегории токени. 

Новият Регламент ще засегне крипто активи, които имат цифрово представяне на стойност, която може да се съхранява или спореля електронно чрез технология за споделена счетоводна книга (distributed ledger technology; DLT). Те могат да бъдат разделени на 3 подкатегории:

• Обезпечени с активи токени или т.нар “стабилни монети” – вид крипто актив, чиято стойност е обвързана с няколко други фиатни валути, криптовалути или стоки с цел да се избегне нестабилност и прекомерна волативност; 
• Токени за виртуални пари или т. нар “Е-money” токени – вид крипто актив, чиято стойност се базира на една фиатна валута и чиято цел е да бъде използван като средство за електронно плащане по смисъла на Директивата относно електронните пари. 
• Полезни токени (utility tokens) – това са токени, които не попадат в горните категории и са издадени не за финансови цели, а с цел предоставяне на дигитален достъп до услуги и ресурси, достъпни в DeFI мрежата. 

4. Кои крипто услуги ще бъдат засегнати? 

MiCA ще засегне лица и предприятия, които емитират криптомонети и доставчици на услуги, свързани с крипто активи в ЕС. В съответствие с вече установеното законодателство в ЕС, такива регулирани услуги се предвижда да бъдат:

• Попечителство и управление на крипто активи от името на трети страни
• Ръководене на платформи за търговия на крипто активи
• Обмяна на крипто активи с фиатни такива
• Обмяна между крипто активи 
• Изпълнение на нареждания относно крипто активи от името на трети страни
• Пласиране на крипто активи
• Приемане и предаване на нареждания по отношение на крипто активи
• Предоставяне на съвети по отношение на крипто активи

5. Какво означава MiCА за доставчиците на крипто услуги?

MiСА предвижда доставчиците на услуги с крипто активи да бъдат учредени като дружества в държава-членка на ЕС. Това на практика означава, че дружество, регистрирано и лицензирано в неговата държава членка по произход, ще има право да предоставя своите услуги и да извършва дейност на територията на ЕС на база “паспортни права”, без да има нужда от отделен лиценз от компетентните органи на други държави членки. 

Заедно с това, доставчиците на крипто услуги ще трябва да отговарят на определени минимални изисквания относно техните процеси, системи и контрол, пруденциални изисквания и такива, специфични за дейността им. Сред тях са например изисквания относно управлението на дружеството, разделянето на активите на дружеството от тези на неговите клиенти, защита на данни и осигуряване на киберсигурност, стълкновителни норми, процедура за подаване и получаване на жалби и други. 

MiCA предвижда и въвеждането на рамкови права на потребителите и титуляри на портфейли с дигитални активи. 

6. Предвиждат ли се правила относно пазарни злоупотреби? 

Очаква се MiCA да въведе правила относно пазарни злоупотреби за действия във връзка с крипто активи, които са допуснати до търговия на регулирания пазар или за които е било подадено заявление за допускане до търговия на регулиран пазар. Тук ще попаднат задължения относно създаването на мерки срещу злоупотреби с вътрешна информация, незаконно разкриване на вътрешна информация, както и манипулиране на пазара. 

Отделно от съответните глоби, налични съгласно законодателството на национално ниво, MiCA предвижда компетентните органи да могат да налагат солидни глоби в размер до €5 милиона или 3% от годишния оборот на юридическо лице, или €700,000 за физически лица. 

7. Какви задължения се предвиждат за емитенти на крипто активи?

В зависимост от това какви крипто активи издават емитентите (стабилни монети, e-money токени или други), съществуват известни различия в изискванията, предвидени в MiCA. Преди да имат правото да предоставят своите продукти и услуги на потребителите, издателите на електронни токени ще трябва бъдат сформирани като юридическо лице и да бъдат лицензирани като кредитни институции или дружества за електронни пари съгласно законодателството на ЕС. 

Преди крипто активи да могат да бъдат предлагани публично или допуснати до търговия, издателите им ще бъдат задължени да публикуват т.нар Whitepaper – документ,  издаден от организацията/дружеството, емитиращо токени, с цел набиране на средства за финансиране на конкретен проект. Досега законовоопределено съдържание и условия за този тип документ, още наричан проспект, имаше за облигации и други ценни книжа, но не и за дигитални активи. MiCA предвижда те да съдържат детайлна информация за емитента, описание на проекта и как средствата ще бъдат използвани, общи условия, права и задължения, както и описание на потенциални рискове. 

MiCA предвижда изготвените проспекти да бъдат представени на компетентните органи по произход на национално ниво или, в определени случаи, на Европейския Банков Орган, като изискване за предварително одобрение от съответните органи не се предвижда. Предоставената информация в проспекта следва да бъде пълна, ясна и да не подвежда инвеститорите. Предвиденият срок за предоставянето на whitepaper е поне 20 работни дни преди официалното публикуване на страниците на емитентите.  

По-строгият режим за емитенти на обезпечени с активи токени предвижда и допълнителни пруденциални изисквания за капитал от €350,000 или 2% от резервните активи, както и задължение за сегрегация на собствени средства от тези на клиентите им. Предвиждат се и правила за ефективно управление, ясна организационна структура и ясно дефинирани отговорности, мерки за контрол на различен тип риск и други.

От държавите членки ще се изисква да  въведат законодателни промени, за да държат под отговорност емитенти, които не са спазили задълженията си съгласно MiCA. 

8. Кога MiCA влиза с сила?

Следващата стъпка за MiCA на този етап е разглеждане и гласуване от Европейския Парламент и Съвета. Този процес може да отнеме между 18-24 месеца, като са възможни промени по самите разпоредби. На този етап не е предвиден конкретен срок, в който MiCA да влезе в сила. Ако бъде приет, очакванията са това да стане в следващите 4  години или до 2024 г.  

Интересно е да отбележим и че MiCA е под формата на регламент, не директива. Това не е случайно и ясно подсказва желанието на ЕС да установи единен режим, който би станал приложим в отделните страни членки без нужда от подзаконови и административни разпоредби за транспониране. Все пак 4 години е дълъг период, през който криптосферата може да претърпи големи промени. 

9. Как MiCA ще натежи на участниците в криптосферата?

MiCA e изключително амбициозен и всеобхватен проектозакон, който, ако бъде приет, би внесъл съществени промени в бизнес модела и начина на функциониране на участниците в криптосферата. 

Твърдението, че с поставяне на рамки, правила и ограничения в регулирането на сектора се цели да се подпомагат иновациите, само по себе си е оксиморон. Тук от ключово значение ще бъде балансът и пропорционалният подход. Предстои да проследим отговора на Европейския Банков Орган (ЕБО) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), които имат задачата да публикуват детайли по техническото изпълнение на нормите и тяхната интерпретация. 

Несъмнено, MiCA ще наложи редица нови по-строги правила и мерки. Разходите по привеждането в съответствие с новите изисквания биха били съществени. Това би се отразило особено тежко на нови участници, тепърва прохождащи на пазара. Дали е възможно  да бъдат предвидени някакви специфични за това отстъпки, предстои да разберем.  

10. Как MiCA ще помогне на участниците в криптосферата?

Може да се каже, че бизнесът в тази сфера често се намира в усложнена обстановка, що се отнася до възможностите за развитие и правна сигурност в ЕС. Това е така поради липса на яснота какво се очаква от него и липса на единни изисквания на европейско ниво в сектора. В допълнение, още един фактор е невъзможността компаниите в криптосферата да се възползват от “паспортни права”, както могат техните конкуренти на капиталовите пазари. 

MiCA би уредил тези проблемни области до голяма степен, намалявайки значително оперативните разходи по лицензирането и развитието на бизнеса на територията на ЕС. Рисковете от регулаторен арбитраж, такива, възникващи от усложнената и фрагментирана правна рамка в отделните държави членки, биха спаднали значително, установявайки равнопоставеност между лицензирани инвестиционни посредници, банки и други играчи на капиталовите пазари и такива, чийто бизнес модел е базиран на услуги и продукти във връзка с крипто активи. Редицата предвидени правила биха увеличили значително правата и доверието на потребителите към криптосферата, което, от своя страна, би довело до повече легитимност и по-широк интерес към крипто активите.