По рано тази година Европейската комисия заедно с водещ научно – аналитичен център в областта на европейските политики (CEPS) публикува доклад за Цената на съответствието (Cost of Compliance) със засилената регулация в областта на финансовите пазари. В тази връзка в две поредни седмици ви предлагаме мнения на специалисти от небанковия финансов сектор относно тежестта на регулацията и влиянието върху бизнеса в България.
Автор: Ася Асенова
През последното десетилетие се наблюдава концентрация върху борбата с изпирането на пари, в България по-засилено в последните пет години. Усъвършенстването на механизми за борба с прането на пари на глобално ниво, доведе до необходимостта от ново законодателство на местна почва. След като през месец март 2018г., получихме нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), с който се въвеждат правилата на четвъртата Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, два месеца по-късно излиза следващата, Директива (ЕС) 2018/843, така наречена Пета директива. Правилникът по прилагането на новия закон не стана готов в предвидения срок, което доведе до затруднение в прилагането на предвидените мерки. Със законопроект за изменения и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, който е приет в края на 2019г. петата директива вече е имплементирана към местното законодателство. Малко след това излиза публикувана на страницата на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) първата за България Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма (НОР) с която поднадзорните лица също трябва да се съобразят. Новите нормативни актове излизат един след друг за период от две години с нови противоречиви разпоредби, няма време за разшифроване и поднадзорните лица губят ориентация, което води до хаос в тълкуването и прилагането.
Небанковия финансов сектор и по-конкретно лицензираните инвестиционните посредници в България, като задължени лица по чл. 4 от ЗМИП, са изправени пред предизвикателството да приведат дейността си в съответствие с новата нормативна рамка, като в същото време развиването на бизнес и привличането на капитал става все по-трудно. Някои от капаните по пътя:
Капан 1: Стремежът към развитие и увеличаване на клиентската база, може да се окаже капан. Недоверието относно инвестициите във финансови инструменти, особено на местния пазар е сериозна трудност. Често в практиката се случва да срещаме негативно отношение от страна на инвеститорите относно обема, предмета и защо ни е необходима информацията която изискваме. В стремежа си да преодолеем трудностите за привличане на капитал можем да направим компромиси, който да ни костват бизнеса. Тук приложение намират адекватните реакции на отделите по „Нормативно съответствие“, „Правен“ и „Специализираната служба“. Дори понякога преговорите с ръководството да са трудни, те си заслужават, обикновено истината се открива по-средата.
Капан 2: Избързване в осъществяването на сделка или операция, преди да опознаем клиента, също е капан. Инвестицията във финансови инструменти може да изисква прибързване, може да зависи от конкретен благоприятен момент и т.н., но това не трябва да е за сметка на пропуски в комуникацията с клиента. За да не паднем в този капан, добре е да изградим непоклатима система за опознаване на клиента, без изключения. Повечето инвестиционни посредници сключват договори с инвеститорите и не предлагат възможността за сделка или операция без сключен договор. При стъпване в договорни взаимоотношения, двете страни по договора се опознават и риска да не познаваш клиента при осъществяване на сделка или операция се минимизира. Добре е да разполагаме с различни подходи в зависимост от клиента и спецификата на деловото взаимоотношение. Изготвянето на въпросници с нива за събиране на информация, които нива се предоставят на различен етап от отношенията с клиента, но преди самата сделка или преди подписване на договор, друг подход е създаване на синтезирано приложение или форма което да се попълва от клиента, като информацията се набавя наведнъж, преди сделката или договора.
Капан 3: Недостатъчно добре обучени служители. Предвид спецификата на сектора, в който се намират инвестиционните посредници, все по-трудно става намирането и задържането на квалифицирани служители. При текучество на персонал, рискът от недостатъчно добре обучени служители е трудно управляван, в частност лицата които имат пряко взаимоотношение с клиенти, което е сериозен проблем в прилагането на динамично развиващо се законодателство. Задържането на интерес в ключовите служители в посредниците, честите разговори по наболелите проблеми, периодичните обучение, коментиране и решаване на казуси са добри и ефективни практики. Посредниците трябва да осъзнаят необходимостта от добре обучени и информирани служители – фронт офиси. Често това са хората които общуват с клиентите, идентифицират ги и подписват договори с тях, първите стъпки в опознаването на клиента започват при фронт офиса.
Капан 4: Съотношение на служителите. С течение на времето, посредниците са предприели стъпки в създаване на нови отдели, длъжности и/или преструктуриране, съвместяване на тези с които разполагат. Процентът на съотношение на служителите, отговорни за привеждане в нормативно съответствие в дружество, също е капан. Вече е наложително посредниците да разполагат с реални отделни служители на позиции по Нормативно съответствие, става все по-трудно да се съвместяват длъжности. До преди десет години в лицензираните посредници в България по-голямата част от служителите бяха отговорни за развиването на бизнеса, към днешно време се налага съотношението да е равно или обърнато в полза за служители, отдели по Нормативно съответствие и Правен контрол.
Капан 5: Неясни правила и процедури. Новата материя в борбата с изпирането на пари, създадена и приета за да бъде единна на глобално ниво, създава затруднения в разбирането иприлагането ѝ на по-малки пазари, успоредно с това, непрекъснато се допълва. Носим и не малък риск за направения превод на текстовете, което би могло да доведе до различно тълкуване, съответно до създаване на неясни правила и процедури от поднадзорните лица. Подходът, който се прилага от повечето инвестиционни посредници е редовното посещение на организирани работни срещи в сектора с цел взаимно да си помагаме в тълкуването и прилагането на текстове, както и посещения на семинари. Създаване на секторни правила и документи, които да служат за основа за изграждане на собствени правила, също е подход, който спомага за разбирането и прилагането на новите изисквания. Добър подход е и разпределянето на силите между отговорните служители за привеждане на документите в съответствие, задълбочаване по темата от един или повече служители от отделите „Правен“ и Нормативно съответствие“, които да участват активно в разработването на правила, политики и обучение на другите служители.
Инвестиционните посредници са задължени лица по Закона за меркире срещу изпирането на пари още от 2001г. Не е новост за тях идентификацията на клеинтите, прилагането на комплексна проверка и съхраняването на иформация. Въведеното изобилие на изискавиния и мерки, от които всяко задължено лице трябва да избира какво да приложи, спрямо собствената му дейност, това сякаш се оказа основния препъни камък. Ако не успеем да направим адекватна собствената си оценка на риска от изпирането на пари с което да се предпазим от капаните рискуваме, от една страна, да тълкуваме рестриктивно закона и необосновано да увеличим административна си тежест, което може да доведе до несправяне с разходите и до фатален край за дружеството. От другата страна, остава риска да не предприемем достатъчни действия и усилия в разбирането на разпоредбите и да попаднем под санкционните удари на надзорните органи, което също може да доведе до преустановяване на дейност. Капани винаги ще има, но може би, ако пазара се развиваше с темпото на нормативната уредба, съответно, мерките и изискванията щяха да съответстват на реалността, а от там и приложението им нямаше да бъде това предизвикателство, което е в момента.
*****************
Ася Асенова е опитен професионалист с над 10 години трудов стаж във финансовия сектор. Към днешна дата заема длъжност като Compliance officer в инвестицинен посредник. Нейните отговорности включват участие в изготвянето и актуализирането на документи, свързани с нормативната регулация в областта на капиталовите пазари и финансовите услуги, следене за спазване на вътрешните правила и политики, констатиране на пропуски, когато има такива, и следене за тяхното отстраняване (prevent, detect, remedy). В краткосрочен план й предстои придобиване на сертификат за експерт по превенция изпирането на пари.
