След като Световната здравна организация обяви COVID-19 за „пандемия“, стана ясно, че правителствата и бизнесът трябва да действат заедно за нейното преодоляване и ограничаването на последиците в социален и икономически план. На прага сме на повратна точка, която ще въведе световната икономика в рецесия. Негативното влияние върху бизнес операциите вече не се ограничава единствено до търговските отношения с отделни държави, а поставя под изпитание цялостния бизнес модел – и то в дългосрочен план.
Представяме Ви кратката статия по управление на риска, публикувана на италианска версия на сайта с автор Francesco Domenico ATTISANO, писана малко преди разрастването на епидемията в Италия, когато се предполагаше, че вирусът ще се ограничи до Китай и няма да засегне сериозно ЕС. Контекстът вече е променен, но съветите на професионалиста остават все така релевантни. Всъщност рискът от пандемията вече засяга всички вериги на доставки в по-малка или по-голяма степен.
Според автора ситуацията с коронавируса трябва да доведе до преосмисляне на корпоративните стратегии, тъй като, без излишен песимизъм, това е реалността. Най-големият проблем е вземането на мерки „без цялостен подход“ от националните правителства и корпорациите (не само мултинационалните). Подобни неорганизирани действия се свързват с ефекти, които ще се отразят на непрекъснатостта на бизнес процесите в множество сектори.
ПРЕПОРЪКИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА ПРИ РИСКОВИ СЪБИТИЯ КАТО COVID-19
„С оглед на гореизложеното, по отношение на превенцията и защитата на здравето, но и на икономиката, най-големите гаранции трябва да се осигурят от правителствата и регулаторните органи, но по свой ограничен начин, така да се каже, частните дружества също играят важна роля.
Всъщност корпорациите трябва да действат, за да защитят бизнеса си и служителите си, особено ако операциите изискват международни пътувания и обмен. Това важи в още по-голяма сила за организации, които са изложени по отношение на веригата на доставките или веригата на стойността на операции с държави със силно разпространение на вируса.
За да бъдете подготвени и да реагирате бързо на заплахите, какво трябва да направите от гледна точка управлението на риска?
На първо място е добре да се подчертае, че не е задача на отделния ръководител на риска или на конкретната функция / структура да мисли за всичко. Така наречените рискови мениджъри не могат да бъдат оставени сами да управляват социални, екологични и здравни рискове (като COVID-19), тъй като в повечето случаи те са непознати за тях. Въпреки че има организации, които следват стандарти за Enterprise Risk management (ERM) или структурирани и утвърдени оценки на риска, служителите по управление на риска невинаги разполагат с подходящи инструменти за определяне на последиците от социалната, социално-икономическата, екологичната и здравната динамика, включително и като част от политиките за намаляване на рисковете, свързани с корпоративните стратегии. Ето защо е от съществено значение да се повтори, че „Управлението на риска принадлежи на организацията, в нейната цялост и сложност“. Риск-мениджърите трябва да бъдат подкрепяни от експерти на компанията (или секторни консултанти), които имат умения или поне познания за съответния вид риск. Въз основа на това предположение няма съмнение, че организациите трябва да преразгледат своите карти на рисковете, главно тези, произтичащи от външната среда, отразявайки текущите обстоятелства, за да гарантират непрекъснатост на бизнес операциите. В този смисъл дружествата трябва да поемат по нов път, като разширят визията си за риск.
Всъщност организационният фокус, върху който да се съсредоточат усилията в средносрочен и дългосрочен план, е свързан с преосмислянето на стратегическите и оперативните рискове, разширяване на вниманието върху социалните проблеми – включително опазването на здравето и околната среда. Само по този начин дружествата могат да се подготвят организационно за нови рискови събития, които в традиционните подходи за управление на риска се класифицират като рискове от средно ниво, като се позиционират в класическите матрици с ниска вероятност за възникване, но с много голямо въздействие.
Дружествата трябва да имат възможност за установяване на стратегии, които обхващат:
- аварийна реакция,
- непрекъснатост на бизнеса,
- управление на кризисна ситуация,
- кризисни комуникации
Дружествата не само трябва да бъдат готови да наблюдават напредъка на възникващите рискови събития и да разбират потенциалните им ефекти, но и да предприемат мерки за защита на служителите, за продължаване на операциите в случай на ограничения, проблеми с веригата на доставките и други преки въздействия.
Въпреки че, вероятно, не всички рискове могат да бъдат количествено определени и още по-лошо, все пак е трудно да се идентифицират ефектите на непредвидими рискове като COVID-19, трябва да има стремеж към извършване на 360-градусова оценка на риска, за да се прецени:
- Прякото (от гледна точка на непрекъснатостта на бизнеса) и косвено (от гледна точка на паричния поток, веригите на доставки и веригата на стойността) влияние на пандемията върху организацията – в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план.
- Прякото и косвено въздействие (по отношение на неимуществени вреди, страдание, тревоги, психоза) на епидемията върху служителите и клиентите (от гледна точка на навиците за покупка и доверието в организацията).
На практика, ако няма реална информираност за потенциалните рискови събития, които могат да повлияят на организацията, последната дори няма да може да ги измери, камо ли да ги лекува.
Що се отнася до отговора на риска, би било подходящо:
- Да се дефинират специфични процедури за справяне с извънредни ситуации;
- Да се определи възможното разпределение на ресурсите, необходими за защита както на служителите, така и на клиентите;
- Да се създаде правилна и навременна комуникация, заедно с подходяща информация и обучение за ръководството и служителите;
- Да се идентифицира и дефинира какъв тип координация е необходима с държавните институции и други организации, както и как да бъде подпомогната местната общност.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В случай на събития от такъв мащаб организацията трябва да е проактивна – в отговор на всяко въздействие на рисковите събития, да е подготвила предварително процесите за вземане на решения, ясно определяйки отговорностите.
За тази цел дружествата трябва да бъдат инициативни, разширявайки предварително ERM до външни събития и увеличавайки времевия хоризонт на управлението на риска на предприятието.
Преосмислянето на системата за управление на риска може да доведе до устойчивост на организацията.“
********************
Francesco Domenico ATTISANO e външен комисар към Службата за управление на вътрешния контрол – автономна област Сардиния. Има двадесет години опит в областта на вътрешния одит, управление на риска и съответствието. Той е получил международните професионални сертификати CIA, CRMA, CCSA, QA. Работил е в PWC в сферата на глобалните решения за управление на риска и в Агенцията за държавна собственост на Италия (като ръководител вътрешен одит, планиране, контрол и управление на персонала). Докладчик и обучител на държавни органи и дружества (включително Università Roma 3, CNR, Equitalia Gerit) по въпроси, свързани със системите за вътрешен контрол, оценка на риска и административна отговорност на субектите. Той си сътрудничи с Италианската асоциация на вътрешните одитори от 2008 г., като публикува статии и планира курсове, свързани с вътрешния одит. Рицар към Ордена за заслуги на Италианската република от 2015 г.
